ОБЛЕЩВАНЕ 130 ОБЛИВАМ
Бай Ганю се облещил насреща му и му отговаря също със знакове „санким, кого ще уплашиш?“ Ал. Константинов, БГ, 10. Децата стояха до стената, занемели от уплаха. — Ами вие какво сте се облещили като вампири? Лягайте! — продължаваше да вика Петра. Н. Каралиева, Н, 152. — Отровиха го, да не са живи дано!.. — Ръчичките му да откапят до лактите дано!.. Станахме от-заран и кучето се облещило мъртво. Ст. Даскалов, СЛ, 395. • Обр. На всичко отгоре една месечина се облещила, игла ще намериш на земята. Й. Петров, ЛСГ, 34. Градът се облещи с хиляди електрически лампи. Владо тръгна направо, без да се вслушва, вглежда. М. Яворски, ХСП, 300.
2. За очи —широко се отварям от изненада, страх, ужас или вследствие на смърт. — Сега не даваш, ама като се върна наесен и изтърся на рогозката цели дисаги жълтици, очите ти има да се облещят. Д. Немиров, Б, 71. Дописникът не доизрече думите си. Очите му очудено се облещиха. П. Вежи-нов, ЗЧР, 223. — Е, какво? Прие ли? — наклони се той към директора,.. —Прие! — отвърна той сопнато, злобно и очите Му се облещиха. Г. Караславов, ОХ 1П, 217. // За очи — започвам да изглеждам по-голям и по-изпъкнал поради отслабване. Уж работи, уж тича насам-натам, но не е предишната. Отслабна, очите й се облещиха. И. Петров, НЛ, 80.
3. Придобивам изражение с широко отворени очи, обикн. за да изплаша някого, да изразя недоволство, несъгласие и др. И Иван-чо се облещи насреща ми тъй грозно, щото аз зех да се съмнявам да не би му е изхвръкнала клечката. Ил. Блъсков, ДБ., 42. Че ти тях за хора ли ги смяташ? Един Топачоолу да им се облещи насреща — ще изфирясат. Ал. Константинов, БГ, 117. — Бе той като се облещи веднъж в тъмнотата, три дни ще бягаш, ами... П. Тодоров, Събр. пр II, 278. От невиделица изскочил един вълк, ей такъв, три дни нищичко не хапнал. Облещил се, тропнал с крак. А. Каралийчев, ПС I, 8.
4. Диал. Умирам; изцъклям се, обръщам очи, опулвам се (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Избистря ми се лицето от болест, от слабост; изцъклям се (Н. Геров, РБЯ).
ОБЛЕЩВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от облещвам и от облещвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛЕЩЕНО нареч. Разг. С облещени очи. Щом русите превземат Будапеща, и ще минем заедно реката.. Ако ни помогнете, може да стане и много скоро.. Момчето го погледна едва ли не облещено. — Как да помогнем? П. Вежинов, ЗЧР, 106.
ОБЛЕЩЯ. Вж. облещвам.
ОБЛЕЯ. Вж. обливам.
ОБЛЙВАМ, -аш, несв.\ облея, -ееш, мин. св. облях, прич. мин. св. деят. облял, -а, -о, мн. облели, прич. мин. страд. облян, -а, -о, мн. облени и облят, -а, -о, мн. облети, св., прех. 1. С предл. с. Изсипвам, изливам вода или Друга течност върху някого или върху нещо, като го покривам от всички страни или по цялата повърхност; заливам1. Пожарникарите обливаха полуразрушената сграда с дълги струи вода и незагасна-лият още огън пръскаше искри и пепел. X. Русев, ПС, 6. На водоемите ставаха сбива-ния между жени, тъй ожесточени, че за да гй разтърват, обливаха счепканите групи с вода. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120. Сам Нерон заповядал да облеят много християне със смола и да ги поставят в неговите градини, а после да ги запалят. Г. Иошев, КВИ (превод), 132. Ей, пеперуда из селото / препасана с венци, през кръста и челото / от къща в къща ходи, моли се и пей. / От всеки праг обливат я с вода студена / и пеперудата девойка освежена /размахала ръце играе и се смей. Н. Ракитин, Ст II, 80. • Обр. Обзе го отчаяние, голяма и страшна рана сякаш се откри в душцта му и я обля с непоносима болка. И. Йовков, Ж 1945, 186. // С предл. с. Покривам някого или нещо със сълзи, пот; заливам1. Тя често, много често облива шива си, облива и личенцето на малкото си дете с порои от сълзи. Т. Влай-ков, Съч. II, 145. А Ружа, като се прощаваше с двамата стари люде, обля със сълзи ръцете им. Д. Талев, И, 381. Нещо препари в очите му, несещан друг път порив го тласкаше да грабне ръцете й [на Харула], да ги облее със сълзи. Ст. Сивриев, ПВ, 90. И Симеон раздра царската си багреница и обля с горещи сълзи изстиналата ръка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 40.
2. За вода или друга течност — лея се, изливам се върху някого или нещо, покривам някого или нещо от всички страни или наводнявам някакво пространство; заливам1. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло на пяна като о скала. Елин Пелин, Съч. IV, 31. Водата лисна, обля слисания Бакър-джиев и потече по лицето му. Д. Добревс-ки, БКН, 116. Всякой се свил в каютата си и слухти,.., как с бесен шум се мятат вълните и обливат дебелите валчести прозорци. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Той се помъчи да стане, не можа. Кръв обля бузата му. Д. Немиров, Д № 9, 95. Той [Лило] диво запищя и започна да се мята ту на едната, ту на другата страна, а кръвта шуртеше и обливаше стените. М. Гръбчева, ВИН, 14. // За поток, река и под. — покривам с водите си някого или нещо или наводнявам някакво пространство; заливам1. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. На друго място пороищата облели харма
