ОБЛОЖА1 140 ОБЛОСТ
щи се на около 4,5 милиарда лева. РД, 1950, бр. 150, 1.
ОБЛОЖА1. Вж. облагам.
ОБЛОЖА2. Вж. обложвам.
ОБЛОЖА СЕ. Вж. облагам се1.
ОБЛОЖА СЕ. Вж. облагам се2 и обложвам се.
ОБЛОЖВАМ, -аш, несв.\ обложа, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Плътно покривам с нещо друго нещо (някаква повърхност, пространство). Плума обложи целия гръб на Бояна със синапова лапа, зави го добре и седна до него. К. Петканов, ДЧ, 225. • Обр. Ако ги ударим с артилерията... искам да кажа, ако обложим бункерите и всички техни укрепени места с огън, ще можем ли след това да ги атакуваме. Ив. Мартинов, СНУ, 264.
2. Плътно покривам, застилам нещо. Тъмни цепеляви облаци обложваха небето. Й. Йовков, АМГ, 75. Появиха се сега по-ниски облаци, гъсто напластени и черни като пожарен дим ив един само миг обложиха цялото небе. Й. Йовков, Ж 1945, 172. обложвам се, обложа се страд.
ОБЛОЖВАМ СЕ несв.\ обложа се св., неп-рех. 1. Простирам се, разстилам се плътно по някаква повърхност. Облаците бяха се обложили по цялото небе и не обещаваха да спрат дъжда. ЖД, 1967, кн. 12, 1.
2. Плътно се покривам с нещо; облагам се2. Едно бяло облаче издебна жътварите, изскочи откъм Балкана и тръгна по небето. След него взеха да извират друго, трето и до вечерта цялото небе се обложи с тежки, черни облаци. Ил. Волен, БХ, 115-116. // За език, гърло, небце — плътно се покривам с налепи. Езикът ми се е обложил.
ОБЛОЖВАНЕ ср. Отгл. същ. от обложвам и от обложвам се. Обложване на езика.
ОБЛОЖЕН, -а, -о, ми. -и. Прич. мин. страд. от обложа и от обложа се като прил. Който е плътно покрит с нещо. // За език, гърло, небце — който е плътно покрит с налепи. Обложено гърло.
ОБЛОЖКА ж. 1. Външна обвивка на книга, албум и под., обикн. изработена от гланцирана хартия и оформена художествено, която се поставя върху корицата. И ми подаде той една от лъскавите книжки на французойката.. На обложката някаква кървава страхотия. П. Незнакомов, ЖВ, 52. Албумът съдържа 172 страници със 135 едноцветни и многоцветни репродукции.. Подвързан е с цяло платно и обложка. ВН, 1960, ор. 2613, 3. Издаде детска поетеса / поема „Врана и кокошка“ / и колко много ми хареса — / луксозната обложка. ВН, 1964, бр. 4110, 4.
2. Обвивка, обикн. от изкуствена материя (найлон, пластмаса), с която се покриват книги, тетрадки, документи и под., за да се запазят при ползване. От същия материал се правят луксозни чанти, папки, обложки за лични паспорти, книги, тетрадки и други. ВН, 1963, бр. 3782, 2.
ОБЛОЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Тих и продължителен дъжд. Дъждът валеше равномерно, както вали есенният обложник. Ем. Станев, ИК III, 13. Кога дъждовните капки правят мехурчета — обложник щял да бъде дъжда. Ив. Кирилов, Съч. II, 8-9. Заваля дребният есенен дъжд
— обложникът.. Заровените житни зърна дълго стояха в тъмнината. Капките на обложника ги намериха, намокриха им ризите. А. Каралийчев, ЛС, 65. Вода рукна редом, която изпозанесе пръстта от нивята,.. Днес за днес, из ден в ден, си имаме дъжд обложник, затуй и бубите ни осугар-наха. ЦВ, 1859, бр. 430, 2.
ОБЛОЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За човек — който има обло, кръгло лице; кръглолик. Двете девойки — Марийка об-лолика, руса, тиха, а Стефка с проточен-кото си пламнало сега лице.. — бяха двойна хубост, що взаимно не се накърняват. А. Страшимиров, Съч. I, 137.
ОБЛОЛЙСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови с виолетови или розови цветчета и листа във вид на розетка, което расте из високопланинските райони и цъфти рано през пролетта. БоШапеИа.
— От Ив. Богоров, Българско—френски речник, 1871.
ОБЛОМКА ж. Остар., сега поет. Отломка. Той [Хилгенберг] смятал, че .. материците са обломки от някога единната земна кора. К, 1970, кн. 4, 15. Страшна виелица.. подига грамадни вълни, които налитат върху брега и го покриват с обломки. С. Бобчев, ПОС (превод), 313. Я пак ще се обърна просветлен / света да видя цял при ярък ден. / И нека съсипии се той окаже! /.. / Аз бих намерил и тогава даже / обломки, от които да създам / нов свят за двама ни, и свят и храм. П. К. Яворов, Съч. I, 134.
— От рус. обломок.
ОБЛОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на объл. Салчо не правеше усилие да дръпне погледа си от бялото коляно, все му се щеше да усети в дланта си топлата му облост. Б. Болгар, Б, 50. Тази дъска е едно просто колело или един обърч с изтъкмена облост. Лет., 1875, 81. Кога ся отдалечава [човек], изпръве загубва лицето на поляната, после полите на планините.. и най-после връха. Причина на това явление не може би друга, токо облостта на Земята. Ив. Богоров, КГ, 6.
2. Кълбо. Той лесно сглобил телескопа. Като съединил две облости стъклени чрез една трупка. П. Р. Славейков, СК, 63.
