ОБАВЯНЕ 11 ОБАГРЯМ
да лъжа стара майка? Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 289. обавям се, обавя се страд.
ОБАВЯМ СЕ несв.; обавя се св., непрех. Диал. 1. Закъснявам, забавям се, замайвам се. ^
2. Задържам се, забавям се, заплесвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обавям и от обавям се.
ОБАВЯНИЕ ср. Остар. и диал. Обавя-
не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБ АГНЯ. Вж. обагням.
ОБАГНЯМ, -яш, несв.', обагня, -иш, мин. св. -их, св., прех. За овца — раждам (агънце, малко); оагням. — Как ще ви го дам [агнето]/ — дръпна се назад овчарчето.
— Ами Белуша? — Белуша догодина ще си обагни друго. А. Каралийчев, ПС I, 121. През нощта овцата обагнила две агънца. ОБАГНЯМ СЕ несв.\ обагня се св., непрех.
1. За овца — раждам едно или повече агънца, малки; оагням се. Над 30 на сто от овцете се обагниха втори път. ВН, 1955, бр. 190, 2. Я продай, сино, хиляда [овце] / да ти останат петстотин, / по веднъж кат са обагнят, / пак щат хиляда да станат. Нар. пес., СбВСт, 307.
2. За агне — раждам се; оагням се. — Кой е по-голям..? — Как ще е по-голям, не виждаш ли, че е още шиле. Пролетес се обагни. Кл. Цачев, СШ, 189.
— Друга (диал.) форма: о б я г н я м.
ОБАГНЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обагням и от обагням се; оагняне. Изоставането в изпълняването на плана за млекопреработването.. се дължи до голяма степен на късното обагняне на овцете. ОФ, 1950, бр. 1765, 2.
ОБАГРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обагрям като прил. 1. Поет. Който е придобил някакъв цвят или многообразие от цветове, с което обикн. се отличава, изпъква. Всичко се движи, напредва — пъстро, шумно, забързано, потопено във водопадите на слънцето, къпещо се в безбройните цветове и отт§нъци на обагрената природа, прекрасно. И. Радичков, ПЦ, 77. Може да се направи интересна сбирка от обагрени есенни листа, схема как опадват листата на отделните видове. М. Воденичаров и др., ЕБ, 73.
2. Прен. Който има, притежава някакви качества, свойства, отличаващи го от обикновеното, обичайното; оцветен. Лириците от новата школа., признаваха силата на емоционално обагрената реч. М. Арнаудов, Г, 77.
ОБАГРЕНОСТ, -тта, мн. -няма, ж. Поет. Отвл. същ. от обагрен; оцветеност. Стихотворения като „До последния миг“, „Седмият“., с емоционалната си обагре-ност и с несъмненото си художествено майсторство се редят между най-хубавото, създадено от нашите млади поети. С,
1951, кн. 10, 189. Освен описаното протичане на грипа, от значение са неговите усложнения, които., придават на болестта характерна обагреност. К. Чилов, Пр,
1952, кн.5, 49.
ОБАГРЮВАМ, -аш, несв. (остар.); обагря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обагрям; оба-грявам. В Китай., обагрюват оризените зърна, като ги заразяват с червена плесено-ва гъба. ПН, 1932, кн. 4, 64. обагрювам се, обагря се страд.
ОБАГРЮВАМ СЕ несв. (остар.); обагря се св., непрех. Обагрям се; обагрявам се.
ОБАГРЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обагрювам и от обагрювам се; обагряне, обагряване.
ОБАГРЯ. Вж. обагрям, обагрювам и обагрявам.
ОБАГРЯВАМ, -аш, несв. (остар.); обагря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обагрям; обагрювам. Тука ся докарваха диви зверове от най-далечни страни, и здрави и яки че-ловеци, наречени гладиатори (бойци) и ся поставяхя да ся борят и да обагряват арената с кръвта за наслаждение и развлечение на жителите от тогавашната столица на римското царство. ИЗ 1874-1881, 1882, 107. обагрявам се, обагря се страд. ОБАГРЯВАМ СЕ несв. (остар.); обагря се св., непрех. Обагрям се; обагрювам се.
ОБАГРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обагрявам и от обагрявам се; обагряне, обагрюване.
ОБАГРЯМ, -яш, несв.', обагря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо да получи някакъв цвят, багра, придавам цвят, багра на нещо; оцветявам. Някои водорасли също могат при определени условия да се развият така масово, че дори да обагрят водата или някои нейни пластове в зелено. М. Воденичаров и др., ЕБ, 38. Първите изгорени от слънцето листа обагриха в жълто дърветата по гребена на насрещния хълм. Ем. Коралов, ДП, 162. Бледата мъглявина обагря въздуха и водите [на Дунава] са също млечнобели, сребристи. П. Спасов, ХлХ, 301. Колата наближи малка горичка от чинари, които есента беше обагрила със злато и пурпур. Д. Димов, Т, 692. • Обр. Хаджийски е интересен не като сух теоретик, а като вдъхновен творец, способен да обагри всяка мисъл със своето трепетно вълнение. Е. Каранфилов, Б 1П, 268. Съзнанието ми възкресява най-ярко един случаен разговор, няколко мимоходом подхвърлени думи, които времето обагря с особен, бих рекъл, съдбовен смисъл. Др. Асенов, СВ,
140. // Правя нещо да се покрие (изцяло или отчасти) с червенина, с червена багра. Тя [Елка] обичаше да разправя надълго и ши
