ОБОГАТЯВАНЕ 155 ОБОДРЯВАМ
ОБОГАТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от обогатявам и от обогатявам се. Характерно е, не и през нея година [1794] Осман [Пазвантоглу] продължил да посвещава усилия на по-нататъшното си обогатяване; той изкупувал градска недвижимост или чифлици. В. Мутафчиева, КВ, 112. Два са пътищата за изграждането на една творческа индивидуалност: обогатяването с жизнени впечатления..; и с мислите, вълненията, наблюденията, дошли от литературата. Е. Каранфилов, Б III, 73. Радваше го и бързото облагородяване и обогатяване на българската реч под перото на рояк млади поети. СбЦГмГ, 208.
2. Спец. Процес на преработка и отстраняване на скалните примеси от полезните изкопаеми. Целта на обогатяването е от бедните суровини да се получат концентрати с по-голямо съдържание на полезни вещества. Хим. XI кл, 1965, 132.
ОБОГОТВОРИ. Вж. обоготворявам.
ОБОГОТВОРЯВ АМ, -аш, несв.\ обоготвори, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Въздигам, възвеличавам някого или нещо като божество; обожествявам. Възторгваш се, че можеш безпрепятствено и до воля да се опиваш от омаята на всичко, което Бог е турил хубаво, светло и величаво в природата — да й се наслаждаваш, да я обичаш, да я обоготворяваш! Ив. Вазов, Съч. VIII,
160. Обожавах го, обоготворявах го и, за хатъра на любовта му, за мене си не щях да зная какво ще бъда и какво ще стана. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 28. обоготворявам се, обоготворя се страд, и възвр.
ОБОГОТВОРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обоготворявам и от обоготворявам се. Тая книга [Апокалипсиса] носи мощния отпечатък на едно слън-цепоклонение: култ, който е бил от най-застъпените от тия на обоготворяването на природните сили и явления. Ас. Злата-ров, Избр. съч. Ш, 111.
ОБОДРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. 1. Само ед. Ободряване. Особено се препоръчва [минералната вода] след боледуване за ободрение. БД, 1909, бр. 11, 4. Видеше ли, че някой е уморен или ядосан, ще прави, ще струва, но винаги ще стигне до някоя шега, за да внесе ободрение в настроението му. Ив. Димов, АИДЖ, 104. Празник като днешния беше необходим случай да си припомним, да си кажем дума на ободрение, да погледнем с вяра в себе си. Ив. Вазов, ПЮ, 102. 2. Рядко. Обикн. мн. Ободрителни думи. И винаги в писмата й.. не липсваха съвети, ободрения и практически смисъл. Ив. Вазов, ИСМ, 14.
ОБОДРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който ободрява, освежава; ободряващ. Излезе на големия мост да се поразходи.. Привечер оттам лъхаше лек, освежителен ветрец, носеше се приятен ободрителен продух. Г. Караславов, СИ, 67. Ободрителна хладина лъхна из нея [низината] и като че заедно с хладината го лъхна и гален спомен из далечно минало. Ц. Церковс-ки, Съч. III, 20. Сънят на доктора сега беше толкова дълбок, ободрителен и сладък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 108.
2. Прен. Който внася бодрост, насърчение, вяра или надежда; насърчителен, окуражителен. Весел, приказлив и шегобиец, той помагаше на болния колкото със своите церове, толкова и с ободрителните си думи. Т. Влайков, Пр I, 78. Новините от ден на ден ставаха все по-радостни и по-обод-рителни. Г. Караславов, Т, 94. Достраша го, но той чу отдире си ободрителния глас на приятеля си, засили се и скочи благопо-лучно на острия камък. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54. С мисъл да спомогна спроти силите си за разкриването на нашето минало, предприемам да издам няколко списания по олъгарската история.. Решавам се на такова предприятие с надежда, че., те ще бъдат посрещнати с ободрително съчувствие от блъгарските книголюбци. М. Дринов, ППБН, 6.
ОБОДРИТЕЛНО Нареч. от ободрителен; ободряващо. Шумът на водата из камъните, плисъкът на водопада, разляната вълнообразна песен на горска шума — всичката тая свежест на планинско усое лъха ободрително. М. Кремен, Б, 97. Това, което ми разказваше непознатият, беше много вярно и ми подействува ободрително. Разбрах, че на него му е тежко, но той говори така с мене, за да ме ободри, да ме окуражи. Кл. Цачев, СШ, 13-14. — Кураж! Ще направя всичко възможно... — прошепна й той тихо, като за момент си даде воля и я загледа ободрително. Д. Ангелов, ЖС, 288.
ОБОДРЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от ободрителен. Бихме могли да припишем заслуга на Cm. Кирова, че туря начало на една щастлива и благословена традиция, да се открива в Русе театъра с нашенска творба. Особено за този град една такава традиция ще внесе една струйка на освещаване и ободрителност за духа на онова общество. К, 1926, бр. 90, 1.
ОБОДРЯ. Вж. ободрявам.
ОБОДРЯВАМ, -аш, несв.\ ободря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някого да стане бодър, свеж или по-добър, iio-свеж, по-енергичен. Райчо беше зашеметен. Облякоха го и го качиха пак на шейната. Студът го ободри. Д. Габе, МГ, 61. Ще ти дам лекарство, което ще те освежи и ободри. Ив. Вазов, Съч. XXI, 68. Скоро всички се събудиха, но изглеждаха все още сънливи.. Следобедният сън под задушната мараня на платнището не ги беше ободрил. П. Ве-жинов, ДБ, 125.
