ОБОЗРЙТЕЛЕН 159 ОБОР
мата полезност на библиографията, при постигнатата твърде добра обозримост на застъпвания материал. Пр, 1952, кн. 6, 105.
ОБОЗРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до обозрение, който е свързан с обозрение. Да ся нареди от читалището една нарочна комисия, съставляема от 4-5 души,., за да би., прегледали и разсъдили основно и сравнително едни с други толкова речените мои писма, колкото и разните обозрителни изложения, които би дошли отвън. Ч, 1870, бр. 4, 100.
ОБОЙСТ м. Муз. Музикант, който свири на обой. Държавният симфоничен оркестър.. обявява състезателен изпит за попълване на състава със солисти — флейтист, обоист. ВН, 1960, бр. 2696, 2. Нещо, което трябва обезателно да се подчертае, е свирнята на духачите, особено обоиста, флейтиста и кларнетиста. БНТ, 1941, бр. 223, 3.
ОБОЙСТКА ж. Муз. Музикантка, която свири на обой.
ОБОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, м. Муз. Дървен духов музикален инструмент във форма на коническа тръба с отверстие и клапи, по височина на тона среден между флейта и кла-ринет. Каталогът на творбите му [на Бетховен], написани във Виена преди 1800 г., обхваща голям брой концерти, триа,., различни пиеси за обой, кларинет, флейта, корна, фагот,., комбинирани и свързани заедно по най-различен начин. В. Йонова и др., Б, 29.
О Алтов обой. Муз. Английски рог.
— От фр. hautbois през нем. Oboe.
ОБОЛ м. 1. Истор. В древна Гърция — монета със стойност една шеста от драхмата. Перикъл искал, щото секий, и най-бед-ният атинский гражданин, да приема участие в господарственото управяние; затуй той наредил плата на съдниците, най-напред по един, после по три обола на ден. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 204.
— От лат. obolus, гр. ôpoXoç през рус. обол или фр. obole.
ОБО ЛЕЯ. Вж. оболявам.
ОБО ЛЯВ АМ, -аш, несв.; оболёя, -èeui, мин. св. оболях, прич. мин. св. деят. оболял, -а, -о, мн. оболёли, несв., непрех. Остар. и диал. Заболявам, разболявам се, поболявам се. Така изядоха и чичо ти Зарко, мъжа ми! Откак го биха по 9 юни, оболя човекът и умря! И. Волен, МДС, 121. Наседя се поп Стойко кръгла зима вкъщи.. Затова щом усети как нагрява през перденцето .. похлупи дивита, остави перото и полечка излезе. Да не го усетят (на младите все им се струваше, че à го е духнало, à е оболял). В. Мутафчиева, ЛСВ I, о56. Колчем почне чло-веческото тяло., да ся развива изново и да иска повече храна, то по-лесно оболява. Й. Груев, КН 7 (превод), 4.
ОБОНЯНИЕ, мн. няма, ср. Физиол. Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се възприемат и разпознават аромати, миризми. Сетивата на кучетата са добре развити. На първо място това се отнася до обонянието, а на второ място до слуха. К. Тулешков, ХЖ II, 4. Зловещото и далечно виене на вълците прозвуча отново.. Свръхчувствителното им обоняние беше усетило плячката. Д. Димов, Т, 174. Както е известно, слонът има много силно обоняние, отдалеч открива присъствието на хората по миризмата им. М. Марчевски, ТС, 47. Носът е орган на обонянието. // Способност да се усеща миризма. Гозбата още димеше и пръскаше приятен апетитен мирис, който дразнеше обонянието. Д. Спространов, С, 36. Балите излъчваха цяла гама от миризми, в които опитното обоняние можеше да различи дисонансите на мухъл и спареност от хармо-ничното благоухание на смолисти вещества и етерни масла. Д. Димов, Т, 38. В същия миг бекасът., хвръкна от мястото, гдето беше стояло кучето... Значиь изгубило е обонянието си, казвам си аз. Й. Йовков, 3 (превод), 1937, бр. 5423, 19. Английският сетер е най-разпростаненият от всички се-тери не само поради привлекателната си външност и голяма привързаност, но и поради отличнато си обоняние и ловни качества. ЛР, 1977, кн. 5, 33.
ОБОНЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с обоняние. Възприятията биват няколко вида., зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни, двигателни и други. Псих. XI кл, 37. Извънредно значение придобиват обонятелните усещания у слепо-глухите. Псих. X кл, 42.
О Обонятелен апализатор. Анат. Нервно-рецепторна система, която осигурява при човека и животните възприемането и анализирането на дразненията на обонянието. Обонятелният анализатор е добре развит. При поднасяне към носа на силни миризми [новороденото] реагира с неспокойствие. К. Рашков и др., ДБ, 26. Обонятелен нерв. Анат. Черепномозъчен нерв, чрез който обонятелните дразнения, вазприети от нервносетивните клетки на носната лигавица се предават в главния мозък. В решетъчната кост [на черепа] има множество малки отвори, през които минава обонятелният нерв. Анат. VIII кл, 22. Обонятелни органи. Анат. Органи при животните и човека за възприемане на миризма. Рибите притежават зрение, усещат температурата и течението на водата, имат вкусови и обонятелни органи, издават и приемат звуци. П. Коларов, РП, 46.
ОБОР м. 1. Постройка, помещение, предназначено за подслон на едър, обикн. рогат
