ОАГНЯНЕ_/_10 ОБАВЯМ
дорде да я оагни. Пък какво агънце беше — бяло като гълъбче. Н. Нинов, ЕШО, 105.
ОАГНЯМ СЕ несв.\ оагня се се., непрех.
1. За овца — раждам едно или повече агънца, малки; обагням се. Стадото си не мога да обиколя сега, когато най-много трябва да се въртя край него.Оагнят се овцете, а и в такова време вълците са най-стръвни. М. Смилова, ДСВ, 146. Отдавна се бяха оа-гнили повечето овце. Останала му само една. Ст. Станчев, НР, 175. Току-що оагнила-та се овца ближе още влажното си агне, а то се повдига на коленца и дири вимето на майка си. Кр. Григоров, ОНУ, 181.
2. За агне — раждам се; обагням се.
— Друга (диал.) форма: оягням.
ОАГНЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оагням и от оагням се; обагняне.
ОАЗ м. Остар. Книж. Оазис. Очи — тъмни като кадифе ца безлунна нощ — унасяха сърцето в далечни оази, дето едри звезди трептят в безкрайната вие на небето. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 322. Всред безплодните пусти полета намират ся веема рядко малки пространства с плодоносна земля, известни с имя оази. Ив. Богоров, ВГД (превод), 264. По-голямата част на Аравия е пустиня песчана, где ся веема рядко намират лъгове и плодоносни места (оази)I. Г. Йошев, КВИ (превод), 156.
ОАЗИС м. 1. Местност в пустиня, където поради наличието на вода от извор или река има богата растителност. Над скалистия кръгозор в трептящата следобедна мараня съвсем ясно се открояваше зелен оазис. Десетки палми засеняха с високите си корони малко, бистро езеро. Ст. Дичев, Р, 153-154. Тук [в Африка] бедността и богатството на природата се редуват: след огнедишащите пустини идват прохладните оазиси. М. Марчевски, ОТ, 25. Вътре в страната са намерват пусти пространства, по които., са разсеяни зелени оазиси.., дето на бреговете на някое долче растат палмови дръвета, алое, кафе и пр. С. Боб-чев, ПОС (превод), 236.
2. Прен. Място, което рязко се отличава, изпъква всред заобикалящото го пространство, среда с някакво положително качество или предимство. В България до този момент има обявени 83 резервата.. Те са оазиси, в които животинските видове са защитени от посегателства. ЛР, 1977, кн.5, 10. На 1798 г. Швейцария стана вторият демократичен оазис на Европа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 152.
— От егип. собств. през гр.
ОАЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан с оазис, характерен е за оазис. Оазисни селища. Оазисна растителност. Оазисна фауна.
ОАЗИСЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от оазис. Ето такава е местността, гдето е основан манастирът.. От север планината с дивите си канари засланя от ветровете., от друга страна Искърът плиска и про-хлажда и приспива с мелодичния си шум цветущето оазисче. Ив. Вазов, БП, 126-127. Яси-тепе е оазисче от стари българи сред заселени тук малоазийски турци. А. Страшимиров, А, 299. Този клуб се стори на Виячев като едно неочаквано оазисче. Н. Антонов, ВОМ, 45.
ОБ-. Представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Засягане, обхващане цялата повърхност на нещо или на някого с действието, означено от основата, което се довежда до завършек, резултат, напр.: облизвам, обвивам, обвързвам, обгарям, обдирам, обковавам и др.
2. Засягане, обхващане на някого или нещо изцяло, напълно с действието, означено от основата, напр.: обварявам, обжарвам, обработвам, обрисувам, обсебвам, обслужвам и др.
3. Осъществяване, довеждане действието, означено от основата, до неговия завършек или краен резултат, напр.: обагням, обвинявам, обденува се, обдарявам, обжалвам, обяздвам и др.
4. Правя накой или нещо да премине в. състоянието, означено от основата, правя го да стане някакъв, напр.: облекчавам, обобщавам, обособявам, обновявам и др.
ОБА, -та, м., обе, -те, ж. и ср., числ. съ-бир. Остар. и диал. Двама, двамина, двоица, две. И оба тия светители [свети Горазд и свети Климент], каквото беха природни славено-българе, така беха и независими от Рим и от Цариград. БКн, 1859, март, кн. I, 150-151. Франца, а както ся разумява с нея заедно Прусия, Русия и Сардиния, ищат от султана да развали учинения избори в Молдова.. Зло е сега и за една и за друга страна да ся повращат и да попущат, понеже са обе далеко зашили. БДн, 1857, бр. 6, 21. Димитрий и Констандин Миладинови бяха синове на Христо Миладинов, родом българин от градеца Струга, който лежи на най-западната граница на Македония, върху устието и обата бряга на р. Дрим. К. Шапка-рев, МЖБМ, 7. Кога ке ти вързам една трешница, обете очи ке ти светнат. СбНУ IV, 218. От порти Димо я викат: / „Отвори, Петро убава! / .. / Наточи вино цървено, / оба да, Петро, пиеме.“ Нар. пес., СбБрМ, 397.
ОБАВЯ. Вж. о б а в я м.
ОБАВЯМ, -яш, несв.\ обавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Забавям, задържам някого. Драганке, сестро Драганке,.. / кат се хазните зададат,.. /с китките да ги оба-виш, докато дойда и азе, / доде ме глава отболи, докат ме треска претресе. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 289. Марушчица отговаря: / Ой ти момче лудо младо, / кайно ме си обавило, / научи ме как да лъжа, / как
