ОБОРАВЯ 160 ОБОРВАМ
добитък. Аз предлагам още утре да съберем едрия добитък — крави, волове, коне... Нали затуй издигнахме и обор в стопанския двор... Кр. Григоров, Н, 142. Отвън и около манастира са натрупани всевъзможни стопански постройки: фурна, обори, воденица. Ив. Вазов, Съч. XV, 23. Влезе в обора, отвърза кравата, напои я и я върза в детели-новата ливада да пасе. Д. Ангелов, ЖС, 675.
2. Диал. Ограда, стобор, плет (Н. Геров, РБЯIII).
О Авгиеви обори. Книж. Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). Так-воз трудно беше оставеното от тях положение и с него не можеха да се разправят няколко правителства подред, с изключение на днешното, на което народняците не искат да простят за тежкия му „грях“, че успя да очисти боклуците на авгиевите обори. Бълг., 1902, бр. 532, 1.
ОБОРАВЯ. Вж. оборавям.
ОБОРАВЯМ, -аш, несв.\ оборавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя някой да се съвземе, да дойде на себе си. Колко време бе спал, той не знаеше — стресна го и го събуди висок протестен рев на малкия му син. Но този рев го оборави и разтревожи. Г. Караславов, ОХ IV, 497. оборавям се, оборавя се страд.
ОБОРАВЯМ СЕ несв.\ оборавя се св., неп-рех. Диал. Съвземам се, идвам на себе си; окопитвам се, свестявам се. С вперен поглед в Тодора той подскочи като котка и докато Тодор се оборави, ридя над главата си голям остър нож. И. Йовков, ЖС, 107-108. Първи нападнаха турците откъм Трявна, отдето най-малко ги очакваха. Докато въстаниците се оборавят и прехвърлят няколко чети нататък, врагът едва не влезе в Габрово. Д. Рачев, СС, 246-247. Заве-днъж му почерня на очите, той са прека-турна и, луп! падна с главата надолу; кръвта потече от носа му.. Иванчо поотвори очи си уплашен от слабостта си, оборави са завчаски и повдигна са, та седна. Ил. Блъсков, ПБ II, 85-86.
ОБОРАВЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оборавям и от оборавям се.
ОБОРВАМ, -аш, несв.\ оборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Доказвам неверността, несъстоятелността на нещо (твърдение, идея и под.). В своята книга., с голямо литературно майсторство Галилей разказва за своите наблюдения, излага интересни мисли, оборва по великолепен начин нелепи теории. М. Калинков, ГГ, 59. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и бо-гоненавистни народи. Ист. VII кл, 22. Документите ми са редовно подписани и никой не може да ги обори. Т. Влайков, Съч. III, 222. Най-жалното е това, че син Ви като е лишен от ораторското изкуство, не е в състояние да обори клеветите па завистниците. С. Попов и др., ТБП, 20.
2. Диал. Вземам надмощие в борба или в битка; надвивам. Златъо е бил много юнак човек: никой не е можал да го обори, никой не е можел да го надбегне. П. Хитов, МП, 122. Нашите привърженици растат тука. Но и колкото да порасне числото им, ние сме слаби с наша сила да борим Бърдоква. Ив. Вазов, Съч. XXI, 50. А можеха, според пас, тия народи много лесно да оборят Турция, ако само бяха изведнъж или поне наскоро вдигнале съгласно народните пря-порци против общия враг. НБ, 1876, бр. 30,
116. Помни изкушенията, на които особно си изложен, за да бъдеш готов да им противостоиш и да ги обориш. ИЗ 1874-1881, 1882, 87.
3. Прен. Разг. За сън, дрямка, грижа — обхващам, завладявам изцяло някого; надвивам, налягам. Нервите му бяха така опънати, та мислеше, че не ще заспи. Но призори сънят го обори. Б. Несторов, АР, 208. Аз лежах и усещах как полека ме оборва дрямка, ала не бях още заспал. Г. Райчев, Изор. съч. I, 70. Нея нищо не я болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 126. Но какво да прави сега? Да го остави [убитото момче] и да си отиде? Ще си мълчи, никой да не знае, че е бил в този край.. „Ще го оставя!“ реши Юрталана и изведнъж го обори умора, ужас и отвращение. Г. Караславов, С, 43. „Тежка ме грижа налегна, / големо гайле обори.“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 130.
4. Поет. За глава, лице, поглед и под. — отпускам надолу; навеждам, свеждам. Явор дойде зад нея, прегърна я и галено обори глава на рамото й. — Не се сърдиш вече, нали, мамо? М. Грубешлиева, ГР, 114. Велко не издържа, обори очи, а тя продължи тържествуваща в сърцето си, очите й святкаха лукаво. Д. Талев, И, 231. Ръце / отпусна той и смъртнобледен лик / безпомощно обори на гърди. П. П. Славейков, ЕП 1907, 55. оборвам се, оборя се страд. Райна е дала на Анчето също едно завещание. Вместо да се влачим по съдилища, да харчим пари за адвокати, нека тука човешки разрешим въпроса. Твоето може да се обори. В. Бончева, АП, 129. Лекостта, която кара да ся вършат работите плитко, е много мъчно да ся обори. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356.
О Оборвам / оборя глава. Разг. Угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се, унивам. Селяните, като попарени, оборват глави.
