ОБАЖДАНЕ1 13 ОБАИЦА
— Добър вечер. — Ти ли си, Ненчо? Много си закъснял днес. — Пощата закъсня! А. Каменова, ХГ, 235. Никой не смееше да де oj5adu, да се спречка или скара с тях. И. Йовков, Ж 1945, 102. — Брей, Кольо, — обади се една стара жена, — не бий булката си. Елин Пелин, Съч. II, 152.
3. Прен. За животно, птица, музикален инструмент и под. — издавам звук, глас. Запяха агънцата в кошарата, запяха насреща в градината малките работни пчели,обадиха се жълтите патенца в кринчето под ябълката. А. Каралийчев, ПС I, 37. Все още се обаждаха щурчета — несигурно, изморено, сякаш се молеха на нощта да не си отива. Ем. Станев, ЯГ, 25. — Не ти ли харесва как хубаво се обаждат, да речеме, цигулките или флигорните, а чуй пък само как се обажда тъпанът. Ал. Томов, П, 93. Внезапно се обажда дрезгавата тръба на куриера. Елин Пелин, Съч. II, 109.
4. Съобщавам някому, че отивам някъде или че предприемам нещо; предупреждавам. Василка, момичето му, погледа, погледа как всички момичета работят на градината, па една заран и тя си взе мотичката и без да се обажда някому, та там... Кр. Григоров, Н, 21-22. Като видя баща си да влиза през вратичката в двора, дядовата Стой-нова дъщеря Лалка се стъписа: — Тате! Ама как... кога? Божичко, тръгнал и не се обадил! С. Северняк, ИРЕ, 66.
5. Съобщавам за себе си, изпращам отнякъде вест, обикн. с писмо. Как е Мичето? Къде е? На курорт била. Обажда ли се? Елин Пелин, Съч. IV, 213. — Отдавна старите не са се обаждали — каза Асен и надзърна в пощенската кутия. Д. Кисьов, Щ, 40. Старият ги изпрати до прага. Стараеше се да говори за туй и онуй; разправяше на Добри къде да го търси, ако му потрябвал; обещаваше, че сам ще се обажда по разни хора.
В. Мутафчиева, ЛСВ II, 513. — Ще ида в Тулча — каза той на братята си.. — Оттам ще ви се обадя... Без мое писмо няма да тръгвате наникъде... Ст. Дичев, ЗСI, 387.
6. Свързвам се с някого по телефон; телефонирам. Докато чакаше да пристигне Горанов, който беше се обадил по телефона, че тръгва насам, Христо Железаря стоеше изправен., и приказваше нещо на Станкул. Ст. Марков, ДБ, 445. Не смееше да се обади по телефона, защото старата стоеше по цял ден вкъщи. М. Грубешлиева, ПИУ, 278.
7. Разг. Отивам при някого, за да се видим и да поговорим. — Хайде отивам да се обадя на Драгнев. М. Грубешлиева, ПП, 277. — Е, сега аз трябва да си гледам и другата работа. Ако ви трябва нещо, обажоайте се, пък и аз ще наминавам по-често. И. Петров, HЛ, 54. Винаги когато идва в София, той ми се обажда, отиваме някъде заедно, за да си припомним миналите дни. П. Вежинов, НС, 52.
8. Прен. Разг. За хроническа болка, заболяване или друго някакво физическо усещане
— проявявам се с признаците си отново, давам признак, знак за съществуването си. Когато поставят грубите белезници на ръцете му, той [Ясенов] сподавено изохква.. Просто от рязкото извиване се обажда болката на простреляната му преди осем години ръка. Н. Христозов, ПД, 57. Телефонът продължава да звъни. Баща ми ходи като сянка. Обади се и язвата му. Ст. Христозова, ДТСВ, 22. Преди да отговори, той [Левски] приближи миндера и седна, тъй като от дългото стоене раната се беше обадила. Ст. Дичев, ЗС I, 6z0. До София оставаше още доста време, а гладът вече почваше да се обажда. К. Константинов, ППГ, 224.
О Обаждам се като куче в ръженица. Диал. Говоря, без да ме питат, а само за да кажа нещо.
ОБАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обаждам и от обаждам се. Любопитството й бе възбудило слугинчето с обаждането, че една млада жена я търси и сега е пак на улицата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 75. За предателство, за обаждане на турците никой и не помисляше. Ив. Вазов, Съч. VII, 79.
ОБАЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обаждам се. Сутрин времето между седем и осем е неприкосновено. Никакви срещи и разговори, никакви обаждания по телефона. Режим!... Телефонистката знае това и по навик повтаря: „Другаря Томов го няма“. Ст. Поптонев, НСС, 5.
ОБАЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обаждане. Ако отпосле ся земе известие, че някой е скрил виното си и оста-ло непремерено, ще му ся зима пак двоен ре-сим споряд закопа, и ще ся записва напълно доход, без да ся дава някому награда за обажданието. Дун., 1876, бр. 1076, 48. Г-н Богоров е обнародвал в „Източно време“ едно „обаждание“, с което обажда на българския свят, че е турнал под печат една твърде полезна книга, под заглавие „Селски лекар“. Знан., 1875, бр. I, 358.
ОБАЖДАЧ м. Рядко. Човек, мъж, който обажда, доносничи; доносник. И тя все го заплашвала, че ще го обади на другарката ръководителка. Но не го обаждала..
— Не е хубаво да се обажда. Ние обаждачи-те ги бием... Ем. Манов, МПЛ, 249.
ОБАИЦА числ. събир. Диал. Двама, двамина, двоица; оба. И му рече Марко Кра-левике: / „Чекай, чекай, Груице Детенце! /.. /Ай дружина да си се чиниме, / обаица път да си търгаме.“ Нар. пес., СбБрМ, 177. То-дорина отгоори: / „Гайле немай, мило момче, /.. / Тук не сборвам со татка ти, / и со твойте побратими, / за да дойдеш обаица, / обаица да сборваме, / мие да се опрости-ме.“ Нар. пес., СбБрМ, 351.
— Друга форма: о б а й ц а.
