ОБНАРОДВАНЕ 150 ОБНЙЖА
по-тържествена, той [Бендерев] я обнародва и в Държавен вестник и я залепи по улиците. С. Радев, ССБ II, 30. Князът утвърждава и обнародва одобрените от На-родното събрание закони. ПОУ, 5. Настоятелството ще обнародва в един от идущите броеве годишний биляиц на приходите и на разходите му [на сп. „Читалище“]. Ч, 1871, бр. 22, 673.
2. Издавам, отпечатвам нещо (книга, статия и под.); публикувам. В резултат на упорита работа младият учен обнародва обстойната си студия върху книжовното наследство на .. Юрий Венелин. Ив. Шишма-нов, Избр. съч. I, 18. След година и половина г. Влайков започна да обнародва пълно събрание на съчиненията си. СбЦГМГ, 398.
— Халек минувал за поет още в гимназията; обнародвал първите си поетически трудове още доро бил гимназист. Ч, 1875, бр. 3, 120-121. Творенията си недейте бърза / да обнародвате поети млади. Ст. Ми-хайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649.
3. Остар. Книж. Разгласявам, оповестявам. Ако ни е по-приятно да оправдаваме другите, неже да ги осъждаме,., и да крием недос-татоците им, неже да ги обнародваме, то Бог ще покаже подобно милосердие към нас. КТЕМ, 109. Евангелието излага праведното осъждение на престъпниците на Бо-жийт закон, но главното му намерение не е да обнародва осъждението им. ИЗ 1877, 340. Той [императорът] обнародва, какво Иван Мичев, като внук на Ивана Асеня II, е най-ближен наследник на българската корона, та трябва той да ся възведе на престола. Д. Войников, КБИ, 161. Струвай всегда добро и не го обнародвай. А. Нико-пит, УД (превод), 296. обнародвам се страд. Приготвени били стенографи за събранието, за да запишат всичко, което ще се говори, и то щяло да се обнародва после. М. Арнаудов, БКД, 97. Такожде и в „Българските Книжици“ обнародваха се доста народни песни. Н. Бончев, Съч. I, 132.
— От рус. обнародовать.
ОБНАРОДВАНЕ ср. Отгл. същ. от обнародвам и от обнародвам се. Обнародването на настоящата книга ще се види на мнозина преждевременно. С. Радев, ССБ I, 19. Прилагам ти тук едно благодарително писмо за юбилейната комисия. Писал съм го набързо, на един дъх, но ако го намериш годно за обнародване — можеш. Ив. Вазов, НПис., 128. Марк Сеген се прочул между учений свят с обнародването на толкоз забележителната си книжка с титла: „За влиянето на железните пътища въз бъд-ността“. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 30.
ОБНАРОДУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Обнародвам. Обнародувай в „Периодическото списание“ няколко писма, да речем из Италия. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 134. Тойзи превод от немский язик направи свободно и склони да го обнароду-ваме Негово Преподобие отец Евстатий Зографский. Ч, 1870, бр. 1, 29. Реших ся да ви напиша следующите редове, поне за да ги обнародувате във вестника си. ДЗ, 1868, бр. 17, 66. Фердинанд обнародувал един едикт.., с който ся заповядало да повръ-нат протестантите всички отнемени чер-кови, абатства и епископства на римока-толиците. ВИ, 137-138. обнародувам се страд. След като се потвърди от княза, законът в пълний си текст тряба да се об-народува. ПОУ, 10.
— От рус. обнародовать.
ОБНАРОДУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обнародувам и от обнародувам се; обнародване.
ОБНЁМА. Вж. о б н е м а м.
ОБНЁМАМ и ОБНИМАМ, -аш, несв/, обнёма, -еш, мин. св. обнёх и (рядко) обнё-мах, прич. мин. св. деят. обнёл и (рядко) об-нёмал, прич. мин. страд, обнет, св., прех. Остар. Книж. Обхващам, обемам. Ония, които особено ги обичат [гледките],., отиват по околните върхове, за да обнемат с възхитения си поглед от висотата на чаловете панорамата на Рила. Ив. Вазов, Съч. XVII, 56. Тоя двоен напредък, нравст-вений и умствений, обнима целий ни душевен напредък. Лет., 1874, 106. Учений звездоброец показал в целий свят разпръсна-тий еднакво плат и да отговаря току-речи па мисълта, що във вето време на людието са е престорвало за пропаста, която е об-немала началото на сичко ново, което по-късно е щяло да са образи и да са струпа на слънца., и на опашати звезди. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 29. Сенатът, обнет от ужас, два дни не са разиждал, като търсел средство за опасението на отечеството.
Н. Михайловски, РВИ (превод), 227. обне-мам се и обнимам се, обнема се страд. Ако уделим на тях [естествените науки] по два, или нека бъде три часа., в неделята, то не може да се обнеме широкия им кръг, а с общи погледи далеч не може да се отиде. Н. Бончев, Съч. I, 62-63.
— От рус. обнимать.
ОБНЁМАНЕ и ОБНЙМАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обне-мам, обнимам и от обнемам се, обнимам се; обхват. Преди да търсим реда, в който ще си представи някой мислите, трябува той да си е направил един друг по-общ, дето е потребно да влазят само първите мисли и главните идеи; един предмет ще бъде определен и човек ще познае обнимането му. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 11.
ОБНЕСА. Вж. обнасям.
ОБНЕСА СЕ. Вж. обнасям се.
ОБНИЖА. Вж. обнизвам и обнизу-вам.
