ОБЛИГАТНО 133 ОБЛИЗВАМ
лигатни паразити. Пр, 1953, кн. 6, 4. Сравнителните наблюдения веднага ще покажат, че една част от плевелите се срещат само сред дадена селскостопанска култура
— облигатни плевели. М. Воденичаров и др., ЕБ, 54.
2. Муз. За инструмент в оркестър — който задължително трябва да участва, не може да бъде изключен или заменен.
— От лат. obligatos.
ОБЛИГАТНО. Спец. Нареч. от облига-тен. Туберкулозният бактерии, е облигат-но аеробен. Б. Кърджиев, ОП А, 261.
ОБЛИГАТО, мн. няма, ср. Муз. Задължителна за изпълнение партия на съпровождащ инструмент в ансамблово произведение.
— Ит. obligato.
ОБЛИГАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Облигатен; задължителен. 06-лигаторни паразити.
— От лат. obligatorius.
ОБЛИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от облигация.
О Облигационен заем. Икон. Заем, който се сключва чрез издаване и разпределяне на облигации.
ОБЛИГАЦИЯ обикн. мн., ж. Банк.
1. Ценна книга, установяваща заем, сключен от държавата, от предприятие или банка, която носи лихва или тиражирана печалба. Той носеше няколко облигации от Държавния конверсионен заем, искаше да провери дали е настъпил падежът им. И. Радичков, СР, 217. При сключване на вътрешни заеми всяко лице, което участвува с вноска по заема, срещу внесената сума получава облигации. В облигацията се отбелязва сумата, внесена по заема. Аритм. V кл, 90. Състоянието, което той подари на България — преди войната достигна 30 милиона златни франка!.. Цялата тя беше превърната в облигации от външните български държавни заеми. Р, 1926, бр. 231, 2. Аз писах, че тия пари [на протосингела] са у Вас в облигации от казаний заем [Опенха-им], та дано да ги приемат така, за да ся зима повече лихва. АНГI, 307.
2. Документ, получаван срещу парична вноска при събиране на капитал на акционерно дружество. Той [членът на дружеството] като притежател на облигации е присъствувал на заседанието. Матем.,1965, кн. 6, 48. Дребният капиталист, като не разполагал вече със свое собствено предприятие,.., постъпал е на служба в корпорацията и в същото време нямало за какво да употреби парите си, освен да купува нейните акции и облигации. ССГ (превод) 33.
О Брейди облигация. Финанс. Вид облигации, емитирани от централната банка на една страна, които се търгуват на световните фондови борси с цел да се редуцира външният й дълг. Брейди облигациите не са привлекателни за чуждите инвеститори поради недотам добрата им ликвидност. Кап., 1998, бр. 21,21.
— Лат. obligatio, -onis 'задължение'.
ОБЛИЖА. Вж. облизвам.
ОБЛИЗВАМ, -аш, несв.\ оближа, -еш, мин. св. облизах, св., прех. 1. Прекарвам езика си по повърхността на нещо. Препи му се [на Стоян] вода, от жажда облиза устни и цял се потресе, стори му се, че устните му са намазани с отрова. К. Петканов, X, 154. Кучето го усети [Сенко] и докато лазеше, радостно облиза лицето му. К. Константинов, НДД, 153. // За животно — почиствам с език тялото на малко. Теленцето беше чистичко, розово. Телицата $еше го облизала и то беше позакрепнало. И. Йовков, АМГ, 210. • Реката все още си бълбука тихо и кротко, облизва белите камъни. Н. Хайтов, ШГ, 78. Деко подклаждаше огъня. Пламъците облизваха котела, водата закипяваше. Ст. Даскалов, СЛ, 273. Светлината на кандилото облизваше края на дървената икона. М. Грубешлиева, ПП, 69. Една вълна се диплеше до брега и облизваше лениво пясъка. Н. Антонов, ВОМ, 150. Борис Глаушев нищо не виждаше, нищо не чуваше. Не усещаше и вятъра, който облизваше лицето му с леден език, пронизваше тялото му през леката връхна дреха. Д. Талев, ГЧ,
158.
2. Обирам с език нещо за ядене, обикн. по повърхността на лъжица, нож и др. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята дървена лъжица, омазана с каша. Па като я облиза добре, пъхна я в навоите си. Ст. Загорчинов, ДП, 318. — Ех, ти! — закани му се тя с пръст и продължи да облизва ножа, с върха на който гребеше вишневите зърна. Ив. Мартинов, ДТ, 226. Сиропът почна да се топи и сладникави вадички потекоха към устата ми. Съобразих и бързо ги облизах. Г. Белев, ПЕМ, 49. Кумата до капка медеца облиза. Ран Босилек, Р, 60. //Изяждам докрай съдържанието на нещо, обикн. на съд, като накрая обирам остатъците със залъци хляб. Селемие събра всичко [яденето] в мотвака и викна на циганите,.., да дойдат да се нахранят от беевата софра от остатките, и те с разтреперано сърце взеха да бършат и да облизват паниците. Ц. Гинчев, ГК, 33. // В съчет. с пръсти. Изпитвам голямо задоволство от нещо вкусно, което ям, пия и обирам с език яденето или мазнината по пръстите си. Разкъсваха пържените яребици и пилета, лапаха големи късове риба,.., облизваха пръсти, мляскаха. М. Смилова, ДСВ, 53. Колко пъти съм си думал: „Ех, мале, да дам на моите деца такива манджи, че ела да видиш, как си облизват пръстите“. Ст. Чилинги-ров, РК, 121. Че като му седнахме —..— че яж, че лапай, хеле Недялко само си облизваше пръстите. Ц. Гинчев, ГК, 79.
