ОБАГРЯНЕ 12 ОБАЖДАМ
роко.., но колчем някой ù заговореше за медалите й или за синята книжчица, розовина обагряше бузите ù — толкова се стесняваше. А. Гуляшки, МТС, 136. — Какво, Митоне? — попита я председателят, забелязал смущението, което обагряше лицето ù. Ст. Даскалов, ЕС, 34. Кръв обагри гърдите на мъжа. Елин Пелин, Съч. П, 137. Виното от котела се разля като кръв, върху шарената черга, потече към вратата, обагри прага. А. Каралийчев, ЛС, 21. обагрям се, обагря се страд.
ОБАГРЯМ СЕ несв.\ обагря се св., непрех.
1. Придобивам, получавам някакъв цвят, багра, различен от естествения; оцветявам се. Облаците са се надвесили над заход слънце и, когато огненото кълбо се подаде изпод тях, те се обагрят алено и златно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 100. Би било наистина нерадостно минаването на фиорда.. ако по двата бряга нямаше къщи — малки и големи сгради, в червен, жълт и розов цвят.. От това сивата вода се обагря с ярки отражения. Кр. Белев, 3, 21. И мигом обагри се жълтият пясък / със къдрави тъмни петна. Хр. Смирненски, Съч. 1,131.
2. Придобивам, получавам (изцяло или отчасти) червена багра, червенина. Лицето му, обикновено червено, се обагри още повече от ярост. Ив. Вазов, Съч. X, 165. Всички обърнаха очите си към изток, гдето хоризонтът над морето полека-лека се обагряше с лека червена заря. Елин Пелин, ЯБЛ, 45.
ОБАГРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обагрям и от обагрям се; оцветяване. Багренето с окислителни багрила може да стане след предварително оайцване на косъма.. Предварителното байцване спбмага за получаването на по-интензивно и трайно обагряне. Я. Басан и др., ТКП, 150. Обаг-рянията на киселите багрила се отличават в повечето случаи с добри показатели. С. Серафимов, Б, 195.
ОБАДА ж. Муз. Старинна вокална или инструментална пиеса, предназначена за изпълнение на открито в ранните утринни часове пред дома на лице, на което се оказва внимание.
— От фр. aubade. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, С, 1982.
ОБАДЯ. Вж. обаждам.
ОБАДЯ СЕ. Вж. обаждам се.
ОБАЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Остар. Който обайва, очарова; омаен, пленителен. Аз никъде в България не съм виждал село, загнездено в по-ооайна местност. Ив. Вазов, Съч. XV, 119. Вие обичате въз-мечтания юг, там, где птичките са по-леки, цветята по-ароматни.. нощите по-ти-хи и обайни. Ив. Кирилов, Съч. II, 132-133. Всички феи, всички очарователни царе и царски синове., които изобилствуват в така обайните за децата приказки.. — всички те са един добър материал за учения. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 134.
ОБАЖДАМ, -аш, несв.\ обадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Писмено, като казвам с глас или по друг начин съобщавам на някого нещо; уведомявам, известявам. Разсилен донесе едно писмо.. То му обаждаше, че е назначен в тричленната комисия, натоварена да прегледа утре качеството на брашното. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 88-89. Вкъщи Елена му подаде телеграмата, с която Росица и Георги обаждаха, че си идват.
А. Наковски, МПП, 183. — Ще се годя за Еньо.. Ама моля ти се, Станке, да си мълчиш, само на тебе обаждам. Елин Пелин, Съч. III, 124. Същата сутрин от мандрата дотича запъхтяно момче и обади, че двамата овчари Стоян и Тодор са намерени заклани в колибата. А. Каралийчев, В, 173. С тия огньове дервенджии и харбалии обаждаха навелата да бягат, че кърджалиите идат. Й. Йовков, СЛ, 119. • Обр. — Моите колена още ден-два напрещ мц обаждат, че ще се промени времето. Й. Йовков, ЖС, 41.
2. Казвам, съобщавам на някого, че някой друг е извършил нещо лошо или нередно, обикн. с оглед да бъде наказан; издавам, на-клеветявам. Верните царски поданици се задължават., да обаждат или предават казания избягнал престъпник., на законната власт. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Покрови-телствуваха ни., а понякога ни изпращаха да им купуваме цигари от близкия бакалин, тъй като гимназистите не биваше да пушат и той можеше да ги обади на родителите им. А. Христофоров, О, 17. Кир Апостол ефенди отишол в града, та ме обадил на членовете в черковната община. М. Кънчев, В, 271. Утре ще те обадя на класния... не, още сега! Да видим защо си се качил на часовниковата кула! П. Стъпов, ЧОТ, 5. обаждам се, обадя се страд. Нямаше спасение, трябваше да се обади цялата тайна. Ив. Вазов, Съч. X, 6.
ОБАЖДАМ СЕ, -аш се, несв.\ обадя се -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Отговарям на повикване, запитване, или казвам нещо по повод на някаква реплика, без да ме питат. Тогава влезе новата ни учителка., и започна да ни извиква един по един. Ние се обаждахме с пресипнали гласове и се надигахме от скърцащите чинове като пребити. Д. Цончев, М, 59-60. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец. Ал. Константинов, Съч. I, 245. — Ах! Там [на скамейката] има човек.. Човекът се обади кротко в полуздрача: — Моля, моля, госпожице... Не се безпокойте! М. Грубешлиева, ПП, 110. На вратата се почука и отвътре някой се обади: „Влез!“
2. Казвам, произнасям, изричам нещо. Тежки обувки стъпват и мъжки глас се обажда.
