ОБОЗНАЧА 158 ОБОЗРЙМОСТ
обозните войски. А. Дончев, СВС, 787. В края на септември 1944 година полкът се стягаше за фронта. Железари чукаха обозните каруци, подковани оглеждаха копитата на впрегнатите коремести коне и кобили. Б. Глогински, БВ, 1971, кн. 6, 23.
2. Като същ. обозен, обознижт>, м, обоз-ни<те>, мн.. Обикн. членувано. Войник от обоза. Моят спасител е добродушен обозен, с бронзово лице. Л. Стоянов, X, 51. Застъпи опашката на обоза и започна мъчително да се прокрадва напред. Обозните, мъже по-възрастни от него, учудено го гледаха. А. Гуляшки, ЗВ, 35-36.
ОБОЗНАЧА. Вж. обозначавам.
ОБОЗНАЧАВАМ, -аш, несв.\ обознача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Поставям знак, бележка на нещо; отбелязвам, означавам. Трябваше да обозначи пътя на войските — кой отред през къде да мине и на кое място да се съберат всичките отреди. А. Гуляшки, ЗВ, 119. Законът., установява данъци, които всеки трябва да плаща: той обозначава границите на индивидуал-ната свобода. Бълг., 1902, бр. 526, 2. [Търговецът] да туря всяка стока на нейното място, да обозначава цената върху всякой предмет. К. Кърджиев, А, 321.
2. За някакъв предмет — давам възможност да се разбере къде се намира нещо; указвам, посочвам, бележа. От върха на Айфелова-та кула се открива изключително внушителна и красива гледка — до 67 км далечина.. Арки, високи колони, и различни паметници обозначават местата на площадите. Ив. Мирски, ПДЗ, 97.
3. Показвам смисъла, съдържанието на нещо; означавам, знача. Собствено този род поръчителство., в обикновения живот е обозначавал задължение да се докара длъжника. СбНУ XXXIII, CXLVI-CXLVII. Но ако предположим, че Съветника при новата редакция си е съставил и нова програма, да пригледва, т. е. да гледа и да не довиж-да.., тогаз думата приглед е на мястото си и обозначава напълно характера на този лист. Г, 1863, бр. 10, 83. обозначавам се, обознача се страд. Така е и във военно време. Видове войска и оръжие, командни щабове, позиции и укрепления на неприятеля се обозначават със сини условни знаци, а собствените — с червени. Ал. Гетман, ВС, 206. Другарството и приятелството често пъти се обозначават с думата дружба. МПр VII кл, 1980.
— От рус. обозначать.
ОБОЗНАЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обозначавам и от обозначавам се. Някой някога бе забелязал, че във всички езици съществуват думи за обозначаване на страданието. Б. Райнов, ТП, 67. Приключи трайното обозначаване границите на парка с черно и бяло. Е, 1981, бр. 1085,1.
ОБОЗНАЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Само ед. Обозначаване, означение. — През ваканцията ще си водите метеорологически дневник.. С обозначение на видовете валежи и тяхното количество. Тонич, ББК, 21. При постъпването на машините за ремонт не се съставя ведомост с точно обозначение какъв ремонт има да се прави. РД, 1950, бр. 167, 1.
2. Нещо, което е отбелязано; бележка, знак. Някои композитори отбелязват темпата на композициите си на родния си език, но обозначенията на италиански са приети като международни. Св. Четриков, ОУМ,
48. За да си представим според чертежа машината, трябва да умеем „да четем чертежа“, да разбираме прилаганите начини на изобразяване, да знаем условните обозначения. Псих. X кл, 115.
ОБОЗНИК, мн. -ци, м. Рядко. Войник, който служи в обоз; обозен. -Тебе за обозник не те бива, а те направили щурмовак! Мястото му при воловете. А. Гуляшки, ЗВ, 166. Много от храбрите бранители на Шипченския проход били убити или ранени. В боя влезли даже санитарите и обозници-те. Ист. VII кл, 86.
ОБОЗРА, -ёш, мин. св. обозрях, прич. мин. св. деят. обозрял, -а, -о, мн. обозрели, прич. мин. страд. обозрян, -а, -о, мн. обоз-рени, св., прех. Остар. Книж. Обхвана с поглед; огледам. Родените и пораснали в градовете не знаят каква радост е за нас, пог-ражданчените селяни, да излезем на поле широко. Обозреш простора, сърцето ти се разтвори. П. Росен, ВПШ, 16. Славейко разполага само с едно мигновение, за да обозре замайващото множество. Б. Болгар, ВН, 1960, бр. 2907, 2. обозра се страд.
ОБОЗРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Преглед. За някои явления или за някои произшествия, които са важни и които изискват обширно обозрение, г. Бобриков говори твърде малко. Знан., 1875, бр. 7,
110. Ние би могле да укажеме още на сто-тини други доволно опасни съвети, които са дават от Др. Богорова на българската публика, но нашата рецензия би била вече не просто библиографическо обозрение, а медицинско изследвание, а подобен труд не е по нашите сили. Знан., 1875, бр. 22-23, 360.
— От рус. обозрение.
ОБОЗРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да се обхване с поглед, да се огледа. На плана изобразената местност е лесно обозрима и за нея могат да бъдат вземани най-различни данни. Вл. Станоев и др., Г, 3.
ОБОЗРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обозрим. Тези дребни бележки, свързани с тънкостите на библи-ографската техника, не са, разбира се, от естество да умаловажат извънредно голя
