ОБЛЕКЧА 126 ОБЛЕКЧАВАМ
облекла, повечето с каскети и кепета на главите, оживено коментираха събитието, за което вече се бе разчуло. Ем. Манов, ДСР, 470. Облеклото е за да пази и здкриля чловеку тялото от студ и от пек. И. Груев, ММ (превод), кн. 7, 8. Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина/ и като ангел в бяло облекло. П.К. Яворов, Съч. I, 134. • Обр. Планините, долините, полетата и дъбравите ся покриват със сняг; реките и езерата — с лед; земята си отдъхва под бяло облекло и види ся като че спи, но не на дълго. Пч., 1871, кн. 1, 5.
2. Остар. Обвивка. Чистият бял чершаф бе дигнат, възглавничките съблечени от белите си облекла. Ив. Вазов, Съч. XXVI,
136. За да поразят въображението на клиентите си, врачките,.., си служат с предмети, които вълнуват силно въображението на простия човек: камъчета от кръстопът, облекло на змии. Ив. Хаджийски, БДНН I, 147. • Обр. Тук ще се опитаме да посочим главното съдържание и основния смисъл на трагедията, като помним, че тя е преди всичко поезия,., а не алегорическо облекло на някаква тъмна идея. М. Арнаудов, Г, 62. Мисълта е душа на Думата, а думата е облекло на мисълта. И. Груев, КЛ (превод), 2.
О Горно облекло. Дрехи, които се обличат над дрехите, носени непосредствено върху тялото. В предприятията за горно облекло един работник за 8 часа изработва 5 дамски рокли. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 5. Долно облекло. Дрехи, които се носят непосредствено върху тялото, под друга дреха, и са изработени обикн. от трико или от тънък плат; бельо. Беглецът .. хвърли куртката си, панталоните, фуражката и хукна да бяга през площада по долно облекло. К. Ламбрев, СП, 184-185. Естер много ефтино показваше тантелите на долното си облекло. Хр. Смирненски, Съч. III, 35.
> В адамово облекло. Разг. Шег. За мъж -г-съвсем гол. В евино облекло. Разг. Шег. За жена — съвсем гола.
ОБЛЕКЧА. Вж. облекчавам.
ОБЛЕКЧАВАМ, -аш, несв.; облекча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя на някого или на нещо да му стане по-леко, да му тежи по-малко, като отнемам част от тежестта, товара му. Никола бащински покро-вителствува барабанчика, а той пък му се отплаща с всевъзможни дребни услуги: носи вода, намира тютюн,.., или пък в походите, за др гр облекчи, носи понякога пушката му. И. Йовков, Разк. I, 10. Току-що за-чул Жозеф по стълбата ход Антоанов, спуснал ся нему насреща и желая да го облегчи, приел част от инструментите. С. Радулов, ГМП (превод), 71. // Правя нещо да стане по-леко, да тежи по-малко. Конят теглеше с мъка двуколката нагоре. За да облекчи товара му, Стефан слезе и тръгна пеш. Д. Димов, Т, 173.
2. Прен. Правя нещо да се извършва, осъществява или понася по-малко трудно; улеснявам. Без машини, все едно е, че ще работим, както сте работили досега. А машините, хем по-добре изорават земята, хем облекчават труда на хората, хем увеличават добивите. К. Григоров, Й, 108. Ясно е, че не сте гватемалец. Защо не кажете името и народността си, за да облекчите и процеса, и вашето положение? П. Бобев, К,
74. — Това, че сте главен готвач, не облекчава ли нещата? Нали имате заместници, помощници... — Това, че съм главен готвач усложнява нещата. Главният готвач е материално отговорно лице в кухнята. О, 1978, кн. 2, 17. С Хаджи Рашко правим щото можем, за да му облекчим пътя, ободряваме го с думи, подлагаме му да се опре на ръцете ни, стараем се, доколкото зависи от нас, да вървим по-полека. К. Величков, ПССъч. I, 50. Ако пушекът са употреблява умерено, то облегчава дъханието. Знан., 1875, бр. 1, 16.
3. Прен. Правя някой да се справи по-леко с нещо, като намалявам задълженията, грижите, тревогите му; улеснявам, подпомагам, На Витоша ние прекарваме по-голямата част от времето си,.. Там минавахме бойната и физическата си подготовка, а освен това облекчавахме ятаците си за квартирите. М. Гръбчева, ВИН, 216. Сам добър, тих, мекушав, той скоро се преви под волята й. Дори донякъде нейните желания и решения го облекчаваха от грижите му по дом и семейство. Г. Райчев, ЗК, 64. Добър ден, мила!... Не можеш да си представиш колко ме облекчава идването ти!... Преди малко твоят съпруг ми разправи, че ти е станало неприятно, задето съм обядвала няколко пъти в ресторанта с него. Д. Димов, ЖМ, 67.
4. Прен. Правя някой или нещо да се почувства по-добре, по-леко, правя някой или нещо да бъде в по-добро състояние, като намалявам, притъпявам болка, скръб, страдание и под. Инжекцията ти по-рано го облекчи, но пак се усилиха болките. П. Сла-вински, ПЩ III, 42. — Корнелия, какво става с теб? Какво те измъчва?.. Трябва да ми кажеш, не разбираш ли? — продължи той умолително. — Това ще те облекчи, ще видиш как изведнъж ще ти олекне. П. Вежи-нов, БГ, 120. Теодора бързо дохождаше на себе си.. Тия благодетелни сълзи я облекчиха още повече. Ив. Вазов, Съч. XIII, 119 .Да гледаш болник — това е да служиш на Бога, това помага да си облекчаваш душата и да си изкупваш греховете. Т. Влайков, Съч. II, 251. // Намалявам силата, действието на болка, скръб, страдание и под. Ще направя всичко, каквото трябва, за да облекча мъките ви. А. Гуляшки, МТС, 85. През дълго време той посещава злополучните си дру
