ОБНАДЕЖДАВАНЕ 149 ОБНАРОДВАМ
след обесването на Левски. Селяните отново се обнадеждиха. Д. Марчевски, ДВ,
118. Четите, които минали по Балкана, развълнували старо и младо. Сиромасите се обнадеждили, а турците съвсем изгубили ума си. Ст. Дичев, ЗСI, 539.
ОБНАДЕЖДАВАНЕ ср. Отгл. същ. от обнадеждавам и от обнадеждавам се; обнадеждване. — Колко е хубаво, колко е прекрасно! — вълнувал се [Д. Христов] и искра на обнадеждаване лумнала в потиснатото му съзнание. Ст. Грудев, ББ, 17.
ОБНАДЕЖДВАМ, -аш, несв. (разг.); обнадеждя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обнадеждавам. Той [князът] си казваше, че страшният човек [Бисмарк] няма да бъде вечен нито по години, нито с власт, и това го обнадеждваше. С. Радев, ССБ II, 227. Той я [Гита] гледаше в недоумение, сякаш не разбираше тайния смисъл на думите й, които го обнадеждваха и обезверяваха едновременно. К. Калчев, СТ, 147. Той се проклинаше и мъка, и гняв, и отчаяние го разяждаха отвътре, сърцето му беше заключено, нищо не го обнадеждваше и не го радваше. Г. Караславов, Тат., 155. Предупреждавал ги [пленниците] приятелски да се не опитват да избягват, защото смърт ги заплашва, и ги обнадеждвал, че скоро ще бъдат повърнати в отечеството си. Ив. Вазов, HP,
75. обнадеждвам се, обнадеждя се страд, и взаим.
ОБНАДЕЖДВАМ СЕ несв. (разг.), обнадеждя се св., непрех. Обнадеждавам се. Хората се обнадеждваха. Младежите си смиг-ваха тайно. Цв. Минков, М3, 95. На основание на твоето обещание, аз се обнадеждвам. Ив. Вазов, НПис., 169.
ОБНАДЕЖДВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от обнадеждвам и от обнадеждвам се; обнадеждаване. Някаква бодрост и едно обнадеждване изпълни душите на всички. Т. Влайков, Съч. III, 151.
ОБНАДЕЖДЯ. Вж. обнадеждавам, обнадеждвам, обнадеждавам и обнадеждим.
ОБНАДЕЖДЯВАМ, -аш, несв. (остар.); обнадеждя, -йш, мин. св., прех. Обнадеждавам. Тоню.. донасяше интересни сведения, които обнадеждяваха. Той бе доловил, че стражарите са прибрани в околийското управление като в кошара. Г. Караславов, ОХ IV, 518. Когато той дойдеше, донасяше нещо благородно, силно, което пропъждаше отчаянието и безверието. Разведряваше я [Гана] и обнадеждяваше. Ст. Даскалов, СЯ, 395. — Цаче-е-е! Добър ти ден! — Хайде, махни са, циган! .. Тая закачка не отчайва, а обнадеждява Лакя. Д. Нсмиров, Б, 7. обнадеждявам се, обнадеждя се страд, и взаим.
ОБНАДЕЖДЯВАМ СЕ несв. (остар.); обнадеждя се св., непрех. Обнадеждавам се.
ОБНАДЕЖДЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обнадеждявам и от обнадеждявам се. Той [Гоце Делчев] трябваше да се яви час по-скоро сред народа, който имаше нужда от обнадеждяване в настъпилите трудни времена. П. К. Яворов, Съч. II, 225-
ОБНАДЕЖДЯМ, -яш, несв. (остар.); обнадеждя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обнадеждавам. Интернационалът на взелите участие и пострадалите от войната., преследва следните цели: 1) да се бори срещу войната,.. 6) да обнадеждя движението, като се стреми да печели за интернационала страните, които още не са причислени. Н. Лилиев, Съч. III, 255-256. обнадеждям се, обнадеждя се страд. и взаим. ОБНАДЕЖДЯМ СЕ несв. (остар.); обнадеждя се св., непрех. Обнадеждавам се.
ОБНАДЕЖДЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обнадеждям и от обнадеждям се.
ОБНАЖА. Вж. обнажвам.
ОБНАЖВАМ, -аш, несв.; обнажа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Оголвам, разголвам. Леко трептеше, играеше езерото — за миг му се стори [на Наум], че от синьозелените му води ще се появи самодива, обнажила хубава снага. Д. Спрост-ранов, ОП, 360. Анет, с маниера на изтънчена кокотка, веднага започна да се държи предизвикателно към него, обнажи гърдите си и го измери с премрежен поглед. Д. Ангелов, ЖС, 226. Той [цар Петър] стоеше ням .. и гледаше космати ръце да обнажват мечове над главата му. Н. Райнов, КЦ, 84. Когато си той обнажил яките плещи и ръце, женихите са почудили, като видели неговото юнашко телосложение. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 116. • Обр. И сякаш че из ада / обнажва мощна гръд, / изплавал / бавно къмто запад, / космат стоманен облак. Н. Хрелков, ДД, 99. обнажвам се, обнажа се страд. и възвр.
ОБНАЖВАМ СЕ несв.; обнажа се св., непрех. Остар. Книж. Оголвам се, разголвам се. Зюйле ханъм въздъхна само мълком, отпусна се на скъсания дюшек, подигна жаде-ни мишци и под разгърнатата мигом фе-реджа се обнажиха високите й гърди. П. Тодоров, И II, 20.
— От рус. обнажать.
ОБНАЖВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обнажвам и от обнажвам се.
ОБНАРОДВАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Обявявам, съобщавам, огласявам чрез печата нещо (закон, наредба, правителствено решение и под.), за да го направя всенародно, обществено достояние; публикувам. Настоятелите [на дружеството] обнародват списъка на небрежните настоятели с надежда да ги засрамят и трогнат за точ-но изпълнение на поетите задължения. М. Арнаудов, БКД, 40. За да бъде заканата му
