ОБЛУК 141 ОБЛЪЧВАМ
ОБЛУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ос-тар. и диал. Седло. Той ся облягаше на об-лука и гледаше как си делят войскарите му радостно скъп придобитък. Е. Мутева, РБЦ (превод), 35.
ОБЛЪХВАМ, -аш, несв.\ облъхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, облъхнат, св., прех. Обикн. в 3 л. ед. 1. За вятър — повявам леко и за кратко време обгръщам, докосвам някого или нещо; лъхвам1, бризвам. Вятърът се втурна в коридора на спалния вагон, облъхна двамата мъже., с топъл мирис на земя и зреещи плодове. Ем. Манов, БГ, 7. Той е разкопчал ризата си до последното й копче и хладният източен вятър облъхва като с крило запотените му гърди. А. Гуляшки, СВ, 20. Вечер., горещината намаляваше и прохладен ветрец облъхваше потните ни тела. М. Марчевски, ОТ, 31. Щурците църтяха. Далеко отнейде / ехтеше на жабите квак металичен, / вечерник облъхваше спящи могили / и будеше жажда за сън и забрава. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 196. II Самост. или в съчет. с друго същ. и предл. с. За въздушна струя, хлад, топлина, дъх и под. — като се нося в пространството, леко и за кратко време обгръщам, докосвам някого или нещо; лъхвам1. Той си спомни всяка нейна дума, всяко движение на младото й тяло, облъхна го топлият й дъх и такава болка го преряза през гърдите, че му идеше да изохка. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 4оЗ. Слънцето вече бе обагрило хоризонта.. Още няколко мига и огнената глава ще се покаже., и топлината ще облъхне всичко сътворено от Божията десница. Д. Немиров, Б, 124. Намери ключа под камъка до пещта и влезе в стаята. Облъхна го приятна хладина. М. Марчевски, П, 213. Волът душеше любопитно във врата му [на Марин] и го облъхваше с широки, топли струи въздух. Д. Ангелов, ЖС, 311. Припада рано есенната нощ / и ме потиска тоя сив покой! / Подай ми стиска дъхаво сено —/подай — да ме облъхне юлски зной! Л. Стефанова, СКО, 34. Зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхва моето чело. П. К. Яворов, Съч. I, 116. • Обр. Желю-вица се изправи пред мъжа си, облъхва го с тоцлата си радост и му целува ръка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 97.
2. За някакъв приятен или неприятен аромат, мирис и под. — като се излъчвам, отделям отнякъде, леко и за кратко време обгръщам, докосвам някого; лъхвам1. По една каменна стълба докторът се qeoea в преддверие, където го облъхна аромат на хубав тютюн и кафе. Ем. Станев, ТЦ, 47. Отваряха се хамбари като железни уста и свеж мирис на прясно обран кукуруз ни облъхваше. Ст. Даскалов, ЕС, 106. Прекосяваме дворчето и се озоваваме в полутъмна зала, където ни облъхва благовонна миризма. Ал. Гетман, ВС, 41. После тя забеляза изведнъж, че беше облечена в пеньоар и че ръцете й не бяха особено чисти.. След това я облъхна неприятен спарен дъх, който идеше от собственото й тяло. Д. Димов, Т, 191. • Обр. Аз слушам тихия шепот на възкръсналите спомени и тъмен мирисана разкъсани рози облъхва душата ми. Й. Йовков, Набл., 372. // В съчет. с друго същ. и предл. с. Като се намирам близо до някого или се приближавам до някого, го обгръщам с някакъв аромат, дъх, мирис, който се излъчва, разнася се от мене. Поручикът облъхна доктора с дъх на какао. Д. Вълев, 3,
50. — Нека докажат, че не се е удавил, като се е удавил — ухилва се в лицето ми Гарвана и ме облъхва с гнилия си дъх. Б. Рай-нов, ГН, 78. Долу от ниското видях как прогърмяха копитата на конете,., облъх-ваха ме с мирис на цот и се стопиха в бялата прах на пътя. Й. Радичков, НД, 36. От кръчмата на Цвятко излезе кметът Марин и усмихнат се приближи към двете жени. Заговори им, като ги облъхна с дъх на ракия. К. Петканов, МЗК, 91.
3. Прен. За внезапно появило се чувство, настроение — леко обхващам, обземам някого. „Хората се менят като времето...“ Тези думи се забиха в мозъка му... От туй душата му се поразведри, облъхна го надежда. Ст. Марков, ДБ, 39. Някаква особена радост го бе облъхнала и го бе направила по-добър. Д. Калфов, Избр. разк., 167. Мислех, че ако ми се случи да замръкна сред гора, ще ме обхване страх.. Облъхна ме нещо като далечно безпокойство, но не беше страх. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 53. Овлажни ли ти сълза очите, /мъка ли облъхне те унила, / знай: духът в теб жив е на дедите, / що почиват в тъмната могила. Н. Раки-тин, Ст II, 92. облъхвам се, облъхна се страд.
ОБЛЪХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облъхвам.
ОБЛЪХНА. Вж. облъхвам.
ОБЛЪЧА. Вж. облъчвам.
ОБЛЪЧВАМ, -аш, несв.\ облъча, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Подлагам нещо или някого на действието на някакъв вид лъчи, въздействам върху нещо или някого с лъчение. Той [Ленард] облъчил пластинка с червени лъчи. Отделили се електрони с определена скорост. Вл. Харалампиев, ПСС, 43. Ако дадена молекула., бъде облъчена с мощен лазарен лъч със строго определена честота, то ще се разруши само една връзка на молекулата, без да се повреждат другите й връзки. К, 1970, кн. 7, 9. Ако с поток неутрони облъчим атома на уран — 235, те лесно преодоляват отблъскващите въ-трешноядрени сили на тежкото ядро и при удара си с него го разбиват. Ц. Цанев, АЧ, 13. При атомния взрив в Хирошима били облъчени смъртоносно хиляди хора. Н Мед. Подлагам някого или нещо на действието на ултравиолетови, инфрачервени или рент
