ОБАЙВАМ 14 ОБАНВАМ
ОБАЙВАМ, -аш, несв.; обая, -аеш, мин. св. обаях, св., прех. 1. Остар. Омайвам, очаровам, пленявам; обаявам. Всичко в нея нау-мяваше на една бивша необикновена красавица, която е обайвала, влудявала селските момци... лъжовен свят... Н. Попфилипов, СбЗР, 62. Той обая двамата солунски братя с познанията си по ромейски и латински език, обая ги със сладоструйното си слово. И. Вълчев, СКН, 249. Въздействува-щата сила на Сарафов като художник върху публиката бе изключителна. Той не само обайваше, но и увличаше. Ст. Грудев, ББ, 98. Един от най-добрите оратори в Областното събрание, Величков обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч. СбЦГМГ, 200.
2. С баяне, магия напълно подчинявам, заслепявам някого; омагьосвам, обаявам. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници.. Наричат се още., и обайници, понеже обайват. БР, 1934, кн. 6, 205. Вижда ся, че и ти си чувала за Бояна, цар Симеоновий син, да е вълшебник и с влъшба да вдига мъртви от гробове и живи да обайва. Д. Войников, РК, 69. обайвам се, обая се страд.
ОБАЙВАНЕ, -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обайвам и от обайвам се; обаяване. Тъй и турците, както и унгурите, владеле са и владеят над съжителните си народи чрез суровата сила,.., чрез обайване на общественото в Европа мнение. НБ, 1877, бр. 60 233.
ОБАЙЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Обаятелен, очарователен, пленителен. Аз станах, приближих се към нея и се помъчих да й се усмихна; нъ, вероятно, усмихка не можи да се яви на устата ми, защото, като я видях тъй ооайлива, тъй прелестна, още по-силно си наумих истинската причина на моето отчаяние. ССГ (превод), 195.
ОБАЙЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Обаятелност, обаяние. Тоя път моите мисли бяха по-музикални от всичките оркестри на XX век. До сама сутра аз се намирах под тяхната обайливост и само на разсъмване заспах. ССГ (превод), 203.
ОБАЙНИК1, мн. -ци, м. Остар. Мъж, който може, умее да обайва; омайник. От няколко месеца майор Кутев задиряше Цветана Кирякова. Откакто й стана известно неговото минало на именит обайник с много успехи сред жените, тя бе омаяна от него. Т. Харманджиев, КВ, 429. Най-големият обайник от писателите — Волтер.. написа весело една длъга поема, за да ся присмее на женската чест. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 82.
ОБАЙНИК2, мн. ци, м. Остар. и диал.
1. Нещо, което се пришива върху шапчицата на новородено дете за предпазване от уроки; бабка3. В сандъка с чеиза намериха жълтица. Тя беше дар обайник за детето от приятел на Прокоп. В. Караманчев, 43, 137.
2. Гердан от сини маниста, който се слага на шията на впрегнат кон, за да го предпазва от магия и за красота.
ОБАЙНИЦА ж. Остар. и диал. В народните вярвания — жена, която умее да обайва с помощта на свръхестествени сили, заклинания, магии и под.; омайница, вещица, магьосница, баячка. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници.. Наричат се още многознайници, понеже много знаят, и обайници, понеже обайват. БР, 1931, кн. 6, 205. Наклала Рада седянка. / Майка й млогознайница, / знайни-ца и обайница, / .. /живо е пиле варила; /със бял го бодил потъча, / потъча, още нарича: / "Каквдто пищи туй пиле, / и тъй да пищат за Рада, / турци, Радо лъо, българи. Нар. пес., СбГЯ, 232.
ОБАЙНО. Остар. Нареч. от обаен; омайно, пленително, обаятелно. Долината на Марица.. Родопите и цялата Стара планина се разстилаха обайно под леката мараня на тоя слънчев ден. Ив. Вазов, Съч. XVII, 98. Тъй спокойно гиздава в леко ам-фитеатрално положение, тя [София] сега има почти идилически вид., и те мами обайно в своите успокоителни недра. Ив. Вазов, Съч. IX, 164.
ОБАЙНО СТ, -тта, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на обаен; омайност. Аз напуснах алеите на княз Борисовата градина и се запътих към Курубаглар, чийто гъсталак.. блазнеше неодолимо душата ми със своята скръбна обайност и поетическо спокойствие. Ив. Вазов, Съч. XV, 85.
2. Нещо, което обайва, покорява със своята красота; омайност. Но тая чудна картина на Стремска долина никой не забелязваше, никой нищо не виждаше от обайностите на панорамата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6.
ОБАНВАМ, -аш и обаням, -яш, несв/, обаня, -иш, мин. св. -их, и обаням, -яш, св., прех. Диал. 1. Изкъпвам; избанвам, обанос-вам. — Гроздено, моме, Гроздено, / я си иди дури дома, / .. / обаняй си мажко дете. Нар. пес., СбНУ X, 98. Па стана рано по-рано, / обанала мажко дете, / обанала и успала. Нар. пес., СбАИ, 297. — „Сторете му летва люлка / под кащана на крушана, / га ми летне ситна роса, / да обаня малко дете“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 135.
2. Изпирам. Айде, сине, с вукята да идеш, / ../ Па кренува дете да си иде. / Ойде макя премена да сбира, / дреи му йе с съзи обанала. Нар. пес., СбНУ XI, 34. обанвам се, обаням се, обаня се страд. и възвр. Не найде вода, вода студена, / най найде мома обаня-ла са й, / обаняла са й и воднала са й. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 133.
