ОБЛЯГАМ1 143 ОБЛЯГАМ2
на който тя облягаше притяганията си по съединението на Румелия с България. Ив. Вазов, Съч. XVI, 69.
6. Прен. Остар. В съчет. с надежда, вяра, упование и под. и с друго същ. с предл. на, върху. Свързвам своите надежди, вяра, упование и под. с някого, с нещо, възлагам надеждите си на някого, на нещо. Най-доб-руте свои упования, вярата си в бъдещето [Йордан Маринополски] обляга върху младежта. Ив. Богданов, СП, 110. Как трябва убо ние сега да постъпиме.. в такива прева-жни обстоятелства, да би могли да дости-гнеме до желаемаго си успеха? На кого да облегнеме надеждите си? Г. С. Раковски, БВВ, 39. облягам се, облегна се страд. от облягам в 1 и 5 знач. Около врата и раменете на клиентката се поставят две хавлиени кърпи.. Главата се навежда леко назад и се обляга на легена. Г. Георгиев и др., ФПБ,
47.
ОБЛЯГАМ СЕ несв. \ o6nènm се св., непрех.
1. Обикн. с предл. на. Допирам се до някаква повърхност, до нещо така, че то да понесе тежестта ми за по-голяма устойчивост или за удобство; опирам се, подпирам се. Демна не отговори, погледна Найдена, пристъпи към него и се облегна на рамото му. К. Петканов, ОБ, 201. Асен впряга старата кобила, обляга се на канатата и гледа закачливо девойчето. К. Константинов, СЧЗ, 169. Поспираше се, облягаше се на пушкатр cjX и гледаше наляво, гледаше надясно. Й. Йовков, СЛ, 186. Тончо Славеят седнал турски и облегнал са с десния лакът на една от шарените жълто-черни возглав-ници. Л. Каравелов, Съч. II, 84. Ела, облегни се на мойта ръка. / Нощта е беззвездна. Така — / по-крепко. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 33. // Като седя, допирам плътно гърба си до нещо за удобство. Седни, како, настани се на миндерчето! .. Ха така! Ха, подигни се, качи си краката горе! Облегни се. Тъй, тъй. Удобно да ти е. Чудомир, Избр. пр, 140. Той хвана с една ръка дръжката на сребърната си сабя, другата .. сложи върху гърба на канапето. Красивата Ефросина се облегна назад и докосна с рамо ръката на генерала. Ст. Дичев, ЗС I, 258. Морни от вечерята, сватбарите са се облегнали на столовете и тютюневият пушек налягва върху трапезата. П. Тодоров, Й И, 9. // Рядко. За сграда, постройка и под. -^•допирам се плътно със задната или стра-йичната си част до нещо; опирам се. Антаб-Ле^ан опасва църквата, а продължава и върху издадените встрани триосни крила, с които тя се обляга на разположената зад нея манастирска сграда. М. Бичев, АНВ, 132. Теодосий тръгна по пътечката, коя-1hd леко възлизаше към манастира. Добро-го настигна и му посочи една килия, KOJÙrio се облягаше на един вековен бряст, и^-близо до реката. Ст. Загорчинов, ДП,
2. Прен. Разчитам, уповавам се, осланям се, надявам се на някого, на нещо; опирам се. Големите въоръжени действия, разиграли се из Търновско, всъщност били борба между Тръстениклиоглу (разчитащ на местния аян) и Пазвантоглу (който се облягал на кърджалийските съединения). В. Мутафчиева, КВ, 212. От днес нататък всеки ден, за всичко, всеки ще трябва да се облегне сам на себе си, на собствените си мускули, на собствения си разум и сърце. Й. Радичков, ГП, 66. Очакваха войната да свърши до зимата. Но дори и Въкрил Воденичаров им каза, че на това много не трябва да се облягат. Г. Караславов, ОХ II, 245. Женските прегръдки не са достатъчни да дадат мирен сън на един цар: потребно е да се обляга още и на десет хиляди копия. Ив. Вазов, Съч. XIV, 148. България се облегна изключително на поддръжката на Тройния съюз, понеже Русия се обяви против княза. С, 1894, бр. 1508, 1.
3. Прен. Ймам за основа, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, опирам се, базирам се. Всеки производствен процес в най-широк смисъл се обляга на механиката. Физ. VIII кл 1980, 7. Понеже му липсва конструктивно въображение,., той [Ив. Ст. Андрейчин] изхожда предимно от личните си преживявания, обляга се върху действителни случки, черпи поводи от чужди художествени творби. Ив. Богданов, СП, 179. Хипарх и Птоломей, истинните гръцки астрономи, отхвърлили учението, което са облягало на таквизи пусти и безсмислени доводи. Д. Витанов, НС (превод), 44. Сега да разгледаме някои чудни явления, които ся видят през стъклени лещи и които ся облягат на ломението на светлината. Й. Груев, Ф (превод), 135.
4. Диал. Лежа, излежавам се без да върша някаква работа. Облегнал ся е, та не ще ничто да похване. Н. Геров, РБЯ1П, 302.
О Облягам се като бербер. Диал. Чувству-вам се удобно, разположил съм се добре. Облягам се като на бащиното си коляно. Диал. Самоуверено, без основание разчитам на подкрепа от човек, който съвсем не е длъжен да ми бъде в помощ. Облягам се / облегна се на гърба на някого; облягам се / облегна се на нечий (някакъв) гръб. Разг. Разчитам изцяло на подкрепата, на помощта на някого. Барем да беше здрава в очите, пак би взела чужда работа, пак би изкарала некоя кора хляб:.. все би било некоя помощ, все не би се облегнала съвсем на бащин гръб. М. Георгиев, Избр. разк., 238. Нима и Любобратич щеше да ги трепе по хиляди тия кучета [турците], ако да се не облягаше на силен гръб? Йв. Вазов, Съч. XXII,
116.
ОБЛЯГАМ2, -аш, несв.\ облегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. облегнат, св., прех. Остар. Книж. Обкръжавам, обсаждам. Войската, като отстъпи, облегна
