ОБЛЕКЧЕНО 128 ОБЛЕКЧИТЕЛНО
мов, ОА I (превод), 104. Понеже не му бе въ-зможно да вземе сега по-деятелно участие в борбата, той влезе в Червения кръст и се предаде с любов на делото за облекчение човешките страдания. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 67.
3. Намаляване на трудностите при извършване на нещо, улесняване на някого или нещо в някаква работа, дейност; облекчаване. С това ще се направи значително облекчение на администрацията. Хр. Смирненски, Съч. III, 132.
4. Обикн. мн. Намаляване на някакви данъчни, административни, съдебни и други задължения. — Че не излезе ли нареждане на правителството тия вземания да се приспаднат от данъци и недобори-.. — Вятър работа -.. Не ти ща аз такива облекчения. Което не дадеш на ръка — не е дадено. В. Геновска, СГ, 441-442. Земеделският съюз влизаше в управлението — идеха облекчения, свободи и край на криза и мизерия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. — Разбери бе, приятелю, мене не ми е за кръста. Притрябвал ми е кръст от сребро... Ами — облекченията, трийсет на сто облекчения им дават по трена! Я-а! Защо и аз да не из-ползувам? К. Константинов, Избр. разк., 66-67. Правителствата направиха един грамаден скок и преминаха към системата на косвените данъци, като едновременно с туй, направиха и всички възможни облекчения в данъчния товар на селското население. БД, 1909, бр. 20, 1.
О С облекчение. Като преставам да бъда напрегнат, неспокоен и се отпускам след някакво напрежение, притеснение; облекчено. — Слава Богу! Добре, че сте забравили.. Тя говореше бързо, с облекче)ше, сякаш бе избегнала най-голямото нещастие. М. Грубе-шлиева, ПП, 62.
ОБЛЕКЧЕНО нареч. С облекчение (в 1 и 2 знач.). Въло преметна пушка през рамо и облекчено въздъхна — беше преминал опасното място. Кл. Цачев, СШ, 42. Тежкото бреме на съмненията изведнаж се смъкна от гърдите му, той облекчено въздъхна. П. Вежинов, НС, 266-267. Той зави бавно едро нарязания тютюн, запали с къс прахан и облекчено пое топлия лютив дим. Г. Караславов, Избр. съч. X, 53. Бай Къньо взе ведрото и облекчено замърмори: — То добре, че барем плащане няма да има. Ст. Марков, ДБ, 67-68.
ОБЛЕКЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който носи или поражда облекчение (в 1 и 2 знач.); облекчаващ. И всичката й скръб, която доскоро ридаеше под нейния лик, доизлггвдше се сега в тия облекчителни сълзи. И. Йовков, Разк. I, 182. Захлупи лице върху един сноп и зарони облекчителни сълзи. К. Петканов, БД, 75. Едва в Рупелското дефиле върху нас полъхна облекчителната и eqdpg прохлада, която идеше от Струма. Й. Йовков, Разк. III, 76.
• Обр. Тоя ден, когато в сухите клони на дърветата,.., зашуми топлият южен вятър,.., слънцето грее като никога и ясно се усещат облекчителните могъщи тръпки на събудените земни недра. Й. Йовков, Разк. III, 121.
2. Който е породен от облекчение, резултат е на облекчение (в 1 и 2 знач.). Една дълбока, облекчителна въздишка се отрони от всички гърди. Вдигнаха се недопитите чаши,.., но песента още владееше сърцата. И. Петров, НЛ, 104. Една облекчителна въздишка се изтръгна от всички и между тях се въдвори прежното оживление. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 35. Пъргавото й мозъче работи трескаво, съобразява и ето, че след малко чувам как съседната стая се изпълва от нейния смях — облекчителен, хитър. Др. Асенов, СВ, 31-32.
3. Който улеснява, облекчава, подпомага нещо. Историците и филологите делят човечеството на пет главни породи... Ако пие и да не разделяме убежденията на гореказаните учени мъже в много отношения, но принудени сме да приемеме като облекчително средство при следующите наши изследвания техните разделения. СбС, 1875, кн. 1, 14.
4. Който е свързан с облекчения, с намаляване на някакви задължения, отговорности; облекчаващ. Присъдата призна облекчителни обстоятелства в делото. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Пред мене стоеше неумолима, оголена от всяко облекчително извинение, лековерността, с която се беше предприело [въстанието]. К. Величков, ПССъч. 1,15.
5. Спец. Който намалява напрежението в някаква система, инсталация и др., като отвежда, отклонява част от количеството на преминаващата течност, газ и под. по друг път. Облекчителните канали имат за задача,.., да облекчават коритото на съществуващи реки или потоци, минаващи през низината, като уловят част от водите и ги отведат направо във водоприемника. Д. Велев, М II, 87. Облекчителни отвори.
ОБЛЕКЧИТЕЛНО нареч. 1. Облекчаващо. След тия думи мама се залови да нарежда скромната ни софра. Нейната залисия подействува облекчително върху та-тя. Ст. Чилингиров, ХНН, 123. Широкият хоризонт действува облекчително и прави престоя приятен и успокояващ. С. Цонев и др., ВА, 54.
2. С облекчение; облекчено. Цяло Люляково облекчително въздъхна и се зарадва, когато се разбра, че вършачката ще дойде. Й. Йовков, Ж 19.., 122. Гърбицата отстъпи няколко крачки и облекчително въздъхна. „Спасен и тоя път“ — помисли си той за себе си. П. Михайлов, ПЗ, 68. Той поемаше чистия утринен въздух с целите си гърди, задържаше го там като някакво съкровище и поруменял след това, дълбоко и облекчително си отдъхваше. Кр. Велков, СБ,
