ОБОСНОВАНИЕ 163 ОБОСЯВАМ
увеличаване скоростта на тогавашните платноходи. Р. Радулов, ИГ, 30.
ОБОСНОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обосновка. Дълго време Нитче се мъчил с обоснованието на тия идеи, и домогвал се е дори да я подпре с доказателства естественонаучни. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 21. Това, което в Нещастна фамилия,., и в Иванко е дадено косвено, като поука,.., в статиите на Друмев добива ясно, логично обоснование философски задълбочено изясняване. Г. Константинов, ПР, 53.
ОБОСНОВАНО нареч. Книж. С доказателства, с аргументи; аргументирано, мотивирано. Той полемизира обосновано и вдъхновено, по дълбоко вътрешно убеждение. Ив. Богданов, СП, 111.
ОБОСНОВАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на обоснован; аргументира-ност, мотивираност. Резултат от обмисле-ността, обосноваността на решенията е тяхната твърдост. Решителният човек е твърд във взетите от него решения. Псих. X кл, 154.
ОБОСНОВКА ж. Книж. 1. Обосноваване. Константин Философ води прения с юдеи и мюсюлмани, за да защити правосла-вното учение за „светата тройца“ и отбелязва успех при неговата защита и обосновка. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59.
2. Доказателство, аргумент в подкрепа на теза, мнение, позиция и под. И войната мени своя характер.., нови обосновки се дават за нейната необходимост, нови средства се раждат, които целят нейното предотвратяване. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 216. За всяка тема следва да се дава задълбочена обосновка като ясно се определи целта й. РД, 1959, бр. 300, 4.
ОБОСОБЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Книж. Който се отделя, изпъква всред другите, който е относително самостоятелно оформен. Всяка област на страната има своя обособена носия с типична форма и украса, изразена в кройка, везмо и тъкан. СбНУ IV, 9. Меката белота на чаршафа върху кушетката за прегледи, никелният блясък на приборите в малкия инструментариум.. — всичко това носеше дъха на един малък, обособен свят, мирен и отдаден на своята цел. Е. Манов, БГ, 210.
2. Грам. За част от изречението — който се отличава с интонационна отделеност и смислова самостоятелност. Обособени части на изречението. Обособено определение. Обособено обстоятелствено пояснение.
ОБОСОБЕНО. Книж. Нареч. от обособен.
ОБОСОБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обособен. Той [Раковски] твърди, че нашето народностно чувство се запазило само благодарение на религията, разбирайки под това очевидно българската църковна организация, нейните обичаи и ритуали, които в тези години стават символи на национална обособеност. Т. Жечев, БВ, 147.
ОБОСОБЯ. Вж. обособявам.
ОБОСОБЯВАМ, -аш, несв.\ обособя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Отделям част от нещо общо, като я поставям в особено, отделно положение като относително самостоятелна единица. Надявам се, че с тяхна [на рецензентите] помощ съм успял да обогатя гледищата си за разглежданото сложно явление, да обособя собствената си позиция. Хр. Домозетов, ОР, 8. Всеки народ има свой хумор, своя украса и свой ритъм, които заедно., обособяват неговия стил. Ал. Гетман и др., СБ, 99. обособявам се, обособя се страд. Определения (прилагателни), които стоят след определяемо-то, обикновено се обособяват. Л. Андрей-чин и др., БГ, 256-257.
ОБОСОБЯВАМ СЕ несв.\ обособя се св., непрех. Книж. Отделям от нещо общо, поставям се в особено, отделно положение, като относително самостоятелна единица. В най-дълбока древност животът на първобитния човек се е отличавал с простота, бедност и примитивност.. Хората живеели обединени в родове. По-късно вътре в рода започнали да се обособяват отделни семейства. МПр VIII кл, 5. След излизането си от родовото общество, задругата все повече и повече се обособяваше като стопанска и нравствена общност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 20. През време на робството българинът намира сравнително по-благоприятни условия да се обособи и самоопредели. Б. Пенев, НБВ, 4.
ОБОСОБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обособявам и от обособявам се. Романтичният анализ на миналото очертава трите големи идеи на Паисия, които образуват и ядрото на българската възрожденска идеология — национално пробуждане, духовно възземане и държавно обособяване. Отеч., 1980, кн. 5, 19. Отделянето на скотовъдството от земеделието., и обособяването на патриархалпото семейство като производствена единица дали възможност за появата на имуществени различия. Ист. X и XI кл, 7.
ОБОСЯВАМ, -аш, несв.\ обосея, -ееш, мин. св. обосях, прич. мин. св. деят. обосял, -а, -о, мн. обосели, св., непрех. 1. Оставам без обувки или имам само скъсани, износени обувки. Няма да забравя колко се зарадва, като ти дадох срещу Коледа два чифта обувки за твоите дечурлига.. Сега кой знае какво носят дечурлигата ти! Трябва да са обосели. Т. Данаилов, СбСт, 227. Повечето от мъжете, оголели и обосели, ходеха във вехтите си и измачкани войнишки куртки и шинели. Ив. Димов, АИДЖ, 42. Тате ка
