ОБЛАЧЕНЦЕ 124 ОБЛАЧНОСТ
една облачна нощ българите слязоха от планината в Тракия и връхлетяха, по-бързи от птици, върху ромейския лагер. Ромеите спяха дълбоко. А. Каралийчев, ПГ, 102. • Обр. И така, пие живеехме твърде весело, твърде добре, и мнозина ни завиждаха. Ала и на нашето щастие дойде край и за нас настанаха облачни дни, и на нашите врати потропаха тежки мъки и големи грижи. Л. Каравелов, Съч. IV, 15-16.
3. Който е от облаци, който се образува от облаци. На заоблачения хоризонт., като от гигантски и неизчерпаем резервоар извираха тъмни облачни маси, които вятърът късаше на парцаливи парчета и свирепо гонеше из чистото, прозрачно и стък-леносиньо небе. А. Гуляшки, МТС, 127. На юг, ниско над хоризонта и зад една прозра-чна облачна пелена, замъждя слънцето. Д. Фучеджиев, Р, 214. Евреите излязоха из Египет на число около шестстотин хиляди мъже освен децата и жените. Пред тях се носеше облачен стълб деня и огнян стълб нощя като водач. Н. Михайловски, ССИ (превод), 39. Небе безоблачно, широко и лазурно,/ небе на странните капризни изненади-/ту черно като смърт, ту светло и безбурно,/ сред рой съзвездия и облачни грамади. Хр. Ясенов, Събр. пр., 51.
4. Рядко. Който е присъщ, характерен за облаците. Още същата вечер двамата влюбени се издигнаха в облачните висини на едно грамадно здание и там, в шейсет и третия етаж, изживяха всичкия неочакван ужас на първата и последна нощ от своето трагично съпружество. Св. Минков, Избр. пр., 62. Неприятелите ги нападнале от ся-каде и гърмежът им бил толкова силен, щото приличал на непрекъснато едно об-лачно гърмене. НБ, 1876, бр. 40, 156.
5. Прен. Остар. Който не прозира, през който не може да се вижда; мътен. Облачно стъкло. Н. Геров, РБЯ III, 300.
6. Прен. Остар. Който е с неясни очертания; смътен, мъгляв. Радиният образ стоеше така далеко, така далеко в мъглявата безконечност, бледен, безжизнен и облачен, като развян, при внезапно пробуждане, сън. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106.
7. Прен. Остар. Който е неясен по смисъл, съдържание; смътен, мъгляв. Другарите му, макар и да не споделяха/ такива крайни въззрения, но громките и облачни фрази ги очароваха. Ив. Вазов, Съч. XI, 150-151. Диалектиката, с която си служи, за да очертае границата, която дели новия завет от стария, е често смътна и облачна, заплетена измъчена, но това не пречи на идеята да излезе наяве вярно и ясно. К. Величков, ПССъч. III, 135. Но да оставим тази облач-ната област на сухите разсъждения и безплодни препирателства. П.Р. Славейков, ПХС, 44. Колцина обаче ся присмиваха с него [немския народ] и с неговите тъмни уж и облачни теории. Ч, 1870, кн. 2, 53.
ОБЛАЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от облаче. На синьото небе са не види ни едно облаченце; слънцето отгоре праща топлота, извлача из травиците тяхната миризма и суши росицата, която е попръс-кана по нейните листенца. Л. Каравелов, Съч. IV, 55-56. Две бели облаченца вървят по небето. Д. Габе, Н, 19. Нанкай, облаченце бяло в слънчев ден!/ Стаичката вече се засенчи.../ Люли, люли... Гушкай се до мен.
0. Орлинов, П, 60.
ОБЛАЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от облак; облаче. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от об-лачец. Елин Пелин, Съч. I, 73. На звездното небе не било ни един облачец. Л. Каравелов, Съч. VIII, 107. Млякото е харно, ако е синкаво-бяло,.., па, кога ся капне във вода, да прави лек облачец, я не да пада на дъното като гъст талог. И. Груев, КН 7 (превод), 69. На съде слънце греяло,/ на Тодор-кина къщица/ темен ми черен облачец. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЛ, 63.
ОБЛАЧЙНА, мн. няма, ж. Диал. 1. Облачно време. Не оди Мено, нокие за вода/ по месечина, на облачина! Нар. пес., СбБрМ, 411. Море скоро йх чумата е било,/ та е момите сомело,/ та и моме невести./Лю е една останала,/ золва ми кадун Божана./ И теа ванка не излява,/ да га види ясно слънце,/ и темната йоблачина. Ст. Веркович, НПМБ, 160.
2. Като сказ. опред. Означава, че в някакъв период от време или някъде е облачно, има облачност. Излезни вънка, облачина е. Т. Панчев, РБЯд, 233.
ОБЛАЧЙНКА ж. Диал. Умал. от облачина. При цръкву ми йе облачинка. Нар. пес., СбНУ ХИ, 421.
ОБЛАЧНО нареч. Като сказ. опред. Означава, че през някакъв период от време (ден, нощ и под.) или някъде небето е покрито с облаци. Пак е студено и облачно, но сега облаците са по-тъмни и по-високо издигнати. И. Йовков, Разк. I, 16. Една тънка мътна ивица от облаци на запад предсказва промяна на времето. Утре ще бъде ветровито и облачно. 3. Сребров, Избр. разк., 216. Този ден беше облачно и ветровито, ала не валеше. П. Михайлов, ПЗ, 29. Когато слънцето залазя в облак, на другия ден ще е облачно. СбНУ VI, 93.
ОБЛАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец.
1. Съвкупност от облаци, които покриват небето над определено място. Денят ще бъде топъл, независимо от бюлетина на метеорологичната служба, отдето бяха съобщили, че ще има разкъсана облачност и кратки превалявания. К. Калчев, ДНГ, 8. Дъждовете заваляха още към средата на месец септември и времето се оправи едва към края на октомври. Сивата облачност на небето се разкъса. Д. Ангелов, ЖС, 368. Преди пладне времето ще бъде предимно
