ОБОЖАЕМ 157 ОБОЗЕН
обожаване! Н. Райнов, В ДБ, 27-28. Жената не тряба да търси да угождава другиму освен на своя мъж. Тя няма потреба от обо-жаванията на публиката. Ч, 1875, кн. 4,
169.
ОБОЖАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е предмет на обожаване. Но Орфей, като поет, не бил в сила да противостои на напора на чувството си, и се обърнал за последен път да види обожаема-та си съпруга. Ив. вазов, Съч. XVI, 24. Имало е и различни неща, към които челове-кът е гледал с най-голямо уважение.. Без да ся спирам да говоря за тези обожаеми предмети в разните периоди на миналото, по-икономическо и по-нужно го считам да влезем в областта на настоящето. Лет., 1872, i57.
ОБОЖАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обожаване. Към това влечение към модерното те [художниците] прибавят страстно религиозно обожание към природата, едно търпеливо наблюдение, влюбено в безбройните игри на светлината. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. Момиченцата не се опитват да задават въпроси. Те следят всяко движение на Маргаритка и в погледите им се чете нямо обожание. П. Незнакомое, МА, 54.
ОБОЖАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който обожава, харесва някоя жена, влюбен е в нея. Имаше трета формула, чрез която се спасяваше от досадата да бъде груба.. Глутници от обожатели й се кълняха в любов и на всекиго тя трябваше да отговаря, че вярва в думите му, но не е решила още да се омъжва. Д. Димов, Т, 41-42. Тези очи със своята меланхжолична влажност дълги години бяха създавали грижи на нейния мъж, защото бяха обект на съзерцание от много обожатели. Д. Кисьов, Щ, 359. Гледаше я прехласнат и мечтателната усмивка., подсещаше жената, че нейният някогашен обожател изпитва истинско удоволствие от присъствието й тук. X. Русев, ПС, 46.
2. Книж. Човек, който обожава, боготвори, прекланя се пред някого или нещо. Князът на България е един от горещите обожатели на природата й и деликатен ценител на редките й хубости и величави картини. Ив. Вазов, Съч. XV, 82. Ако да нямаше по света подобни слепи обожатели на блясъкът и на богатството.., то не би имало и хаджии, чорбаджии и различни други туне-ядци. 3. Стоянов, ЗБВ I, 30. Паметникът [Траянови врата] пострадавал и от една особена причина: мнозина пътници, обожатели на гръцките старини, нарочно от-чупвали камъне от паметника, за да ги занасят в отечеството си. Л. Милетич, СбНУ VI, 131.
ОБОЖАТЕЛЕЙ, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който изразява обожание. Трайчев слезна и се разхождаше пред вагоните, хвърляйки усмихнати, обожа-телни погледи към момата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 107.
ОБОЖАТЕЛКА ж. Жена обожател. На ъгъла на оная тясна уличка е живял мрачен поет, чийто любовни сонети са карали русата като херувим внучка на рицаря -..- да се забравя от гордост пред хората и от смях сама пред себе си. В тъмната наметка той всяка вечер е минавал край дома на своята обожателка. Елин Пелин, Съч. V,
41. Жена му вкъщи бе го взела вече и на подбив: — Какво стана? Още ли я няма твоята обожателка? Д. Калфов, Избр. разк.,
189.
ОБОЖЕСТВЯ. Вж. обожествявам.
ОБОЖЕСТВЯВАМ, -аш, несв.; обожес-твя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Въздигам, възвеличавам някого или нещо като божество; обоготворявам. Те [римляните] обожес-твявали най-различни предмети и животни. Ист. V кл, 182. Те [романтиците] възве-личават и обожествяват света на чувствата, а света на разума презират. А. Гу-ляшки, ДМС, 155.
ОБОЖЕСТВЯВАНЕ, -ия, ср. Отгл. същ. от обожествявам и от обожествявам се. Различни животни са били смятани за свещени и от други древни народи, но никъде тяхното обожествяване не е било така силно, както в Европа. К, 1970, кн. 6, 37. Религиозните представи на траките се свеждали до обожествяване на природните сили, които те си представяли в човешки образи. Ист. X и XI кл, 8. Тя се опитваше понякога да глези и Рафаил.. Но Рафаил не се поддаваше на никакви ласки и на никакво обожествяване. А. Гуляшки, ДМС, 159.
ОБОЗ м. Боен. Съвкупност от превозни средства и товарни животни към войскова част за пренасяне на хранителни и бойни припаси. След войските се точеха безконечните ешалони на обозите — здрави бал-канджийски каруци, впрегнати в дребни, но яки кончета. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Надвити.., те [кърджалиите] трябвало отново да отстъпят в Плевен.. В туй време откъм Видин бил потеглил обоз с храни и боеприпаси за обсадените кърджалии. В. Мутафчиева, КВ, 130. Подир войската сега вървеше още по-голям обоз от коне и волски коли с плячката, която носеха българите след тоя продължителен поход. Д. Та-лев, СII, 212.
— От рус. обоз.
ОБОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Во-ен. 1. Който се отнася до обоз. Поскърцваха на несмазаните колелета разнокалибрени оръдия, дълго се точеха обозни коли, смесени с бойните части и натоварени с покъщнина. П. Вежинов, ЗЧР, 47. Късно след изгрев слънце ромейските отряди заизлизаха от своя лагер, който щеше да се пази от