ОБОДРЯВАНЕ 156 ОБОЖАВАНЕ
2. Вдъхвам бодрост, вяра, кураж; насърчавам, окуражавам. Със своята веселост и добродушност тя умееше да ободри най-очаяния човек, да развесели и най-тъжната натура. Сл. Трънски, Н, 290. При последното свиждане той забеляза колко много е отпаднал баща му.. Иван се помъчи да го ободри с няколко думи през решетката, но бащата само заклати печално глава. Г. Ка-раславов, Т, 98. Бачо Киро с пламенно слово ободри момчетата. — Правдата е с нас, момчета! Смърт на тиранина! Д. Марчевс-ки, ДВ, 186. ободрявам се, ободря се страд., възвр. и взаим. „Почва се“ — каза си Мидхат и с тези думи искаше да се ободри. А вместо това неочаквано се почувствува без опора. Стори му се, че е започнал борбата не както беше нужно. Ст. Дичев, ЗС I, 369. В тия срещи ободрявахме се един други и утешавахме се за злините на настоящето. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 835.
ОБОДРЯВАМ СЕ несв.; ободря се св., неп-рех. 1. Ставам бодър, свеж, жизнен, енергичен. Скоро се чува далечен шум на вода, пътечката се спуска, животните се ободряват и забързват. К. Константинов, ПЗ, 64. -... Ще кажа на сестрата да ни направи по едно кафе, да се ободрим. Ем. Станев, ИК I и И, 220.
2. Добивам кураж, вяра, ставам оптимист. А пък за Софка... сватба да дигам значи?... — той се оживи, ободри се, по лицето му мина радост. — Така да бъде, щом казваш, на добър час! Ти ще си ми гост, от че дяконе. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Когато театърът ехти и се тресе от .. ръкопляскания, на артиста става добре, ободрява се, добива крила. Ив. Вазов, Съч. XII, 183.
ОБОДРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ободрявам и от ободрявам се; обо-дрение. Както уморения от житейски грижи и недъзи любител на природата, тъй и отпадналият физически пътник всякога в планинските недра ще намери пълно съживяване на своите нерви,., подсилване на своята енергия и ободряване на духа си. РН, 1910, кн. 8-9,215.
ОБОДРЯВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от ободрявам като прил. Ободрителен. Полъхна ни ободряващата свежест на реката. ПЗ, 1981, кн. 10, 18. Търпеливо ме изчака да поднеса чашките с топла ободряваща течност. Ив. Остриков, СБ, 58% Левски е бил почти във всички градове и села! Няма човек да не го познава и комуто Левски да не е казал ободряваща дума. Д. Габе, МГ, 126.
ОБОДРЯВАЩО. Нареч. от ободряващ; ободрително. Облаците слизаха все по-ниско. Закопаха първите капки, хладината по-действува ободряващо на Томов, той се опита да улови с устни влагата, която се стичаше по лицето му. Ст. Поптонев, НСС, 236.
ОБОЖАВАМ, -аш, несв., прех. 1. Книж. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого, прекланям се пред някого или нещо заради изключителните му качества и достойнства; боготворя. Учеше се сам, за да стане па утрото и учи своите ученици. А те го обожаваха.. и бяха готови в огъня да стъпят заради него... Зл. Чолакова, БК, 38. Туй бе през годините, когато за нея в света нямаше по-съвършена жена. Но не само тогава я обожаваше тя! М. Кремен, РЯ, 352. Тия хора били: хайдутите, хъшовете и гладниците.. Той [Ботйов] бил във възхищение от тях, легнали му на сърцето, а хайдутите, тия епически пилета от Стара планина, просто обожавал. 3. Стоянов, ХБ, 14. // Силно обичам нещо, изпитвам голямо възхищение от нещо. — Не ви ли се харесва чаят? — Харесва ми се, но е горещ... — Аз пък го обожавам горещ... Др. Асенов, ТКНП,
106. Господин Т... и жена му, доста богати хора, обожават театъра. Те биха искали да тичат незабавно на всяка нова пиеса и жадно да я погълнат. К, 1928, бр. 121, 2. — Не ние.., а животът е подготвил голямото узряване на вашите деца,.. — Вие го провокирахте със своята дързост и непокорство, които и те, както всички млади, обожават. Б. Балабанов, Избр. п II, 70.
2. Остар. Почитам някого или нещо като божество; боготворя, обожествявам. Тя обичаше Иисуса с тревожна и мъчителна любов. Имаше свои начини да го обожава и съчиняваше молитви, които пазеше само за себе си. Ст. Загорчинов, ЛСС, 30. От дявола най-малко се бои тоя, който обожава и дявола в своя бог, силата в своята воля. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 69. В една голяма част на Азия человеците, повече от преди две хиляди години, били потънали в такъв мрак на невежество, щото вярвали, че слънцето е бог и го обожавали. Пч, 1871, кн. VI, 85. Тези хора обожаваха всичко; и земя, и вода, и въздух, вред беше за тях населено с божества. С. Бобчев, ПОС (превод), 114. обожавам се страд. и възвр. Още преди да ся приеме за бог в брахмане-кото богословие, Анекар ся е обожавал в Индия. ИЗ 1874-1881, 70. Тези списания ся пръскаха като стрели от единия край на Франца до другия и техните автори ся обожаваха. Лет., 1872, 183. Ти си с голямо влияние, и чтото кажеш, то ся обожава от секиго. АНГI, 709.
ОБОЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обожавам и от обожавам се; обожание. Нейната [на Димана] натрапли-ва склонност да го идеализира дразни Влад. Никой мъж не може да понесе тежестта и задълженията на женското обожаване. Бл. Димитрова, ПКС, 226. Пред мене стоеха вси мъже на голямата земя — и аз можех да убия всекиго, погледне ли ме под вежди. Ала в очите им блестеше само любов и
