ОБЛЪЧВАНЕ 142 ОБЛЯГАМ1
генови лъчи с лечебна или профилактични цел.
2. Осветявам, огрявам. Щом се усмихнех, слънце облъчваше сърдитите от умора и несгоди мъже. Бл. Димитрова, ПКС, 15. Тя [светлината] не е еднаква по различните части на планетата. Сякаш демиургът не би сметнал своето произведение за завършено, ако трябваше еднообразно да го осветли. Освен дето го живописал с неравностойни багри, той го и облъчил многоцветно. В. Мутафчиева, БС, 37. Като изневиделица над храстите плъзна прожектор-на лента.. Васил беше се затулил зад един храст, зачуден от играта на тази светлина. Случайно ли беше това — да облъчат неговия път — или трябваше да прояви предпазливост? X. Русев, ПС, 25. Нека анализираме как определяме положението на едно топче в пространството.. При всички случаи ние трябва да виждаме топчето и това ще стане, като го облъчваме със светлина. Л. Митрани и др., ЗМ, 68. облъчвам се, облъча се страд. Вирусите се облъчвали с ултравиолетови лъчи. Така те губели своята инфекциозност и преставали да се размножават. С. Славчев, ЖББ, 46. Елементът тулий има свойство да излъчва гама-лъчи, когато се облъчи в атомен реактор. Хим. IX кл 1965, 106.
ОБЛЪЧВАМ СЕ несв.; облъча се св., неп-рех. За човек — подлагам се на въздействието на ултравиолетови, инфрачервени или рентгенови лъчи с лечебна или профилактични цел. Всяка седмица се облъчвам във физиотерапевтичния кабинет.
ОБЛЪЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облъчвам и от облъчвам се. Всяко облъчване през време на бремеността.. се отразява по някакъв начин на детето. Това се отнася и до рентгенови облъчвания, предприети с диагностична или лечебна цел върху майката. Вл. Андреев, АЕ, 43. Светенето на някои фосфори продължава с часове и денонощия след прекъсването на облъчването. Физ. X кл 1951, 183. • Обр. Малки, едва доловими прояви на взаимна нежност между момъка и девойката се предават на всички като съживяващо облъчване. Бл. Димитрова, Лав., 61.
ОБЛЪЧВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Спец. Съоръжение, което е мощен източник на йонизиращи лъчения и се използва в промишлеността за интензифициране на химически реакции, за стерилизация на медикаменти, превързочни материали или хранителни продукти и др. Облъчвателят представлява бетонен бункер, направен в една от стените на склада. ЗЗн, 1958, бр. 3830, 3.
2. Мед. Апарат за местно или общо облъчване с ултравиолетови, инфрачервени или рентгенови лъчи с лечебна или профилактични цел.
ОБЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Ос-тар. Заоблям, закръглям. Жените, за да могат да си запазят обли форми в частите на тялото си,., требува да ядат повече мастни ястия, зачтото.. само маста пълни и обли снагата. КН, 1873, кн. 5, 25. обля се страд.
ОБЛЯГАМ1, -аш, несв.; облегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. облегнат, св., прех. 1. Разг. Допирам нещо до друго, до някаква повърхност, за да го закрепя в определено, обикн. вертикално, изправено положение; опирам, подпирам. Най-после останах сама в бараката. Облегнах малкото си огледало върху куфара. Бл. Димитрова, ПКС, 7. Нимфидора.. облегна дръжката на метлата до гърдите си и опря запретнатите си ръце на хълбоците. Ив. Вазов, Съч. XIII, 99. На дървото, което са намирало близо до огъня, биле окачени юзди., и конски торби. Шест пушки биле облегнати на дървото. Л. Каравелов, Съч. IV, 153. // Допирам тялото си или част от тялото си до нещо, до някаква повърхност за по-голяма устойчивост или за удобство; опирам, подпирам. Изкачвах се на тавана, облягах лакти върху перваза на едно тясно прозорче и оттам наблюдавах владенията си. А. Гу-ляшки, ДМС, 177. Нейко заклати снага, отиде при жените, облегна гръб на снопите и заслуша. К. Петканов, МЗК, 83. Колкото си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Облегни глава на коляното ми, не бой се от нищо, облегни глава. Р. Стоянов, М, 51.
2. Непрех. Диал. Облягам се (във 2 знач.). Двайсет и петте трудодни са добра прибавка към пенсийките — неговата и на баба Тренчовица. Не облягат старците ни на снахи, ни на зетьове. М. Кюркчиев, ВВ, 131. Облегнали сме само на Ивана. Н. Геров, РБЯIII, 302.
3. Остар. и диал. С предл. върху, връз. Възлагам, стоварвам, струпвам (работа, задължение и под.) на някого. След смъртта на царица Мария той сичките си работи облегна връз комиса, който отколе бе при-учил царя да бъде мързелив и тежък на работа. Е. Мутева, РБЦ (превод), 17.
4. Непрех. Остар. За 1рижа, задължение, отговорност и под. — оставам, падам върху някого, поемам се от някого; лягам. Аз бях твърде много залисан както с нареждание-то на печатницата, така и с други някои работи, които бяха облегнали само на мене. Хр. Ботев, Съч. 1929,400.
5. Прен. Остар. Книж. Базирам. Българското освободително движение трябва да отхвърли веднъж завинаги всяка чужда помощ.. и да облегне освободителната борба върху собствените сили на народа. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 105. В последвалия в Цариград турско-български договор нашата дипломация не можеше да не уважи принципа ..,
