ОБЛИЦОВЧИК 137 ОБЛИЧАМ
ОБЛИЦОВЧИК, мн. -ци, м. Работник, който прави облицовки. Бащата работи като облицовчик, а майката е фабрична работничка. П, 1971, бр. 10, 10. Кипна юнашката кръв на стария майстор.. И заработи къде какво му попадне — тук трябва мозайкаджия, там — облицовчик. РД; 1958, бр. 338, 3.
ОБЛИЦОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Който се използва, служи за облицовка. Белите варовици служат като облицовъчен строителен материал. Геогр. X кл, 59. Облицовъчните тухли за сгради, които не се измазват, се правят от най-добрата глина. В. Брънеков и др., СД, 244. Най-голямо приложение пластмасите намират за производство на подови настилки,.., облицовъчни плоскости, мебели, стълбищни перила. Н. Гудев, ПН, 5. В недрата на страната има доста богати залежи на желязна руда. Открити са залежи на сребро и оловена руда, на скъпоценни и облицовъчни камъни. Л. Мелнишки, ПП, 131.
2. Който представлява облицовка. Облицовъчни настилка.
3. Който се отнася до облицовка, свързан е с облицовка. Облицовъчни работа. Облицо-въчна бригада.
ОБЛИЧАМ, -аш, несв; облека, -чеш, мин. св. облякох, облече, прич. мин. св. де-ят. облякъл, -кла, -кло, мн. облекли, св., прех. 1. Слагам, поставям върху тялото си, на себе си дреха, облекло; надявам, навличам. Евреинът стана и почна да облича оръфаното си зимно палто. Д. Димов, Т, 226. — Чувай, какво ще ти поръчам. Когато тръгнеш у лелини, не обличай онуй тяс-но тънко елече, сърменото. А. Каралийчев, ЛС, 8. Никога не обличай на $ете нито влажни, нито студени дрехи. И. Груев, КН 7 (превод), 85. Майка на Райна думаше: / — Събличай рокля венчална, / обличай рокля моминска / да та с Кольо венчайем! Нар. пес., СбНУ XLVI, 200.
2. Помагам на някого да си сложи дрехи. А вътре в къщи, в стаята, където обличаха Тиха катоибулка, никой не беше останал освен нея. Й. Йовков, СЛ, 175. Той е тук за пръв път на равни начала, без ординарец, който да го облича и съблича. Л. Стоянов, X, 107. — Катинке, де Николча да го видим? — Парашкева го облича сега, отвърна г-жа Никифорова. Ив. Вазов, Съч. XII, 36. Сутрин се излежаваше до късно. Когато й [на дъщерята] омръзнеше лежането, майката отиваше при нея, обличаше я, сресваше й косата. СбХ, 100.
3. Снабдявам някого с облекло, осигурявам облеклото на някого. Още няма магазини за вълнен трикотаж,.. Затова мама плете и облича цялото село. В. Хинкова, ЛНМ, 8. Крепостният свещеник принадлежеше на болярина, който го хранеше и обличаше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците. Ал. Константинов, Съч., 94. Рекла му [майката]: недей се кахъ-ри, синко, харизвам ти едно от двете си лозя и, ако залягаш да го работиш, довол-но е да те хране и да те облича. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 71. Чува майкя девет мили сина, / чувала ги у скъпи години: / с ур-ка прела, та ги е ранила, / с игла шила, та ги обличала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 72. • Обр. Гъсти гори от дъб и габър обличаха склоновете на южните стръмни урви. Ив. Вазов, Съч. XVI, 41. Широкият Троянски проход зафаща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Цяла Рила е облечена в облаци. БД, 1909, бр. 21, 1.
4. Прен. Поставям обвивка, покритие върху нещо. В едно такова дюкянче я открих. Обличаше копчета. К. Видински, НСП, 34. За да се избегнат пакостите, които причиняват тия пакостливи животинки [белите мишки], обличат с тенекия,., вътрешността на мястото, дето са от^.гедват и хранят. Ч, 1875, бр. 1, 38. Обличам мебели. // Разг. Облицовам. Обличам проводник.
5. Прен. Придавам нов вид, форма на нещо, покривам истинската същност на нещо с нещо друго. Богатството, амбицията и над-преварването обличаха действителната нужда с баснословен блясък и лукс: явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 149-150. И работничката с разпилените на раменете коси му се струваше още по-привле-кателна поради загадката, с която той я обличаше. Б. Болгар, Б, 16. Реката е подпомагала живота им [на хората], ето простата истина, която ти обличаш във вълшебства. Д. Фучеджиев, Р, 156. Целият й [на Мария] живот беше оплетен с мрежа от формули, с които обличаше и маскираше нищожеството, паденията и глупостите на хората, между които живееше. Д. Димов, Т, 42.
6. Прен. Обикн. с предл. в и същ. думи, форми и под. Давам словесен или друг израз на мисъл, чувство, идея и др.; изразявам. Ясната си и смела мисъл Симеон облича в шеговито закачливи фрази и в ироничното си отношение спрямо учения император Лъв VI Философ. ТВ I, 74. Той ги [правилата] беше запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки, като поговорки. Й. Йовков, Разк. I, 185. Шилер обича често да облича силни страсти в прости думи и, обра-тно, в прости казани слова — силни усещания. Ст. Грудев, АБ, 54. Своето мистично чувство човек е обличал в най-различни представи, които са отговаряли на кул-турното ниво на времето. ПН, 1932, кн. 3, 34. Назначението на поезията е — да обли
