ОБМЯНА 148 ОБНАДЕЖДАВАМ
фламандски майстори, рицарски доспехи, скъпи оръжия, конни обмундировки. ВН, 1961, бр. 2937,4.
— От рус. обмундировка.
ОБМЯНА, мн. (рядко) обмени, ж. 1. Даване, отстъпване някому на нещо, срещу което се получава друго, обикн. равностойно, равноценно; обменяне, обмен, размяна. Експедицията се завърнала отново във Франция с извънредно богат товар от скъпи кожи, получени от индианците чрез обмяна. Л. Мелнишки, К, 41. Всяка задруга сама задоволяваше по-голямата част от своите нужди.. Между селата нямаше никаква обмяна. Ив. Хаджийски, БДНН I, 3. Обмяна на валута.
2. С предл. на и същ. мисли, впечатления и под. Действие, акт, при който някой споделя с друг свои мисли, впечатления и под. и изслушва неговите; обменяне, обмен, размяна. Дълбока провинция, но да видите само какъв интензивен умствен живот, каква жива обмяна на мисли! Ст. Л. Костов, М, 37. // С предл. най същ. опит. Действие, акт, при който някой предава на друг своя опит в определена област и се запознава с неговия; обменяне, обмен. Работата, която им предстоеше, бе важна и отговорна
— да решат кого да изпратят в чужбина за обмяна на опит. А. Наковски, МПП, 145. В Пловдив .. беше организирана зонална среща за обмяна на опит по приготвянето на български национални ястия. Л. Петров и др., БНК, 9. Габровският музей открива нова страница в световното музейно експониране. Красноречиво потвърждение на тази констатация са предложенията за обмяна на опит от страна на сродни институти във Франция, Италия. Ив. Кола-
ов, Е, 51.
. Финанс. С предл. най същ. пари. Парич-на реформа, при която използваните до определен момент парични средства се изваждат от обращение и се заменят с други с по-нисък номинал. — Войната ми изяде осемдесет бона. Обмяната на парите — сто и двадесет. К. Калчев, ДНГ, 64. След обмяната на парите му останаха 7000 лева. Г. Ка-раславов, Избр. съч. X, 76.
4. Спец. Процес на Ъзаимно отдаване и приемане на елементарни частици, йони и под.; обменяне, обмен. Обмяна на катиони.
5. Физ. Процес на пренасяне, преминаване на топлина и под. от едно тяло или среда в друго; обменяне, обмен. Поставяме прът от мед., между два съда.. Обвиваме пръта с няколко пласта груб вълнен плат, за да не става обмяна на топлината с външната среда. Физ. X кп 1951, 68.
6. Само ед. Само в съчет. със съгл. или не-съгл. опред. Биохим. Съвкупност от биохимични процеси, които се извършват с отделните органични или неорганични вещества, вода, газове и др., приети в живия организъм; метаболизъм. Най-малките частици от типа на митохондриите се наричат ми-крозоми и участвуват в белтъчната обмяна. Р. Райчев, НКД, 10-11. При едно обменно заболяване може да бъде нарушена обмяната и на въглехидратите, и на мастите, и на белтъците. М. Василев и др., ВБ, 550. Тя [кожата] има голямо значение при обмяната на водата и минералните вещества. Ил. Петков и др., КВБ, 22. Жлезите в кожата [на жабата] я поддържат винаги влаж-на, което осигурява обмяната на газовете. Биол. VII кл, 34. Водно-солева обмяна.
О Обмяна на веществата. Биохим. Постоянни биохимични процеси в организма, които се извършват в тясна връзка с външната среда и в съвкупността си обуславят живота. Нашите проучвания показаха, че по-бързо стареят хората, подложени на хронични заболявания,., хората с нарушена обмяна на веществата. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. Внасянето на прекомерно количество течности в организма води до смущения в обмяната на веществата. Н. Сотиров, СК,
13. Обмяна на енергиите. Биохим. Освобождаване и използване на скритата енергия на хранителните вещества при тяхното окислително разпадане в клетките на различните тъкани и органи. — За обмяна на. Сложен предл. Остар. Книж. В замяна на; вместо, срещу. Днес приех писмото ти. Видя да ми искаш, за обмяна на доброто, което ти поисках, чифликът ми на Бруса. П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 100.
ОБНАДЕЖДАВАМ, -аш, несв.\ обнадеждя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Правя, предизвиквам у някого да се появи надежда, вдъхвам, будя у някого надежда; обнадежд-вам. През май 1797 г. отцепникът [Пазван-тоглу] действително преустановил явни връзки с главатарите из средна Северна България. Това обнадеждило централната власт. В. Мутафчиева, КВ, 154. Тази мисъл ме вълнуваше, обнадеждаваше ме и аз вървях след заточениците ободрен. Ст. Дичев, Р, 36. — Вашите [на Бешков] карикатури не обезверяват, а обнадеждават. Ал. Гет-ман и др., СБ, 160. Той [Страшимиров] скоро изживя покрусата си от войната и отново тръгна със своите сказки между народа да утешава и обнадеждава. СбАСЕП, 114. Показах ги [трите сборника] на г-на Иречека.. и го попитах: дали не бих получил някоя субсидия, за да напечатам кое-годе от тези трите. Той мя обнадежди и ми каза да подам прошение за пословиците. П. Р. Славейков, ПХС, 39. обнадеждавам се, обнадеждя се страд. и взаим. ОБНАДЕЖДАВАМ СЕ несв.\ обнадеждя се св., непрех. Изпълвам се с надежда; обна-деждвам се. — Човек не може, като търси друг изгубен човек, да не го намери по някое време. Макар че ние със Стоилът, катр търсехме с фенера, много не се обнадеждавахме! Й. Радичков, К, 58. Навсякъде бяха възобновени стари комитети, заглъхнали
