ОБЛЕГАЛКА 125 ОБЛЕКЛО
слънчево, а около и след пладне,.., ще се развие значителна купеста облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици. ОФ, 1950, бр. 178/, 4. До вечерта, през нощта и утре времето ще се задържи предимно облачно с временни разкъсвания на облачността в Югозападна и Източна България. ВН, 1955, бр. 244, 1.
2. Степен на покритост, на обхванатост на небето от облаци над определено място. Облачността се определя с цифра, която показва колко десети части от небето са покрити с облаци. Физ. X кл, 1951, 92. Съвкупността от атмосферното налягане, температурата, влажността, облачността, посоката и скоростта на вятъра в даден момент за определено място на земята се нарича време. П. Делирадев, В, 90.
ОБЛЕГАЛКА ж. 1. Облегало (в 1 знач.) Тапицираните столове,.., зеленото канапе с висока облегалка и месингови лъвски глави отстрани,.. — придаваха на стаята вид на оказионен магазин. Ив. Мусаков, СбСт,
1957, 320. Ръкохватките [на трона] завършваха с две озъбени лъвски муцуни, а върху облегалката бяха изкусно изрязани два гри-фона. А. Гуляшки, ЗВ, 378. Едва се домъкнах до печката, където между нея и д-р Кръстев имаше едно чудновато, много дълбоко кресло с висока, наведена назад облегалка. М. Кремен, РЯ, 44. Жана подпря глава на меката плюшена облегалка и затвори очи. Д. Кисьов, Щ, 173.
2. Обикн. ми. Странични поставки от двете страни на стол, кресло, канапе и др. за обля-гане на ръцете; облегало. Ръцете му затрепериха и професорът нервно стисна страничните облегалки на стола. А. Наковски, МПП, 69. От ръцете се виждаха само пръстите, уловени за краищата на страничните облегалки на трона. И. Вълчев, СКН,
424. Встрани от вратата, в обърнато към прозореца високо кресло с облегалки седеше старият Давид Лазар. П. Спасов, ХлХ, 185. Изведнъж в купето се вмъква млад пътник.. Сяда с маниера на възрастен на канапето срещу мене, дръпва страничната облегалка, подпира глава на ръката си. НК,
1958, бр. 8, 1.
ОБЛЕГАЛО, мн. облегала, cp. 1. Горна част на стол, кресло, пейка, канапе и под., предназначено за облягане на гърба при седене. В един от ъглите имаше легло,.., в средата на килията — маса от тежко черно дърво и няколко стола от същото дърво с високи облегала като на владишки тронове. Д. Спространов, ОП, 264. Президентът се бе отпуснал и свил в креслото. Бялата коса се бе разпиляла по високото облегало. Кр. Христов, С, 1972, кн. 9, 202. Алеков опря гръб на облегалото и скръсти ъце на гърдите си. Д. Калфов, Избр. разк.,
50. Щом удари звънецът на последния час,
тя побърза да седне в учителската стая на един стар диван с високо облегало и избледняла дамаска, донесен кой знае откъде. А. Михайлов, ДЗП, 22.
2. Обикн. мн. Облегалка (във 2 знач.). Подполковникът и комендантът изведнаж станаха сериозни и облегнати с лакти на меките облегала с внимание загледаха полковника. X. Русев, ПС, 38. Хаджи Гюро Христович беше величествен, почти потънал в дълбокия стол с плоски облегала за ръцете. А. Христофоров, А, 68. Сега тя седеше мълчалива и неподвижна на един дървен стол с високи облегала близо до широкото огнище. Д. Талев, СII, 6. Седалищата са разположени по две в редица. При натискане на един никелиран бутон върху стра-ничното облегало креслото се удължава и става почти лежащ стол. Г. Белев, КВА, 102-103. ^
ОБЛЁГВАМ, -аш, несв. (диал.); облегна -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, облегнат, св., прех. Облягам, облегвам се, облегна се страд.
ОБЛЕГВАМ СЕ несв. (диал.) облегна се
св., непрех. Облягам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛЕГНА. Вж. облягам и облегвам.
ОБЛЕКА. Вж. обличам и облачам.
ОБЛЕКАЛНЯ ж. Помещение за обличане или преобличане в магазин, театър, болница и др. Той [Андро] посочи костюма, продавачката го откачи и му го подаде. След две минути излезе от облекалнята в него. Д. Цончев, ЛМ, 129. Той влезе да се облича, а Рахим плати костюма. След малко откъм облекалнята излезе друг човек. Ст. Даскалов, ЕС, 287. Младежите опекоха тухли, направиха бригада, държавата помогна и салонът стана. Със сцена, със съблекални и облекални, с библиотека и с шкаф за реквизит. Хр. Пелитев, ХО, 13. Обмивъ чно-дезактивационните отделения се разделят на три помещения: съблекалня, душове и облекалня с чакалня. Н. Иванов и др., ГО, 157.
ОБЛЕКЛО, мн. -а, ср. 1. Събир. Изработени от някаква материя (плат, кожа и др.) или изплетени вещи, които се използват за обличане, покриване на човешкото тяло; дрехи. Долу под прозореца стоеше момиче в черни дрехи и с бяла престилка с презрамки
— облекло, каквото носят камериерките. И. Йовков, Разк. I, 159. Униформеното облекло, което носят, с двуцветни ширити на куртките и панталоните им придава особена живописност. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Покривките на масите сякаш премираха от чистота. Край тях господа във вечерно облекло едва движеха вратовете си в колосаните ризи. П. Вежинов, ДВ, 36. Хората, наметнати с балтони върху работните си
