ОБЛИЧАНЕ 138 ОБЛИЧЕНИЕ
ча в думи и образи синко онова, що е прекрасно и интересно в природата и в челове-ка. Ч, 1871, кн. 16, 496. обличам се, облека се I. Страд. от обличам. Предсказанията на оракулите, разговорите на мъдреците се обличали в гатанки. Б. Ангелов, ЛС, 79.
II. Възвр. и взаим. от обличам във 2 знач. Захвърлих преждата и започвах трескаво да се обличам. М. Гръбчева, ВИН, 250. Старецът започна да се облича несръчно, като пъшкаше, сякаш всяко движение му причиняваше болка. Г. Караславов, Т, 43.
III. Безл. облича се, облече се. — Джаме-дан,.. Облича се над кошулята. СбНУКШ ч. III, 275.
ОБЛИЧАМ СЕ несв.\ облека се св., непрех.
1. Обличам хубави и по-различни, не обикновените и всекидневни дрехи; нагласявам се, натъкмявам се. Най-после [Нона] реши, че новите дрехи не й стоят хубаво, освен туй за едно ходене до Сеново це заслужаваше да се облича толкоз. И. Йовков, ЧКГ,
117. — Няма какво да се обличаме! Нас няма кой да ни харесва! А. Наковски, МПП,
49.
2. Обикн. с обет. поясн. за начин. Присъщо ми е да нося някакви дрехи, да използвам някакво облекло, да подбирам по определен начин дрехите си. Обличали се [траките] с ленени и конопени дрехи. Ист. V кл, 1980,
30. Брат ми наистина беше човек на живота — хапваше си, сръбваше си и се обличаше според тогавашната мода. К. Калчев, ПИЖ, 96. Радко. Та той беше богат, обличаше се хубаво — със смачкана, понакриве-на и от хубаво сукно шапка, с небрежно по-изкривен колан, с модни „шпиц“ обувки. Ил. Волен, МДС, 22. Жените се обличаха еднакво. Почти всички ходеха със старомодни кокове,.. Обличаха се лете в басма и зиме в бархет. М. Грубешлиева, ПП, 33. Тук женс-кийт пол, както ся види, има да усъвър-шенствува европейските моди. Търновки-те ся обличат като немки и францужанки. ЦВ, 1859, бр. 442, 2.
3. Осигурявам облеклото си. Ще дигне глава сиромашията, селени, и ще се тури такъв ред, че който работи, да има да яде, да се облича и да изучва чедата си. А. Страши-миров, К, 27. Средната им работна заплата беше толкова ниска, че не стигаше даже за прехраната на семействата им, нежели да се облекат прилично. Сл. Трънски, Н, 22.
4. Диал. За птиче — покривам се с пера, израстват ми пера; оперушинвам се (Н. Геров, РБЯ).
О Обличам / облека в длъжност някого. Остар. Книж. Давам на някого някаква длъжност, удостоявам някого с някаква длъжност. Султанът облича в длъжността велики везир и в длъжността шеи-хюлислям лицата, които неговото високо доверие намира за нужно да повика за това. Лет., 1909, 102. Обличам / облека расото.
Ставам монах (монахиня) или свещеник; по-калугерявам се или се запопвам. Обличам / облека с власт някого. Книж. Давам някому права, пълномощия да управлява. Обличам / облека с доверие някого. Книж. Доверявам се някому; гласувам някому доверие.
— Друга (остар. и диал.) форма: о б л а ч а м.
ОБЛИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обличам и от обличам се. Охрана и камери, коридори и стълби, помещения за събличане и помещения за обличане,., и накрая влизаме в една зала, дето "двайсетина жени работят с малки сита. Й. Радичков, НД, 98. Отде я взе тая пневмония? — Ами като лежа толкова дни, без да мръдна. И после тия събличания за преглед, обличания... Ст. Даскалов, ЕС, 302. — Кой ще ни даде средства за обличане и хранене на момчетата? Ив. Вазов, Съч. VI, 50. Разходите за поставянето на нова инсталация в жилището — за проводниците от рекорде-мана и вътре,.., за обличане на проводника с бергманови тръби и пр., трябва да бъдат понесени от собственика. ВН, 1961, бр. 3067, 2. Да ми повикаш, повикаш / две моми, две песнопойки, / два момка, два кавалд-жия; / момите, мамо, да пеят / на булка на обличане, / момците, мамо, да свирят, / на булка на извождане. Нар. пес., СбГЯ, 88. Обличане на мебели. Обличане на копчета. Обличане на зъби.
— Друга (остар. и диал.) форма: о 6 л а ч а н с.
ОБЛИЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Изобличение, изобличаване, разобличение, разобличаване. Едному христия-нину са свършила уж плява, и той не отишъл да си поищи, нъ откраднал един кош плява от кръстника си, и като я носил, та се просипвала, после за обличение му, че той прегрешил, плява се записала на небо! Г. С. Раковски, П I, 22. Кога ся избират мерките, с които да ся пресекат способите за отклонение на обвиняваний от дире-нието, зема ся предвид не само строгостта на наказанието, което му предстои, но и силата на обличенията каквито има против него. ВП, 98. Името Богомил е било, както са види, само прякор,..; византийските и българските обличения на бо-гомилството не споменуват името на поп Еремия. СбС, 94.
2. Укор, порицание. Похвалата и обличени-ето треба разумно и взаимно да се употре-бляват. Й. Стоянович, ДСС (превод), 32. И тогава, когато той беше им предсказал за страданията и смъртта си, те пак ся скараха. То бяха прочее достойни за строго обличение. КТЕМ, 433. Заслепен от желане за мъст, аз щях да са хвърля върху му и да го убия. Но възпряха ма, и аз чух като в сън укора и обличенията на другарите си. Ч, 1875, бр. 2, 94. П.: — Що има достойно за обличение в поведението Петрово? О.:
— Самолюбието му. КТЕМ, 293.
