ОБЛЕНЕ 129 ОБЛЕЩВАМ
13. Протягам се облекчително и изправям изтръпналите си крака. Т. Влайков, Пр. I, 165.
ОБЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от обля и от обля се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛЕПВАМ, -аш, несв.; облепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Обикн. с предл. с. Покривам повърхността или краищата на нещо като лепя, залепвам отгоре нещо с лепило или нещо лепкаво; облепям. Той поди-гаше глава, въртеше очи наляво-надясно — към изпочупените рафтове,.., към двете малки прозорчета, които аз бях облепил с бяла намаслена хартия. Д. Калфов, ПЮН, 25. Облепиха рогата им със златен варак. Й. Йовков, АМГ, 7. Други [хора] посоляват и поръсват с подправки изчистените птици, облепват ги с глина и ги пекат в гореща пепел. Л. Петров и др., БНК, 20. След туй отецът намаза раната обилно с меча мас, облепи я с листа от жаловник и я превърза. Д. Рачев, СС, 270. • Обр. Огорчи се, учуди се и някакво озлобление като лош лишей облепи сърцето й. М. Грубешлиева, ПИУ,
168. Сетне тишината стана още по-гъста. Павел опита да я отърси като кал от подметките, но тя го бе облепила отвред. Г. Стоев, Зав., 30.
2. Поставям марки (марка) върху плик, пратка или документ; облепям. Експертизата досега не е изкарала точната цифра, но се предполага Танев да е купил или облепил най-малко за 25,000 лева фалшиви гербови марки от по 1 лев. Бълг., 1902, бр. 448, 3. облепвам се, облепя се страд. Утре може да взема гербови марки.. То там, как го викате, акт ли е, що ли, нали трябва да се облепи. Инак няма да ти дадат заплатата. Кр. Григоров, Р, 11. Особено се сприятелихме с Марин, когато започна да прави безмоторния самолет.. Обясни ни как се сглобяват летвичките на крилото, как се облепва тялото с пергаментова хартия. Ив. Давидков, КХ, 82.
ОБЛЕПВАМ СЕ несв.; облепя се св., неп-рех. Рядко. 1. Залепвам се за нещо, около нещо; облепям се.
2. Покривам се плътно, гъсто с нещо; облепям се. Лицето му мигновено се облепи с алени петна, но като разбра, че ръката на сина е изцапана с петмез, на солидната му физиономия се върна изразът на онова ск-верно обаяние на ненаказуем човек. Д. Въ-лев, 3, 152.
ОБЛЕПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облепвам и от облепвам се; облепяне. Като видях гербовите марки, досетих се, че ще ми трябват за облепване акта за встъпване в длъжност. Кр. Григоров, Р, 11. Метранпажът ми съобщи, че днес изработвали искания.. Осемчасов работен ден,.., редовно облепване на книжките, заплати.. и разни други съсипии... Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 308. Скоро ни обясниха, че тия вестници ги използували вместо стъкла, за облепване на прозорците през зимата. Ив. Мирски, ПДЗ, 134.
ОБЛЕПЯ. Вж. облепвам, облепям и облепявам.
ОБЛЕПЯВАМ, -аш, несв. (остар.); облепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Облепвам, облепям. облепявам се, облепя се страд. ОБЛЕПЯВАМ СЕ несв. (остар.); облепя се св., непрех. Облепвам се, облепям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛЕПЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от облепявам и от облепявам се; облепване, облепяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛЕПЯМ, -яш, несв.', облепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Облепвам. Избелял тапет от книга, с изрисувани розови цветчета, облепяше стените. К. Константинов, СЧЗ, 67. Турях петата й [на обувката] на мущата, наместях тока и удрях полегато гвоздеите върху него. След туй облепях превипгите отвътре острила на гвоздеите с парче мешинка. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 154. • Обр. Но ето задават се отнякъде мъгли, облепят стените на чуката, после поглъщат самата чука в сивата си мрежа. Ив. Вазов, Съч. XVII, 58. облепям се, облепя се страд.
ОБЛЕПЯМ СЕ несв.', облепя се св., непрех. Разг. Облепвам се, облепявам се.
ОБЛЕПЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от облепям и от облепям се; облепване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛЕЩВАМ, -аш, несв.; облещя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обикн. в съчет. с очи, лице. Разг. Неодобр. Широко отварям очи от изненада, ужас, страх и др. или вследствие на смърт; опулвам, изцъклям. Тренчо замига, както винаги, облещи мъничките си очи и така изгледа жена си същисан, че си рече: — Какво ли са я прихванали пък моята... Кр. Григоров, И, 19. Най-после той го разтърси силно,.. Еньо облещи очи, разтри чело с ръка и се изправи. Елин Пелин, Съч. III, 113. Негърът лежеше в трапа, отметнал глава назад, облещил очи. Гр. Угаров, ПСЗ, 114. Когда Абугош изговори сия, старецът сне чибук из уста и честно свое лице тако грозно и смешно облещи, щото Абугош три крака назад е отстъпил. БДн, 1857, бр. 5, 20.
ОБЛЕЩВАМ СЕ несв.; облещя се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Широко отварям очите си от изненада, страх, ужас или поради настъпване на смърт; опулвам се, изцъклям се. Кралският прокурор се облещи. Неговият план да хване затворника в клопка отиде по дяволите. А. Каралийчев, НЧ, 90. Кумицата и двете моми се облещили от учудване. Какво нямало на софрата: баници, баклави, печено прасенце, бял хляб. СбХ, 30.
