ОБЛИВАНЕ 132 ОБЛИГАТЕН
заключава в умалението количеството на солта в почвата, а това средство е да са облее соленото поле с вода, която разтваря солта. Знан., 1875, бр. 16, 250. И. Възвр. от обливам в 1 знач. А жегата наоколо бе станала непоносима. Пожарникарите се обливаха час по час с вода. А. Каралийчев, ТР, 54. „Красавецът Апещи“ се бръснеше грижливо всяка сутрин, обливаше се с одеколон. П. Славински, ПЗ, 77-78.
ОБЛИВАМ СЕ несв.\ облея се св., непрех.
1. С предл. в и в съчет. със сълзи, пот, кръв и под. Обилно текат сълзи, пот или кръв и покриват лицето или тялото ми; заливам се. Стоянка се хвана за лакътя на брат си и се обля в сълзи. X. Русев, ПС, 59. Към обед стана непоносимо горещо, бойците се обливаха в пот и страдаха от жажда, но продължаваха непрекъснато да напредват. П. Вежинов, ВР, 253. Лицето на експерта стана червено и се обля в пот. Д. Димов, Т, 629. Раниха Петра. Оловото откъсна дясното му ухо и цялата му страна се обля в кръв. Ст. Дичев, ЗСII, 44.
2. Прен. С предл. в, с и в съчет. със същ. като светлина, червенина и под. Бързо се изпълвам, покривам със светлина, червенина и под.; заливам се. Като повървяха още малко, земята пред тях се обля сиро$ова светлина — изгряваше слънцето. Й. Йовков, АМГ, 206-207. С електричеството беше лесно. Дръпнеш синджирчетата едно след друго и стаята се облива в светлина, не остава засенчено кътче. Г. Велев, КВА, 135. Лицето й, изопнало се от студа, се обля в червенина. К. Петканов, БД, 151. Бузите й се обляха в руменина, и тя почувствува в гърдите си едно за пръв път преживявано вълнение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 100. //В съчет. със същ. топлина, горещина. Изпълвам се от топлина, горещина; заливам се. Лицето на Русаля пламтеше, цялото й тяло се обливаше в топлина. П. Славински, ПЗ, 51.
3. Прен. За душа, сърце — изпълвам се, обхванат съм, завладян съм изцяло от някакво чувство, настроение. Тайнство и чудо е молитвата. Отключва дверите на душата към нейните глъбини., пък сърцето се облива в горест, сладко се мъчи и пречистено, заиграва с нова сила като изкъпано дете. Ем. Станев, А, 20. Той вярва пак в своята книга; той се успокоява и душата му се облива оти тдплата вълна на примирение и надежда. Й. Йовков, Разк. III, 74. [Кака Дина] зафана да я кара, кога до де празник .. да поиде и тя на хорото. Кара я кака Дина, ала Неда не ще.. И сърцето й се облива с жалост. Т. Влайков, Съч. II, 242. Сърцето на Христо се обливаше в скръб и ярост. Повален в борбата срещу разбунтувалото се човешко море, той стенеше. Ст. Марков, ДБ, 399. • В съчет. с кръв. Страдам, измъчвам се силно; заливам се. Прости ми грубостта и суровостта, зад тях криех моята безгранична обич, а сърцето ми се обливаше в кръв. Д. Спространов, С, 362-363.
О Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от силен страх, ужас. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него [мъничето] и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресекоха. Обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е! Йл. Волен РК, 13. Обливам / облея <като> със студена (ледена, вряла) вода; обливам / облея <като> със студен душ някого. Обикн. св. Разг. Казвам или направям на някого нещо неочаквано, изненадващо, което му подейства крайно неприятно. Видя само, че той я отмина. И изведнаж, като че със студена вода я обляха. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Остави сега детето в люлката и върви да повикаш Ивана от другата стая! — обади се Момчил с далечен глас, глухо. Тоя глух глас обля с ледена вода невестата му. А. Каралийчев, ЛC I, 15. Думите на Бо-жо ме обляха като с вряла вода.. Само мисълта, че можех да дам команда за стрелба срещу наши, ме вцепеняваше от ужас. М. Гръбчева, ВИН, 429. Обливам / облея с помия (кал) някого или нещо. Разг. Обсипвам някого или нещо с обиди или клевети; безчестя. — Защо допусна да ме обливат с помия? Драгиев го подвел! Не Драгиев, а ти, другарю Лазаров, ти си виновен. Г. Джага-ров, ТМЗ, 246-247. Дафина, която също беше слязла на двора, като чу думите на свекър си, троснато забеляза: — Все се разправяте, все я оправяте, а пък цялото село ни облива с помия! К. Петканов, ДЧ, 375.
ОБЛИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обливам и от обливам се. Като се преоблече бързо, затоплена и зачервена след обливането със студена вода, невястата излезе и надари деверите и роднините. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. По тялото му [на Ба-рутчиев-стария] минаваха вълни от горещина, които се редуваха с обливане от студена пот, а тютюневият дим го дразнеше и задушаваше. Д. Димов, Т, 135. Когато бъда честит да ви повидя,.., аз с припадане на колене пред вас и с обливане със сълзи нозете ви, ще ви разправя всичко каквото има неясно за вас в настоящето ми. Ив. Вазов, Съч. VIII, 157. Много полезно за кожата на тялото е обливането с оцетена вода. ЖД, 1967, кн. 12, 20.
ОБЛИГАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Спец. Който е винаги присъщ, свойствен, характерен за някого или нещо; задължителен, облигаторен. Оцетнокисели-те бактерии са облигатни аероби и представляват малки подвижни пръчици с по-лярно разположени въси. Ив. Златев и др., МЗ, 23. По-голямата част от развиващите се върху дървесина гъби са сапрофити., и само два вида са констатирани като об-
