ОБЛАЧАМ 123 ОБЛАЧЕН
покривам се с облаци, затъмнявам се от облаци; заоблачавам се. От сутринта небето се облачи. II Безл. облачи се. Става облачно; заоблачава се. Откъде усойната гора се показаха две черни облачета, които бързо се уголемиха.. — Облачи се, ама де да видим! — промълви баба Станка. Ц. Церковс-ки, Разк., 41.
2. За прах, дим и под. — вдигам се във вид на облак. • Обр. Ако Грайф имаше чувство за думата, за онова, което се облачи подир думата като прах подир конника,.. — той наверно нямаше да избере Мартин за псевдоним на хубавото си име Фридрих! П.П. Славейков, Съч. V, 91.
ОБЛАЧАМ, -аш и -иш, несв. (остар. и диал.); облека, облечёт, мин. св. облякох, облёче, прич. мин. св. деят. облякъл, -кла, -кло, мн. облёкли, прич. мин. страд, облё-чен, св., прех. Обличам. Той винаги държеше в къщата си по един и по двама от най-бедните ученици, хранеше ги, облачаше ги и ги изпращаше в училището. Ил. Блъсков, КУ, 6. Има,.., много деца; них, като баща, е дължен да ги храни, да ги облачи и да ги возпитва. С. Радулов, НД, 122. Сяко време като си има своя язик и своите понятия, то облача сяка нова мисъл в представленията на епохата. Ч, СбПер. п I, 112. Който облача чуждото, скоро го съблача. ВУХБ (превод), 77. Роди макя девет мили сина, / родила ги у скапа година. / Чуждо прела, та ги е ранила, / чуждо ткала, та ги облачила. Нар. пес., СбНУ XLV, 368. облачам се страд, и възвр. Ние ставаме заран, облача-ме се, закусваме, без ни най-малко да мислим за това, като автомати. Ив. Вазов, Съч. XV, 100. До последнята си старост той ставаше сутрина часът по четири; облачише ся изведнъж щом ставаше. Ч, 1875, кн. 4,157.
ОБЛАЧАМ СЕ несв. (осгар. и диал.); облека се св., непрех. Обличам се. Българинът се облача прилично и чисто и много пази дрехите. С. Шишков, ЖБ, 33. София ся облачи просто и смирено и ако и небогато, обаче твърде чистичко и с приличие. С. Радулов, ГМП (превод), 219. Обитателите на mue острове са облачат в европейски дрехи. Знан., 1875, бр. 16, 254. Облачаше се в черно, забраждаше се с черен забрадник. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14,46.
ОБЛАЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от облачам и от облачам се; обличане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАЧАНИЕ ср. Остар. Обличане; облачане. Всички тия [душевни и телесни действия на човека] зависят от това: как е Могъл младенецът да ся развие у майчината си утроба и после с какво негование ся е постъпяло при хранението, облачянието,.. или разхлажоанието неговото крехко тяло. Лет., 1869, 106. Дава [монахът] обещания: девство, послушание и нищета, което е и при облачанието на расата и камилав-ката. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 160. Облачянието с памучяно платно е твърде полезно за тялото. Дун. 1866, бр. 56, 2.
ОБЛАЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от облак. Слънцето бавно се издигаше над далечните планини, а прохладният насрещен вятър задяваше забързалите нанякъде златисти облачета. Ал. Бабек, МЕ, 27. Джанките не влизаха в сметката, те бяха навсякъде и рано напролет веселяха склоновете с красивите си бели облачета. Д. Фучеджиев, Р, 156. Мъничко черно облаче са покаже изведнъж на небето и захваща бърже да нарас-тя посред гърмели и светкавици. С. Боб-чев, ПОС (превод), 313. Я кажи ми, облаче ле бяло, /отде идеш, де си ми летяло? Ран Босилек, Р, 24. Под копитата извива прах на облачета сиви / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. • Обр. Прозрачни розови облачета, играещи по бузите й, издаваха трептението на свенливата й душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Съвестта го бореше и сърцето му бе заключено. Стигаше му само дето в лъчистите й очи ще види малко облаче на спотаена, неизплакана мъка. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 177.
ОБЛАЧЕК, мн. -чкове, м. Диал. Умал. от облак; облаче, облачец. Ясна, ясна месе-чинко,/ да бе за феи ясно йогряла/ напреш тъмни облачкове! Нар. пес., СбНУ XXXIX, 114.
ОБЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. За небе, хоризонт и др. — по който има облаци, който е покрит с облаци. Дъждът продължаваше да вали тихо, монотонно, облачното н%беи по-низко се привеждаше към земята. И. Йовков, Съч. II, 165. Синята двуколка на председателя се носеше по главното шосе, подвряло горния си край някъде далеч под облачния хоризонт. Н. Каралиева, Н, 164. Личат в полята посивели/ под облачния небосклон/ къщурки и високи скели. Н. Фурнаджиев, ППВ, 6. Из облачни хълми/ пълчища се влачат/ към черни дъбрави,/ потънали в сняг. Т. Траянов, ББ, 33. • Обр. Стои на престола със обла-чно чело/ и с пламък във взора. От другия свят/ ужасно страдане тук го е довело,/ в неговия стари, потъмнял палат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 45.
2. За време — който се характеризира с голяма облачност. Облачното време гнети и разбива всяко настроение. А. Страшими-ров, Съч. V, 172. //За период от време — през който небето е покрито с облаци. — И до днес пастирите край Жирно твърдят, че в мрачни, облачни нощи се чува чаткане-то на копитата. Минава пои земите ни обезумелият кон на левента. Й. Попов, БНО,
72. Още от утринта денят беше облачен, навъсен, студен. Г. Райчев, ЗлК, 13. През
