ОБЛАКОВЙДЕН 120 ОБЛАКЪТЯВАМ
пес., СбНУ XLIV, 39. Ела му по-тио говори: / „Я не смеем, змейо, да те гледам, /а то пели, змейо, да те либим: /../ Кожух носиш като темен облак, / морав калпак над чело надносиш, / остра сабля по калдръме трес-каш!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 39. Мрачен (навъсен, намръщен, потъмнял и под.) като сградоносен (градобитен)> облак. Разг. Извънредно много мрачен, навъсен. Toß мълчеше, навъсен и мрачен като облак. Й. Йовков, Разк. I, 125. Влачи се из кръчмите,.., и се връща в къщи лют като арнаутска чушка и намръщен като облак. Елин Пелин, Съч. И, 9. Като седеше замислен на скромния си одър, мрачен като градоносен облак, той [Симеон] изведнъж се изправи, сграбчи разпятието от стената,.., и с все сила го запокити на каменния под. А. Гуляшки, ЗВ, 473. — Изоставаме, женки, изоставаме! — изохка Герана и се изправи. — Извикаха Ка-рата на отчет в околийския, довечера ще се върне като градобитен облак. П. Ангелов, Ж, 25. На облак. 1. В съчет. с вали, превалява, е и др. За кратко време, за малко време. — Ама то, ей нй, ще престане... На облак е било... Летен дъжд. Л. Александрова, ИЕЩ, 227. 2. В съчет с дъжд. Краткотраен. Следобед пак преваля дъжд на облак. Пада ми / падне ми от облаците. Обикн. с отриц. Получавам, придобивам нещо ненадейно, без участие и усилия от моя страна. — А чии са нивите... имота на кого е... да не съм ги взел от баща ти, фармасонино,.. — А че от баща ми си ги взел... и от съседите... зер да не са ти паднали от облаците? Г. Караславов, Избр. съч. II, 391. Слизам / сляза от облаците. Книж. 1. Преставам да бъда откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, преставам да си фантазирам и да виждам неправилно обстановката, нещата. Професоре, с тебе може ли да се поговори човешки? Може ли за малко да слезеш от облаците? Г. Джагаров, ТМЗ, 188.
2. Преставам да си въобразявам, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност. 3. Преставам да съм непрактичен и да не умея да се справям с житейските въпроси. Смъквам / смъкна от облаците някого. Книж. 1. Правя някой да престане да бъде откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, а да вижда пра-вилно обстановката, нещата. 2. Правя някой да престане да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в действителност. 3. Правя някой да престане да бъде непрактичен, да не умее да се справя с житейските въпроси. Освен наставнически писма старият праща на Петко приготвените за печат свои статии —.., учи го на практичност и гледа „да го смъкне от облаците“. М. Кремен, РЯ, 93. Хвърча (летя) в (из) облаците. Книж/, Хвърча (хвъркам) по облаците. Ос-тар. 1. Напълно съм откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Ти ме смяташ за някаква вятърничава жена, глупава фантазъор-ка, която хвърчи в облаците. К. Калчев, ДНГ, 78. Стига й да знае, че има дом, професия и мъж, за когото да се грижи, че тоя мъж често лети в облаците и никога всъщност не се знае какво иска. Съвр., 1975, кн. 2, 195. — Кой на младини не е летял в облаците? Аз също почнах живота си комсомолски, но народът бързо отвори очите ми. Д. Вълев, 3, 175. 2. Въобразявам си, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност. Разтопен в някаква коварна нежност към дъщеря си, той обяснява, че всичко каквото има, ще бъде пак нейно един ден, но нека тя свикне с мисълта да не хвърчи из облаците, най-главното — да не смята родителите си за милионери. Св. Минков, РТК, 111-112. — От Градския може да се очаква такова нещо — .. — На него му дай да хвърчи по облаците. — Именно. Из облаците знае да хвърчи, а не знае да озапти собствения си син. Р. Михайлов, ПН, 104. С техните [на гърците] грижи и старания те [българите] са изучиха и преу-чиха и надминаха сичките изтъщени народи, и като чираци на гърците, като гърците зеха и да фъркат по облаците! Г, 1863, бр. 1, 8. 3. Непрактичен съм, не умея да се справям с житейските въпроси.
ОБЛАКОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е подобен по форма на облак, който прилича на облак; облакооб-разен. Клиничната картина на белодробния инфилтрат зависи от неговата форма и вид.. Облаковидният инфилтрат има по-тежко протичане. М. Василев и др., ВБ,
116.
ОБЛАКООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Облаковиден. В хромосфе-рата и слънчевата корона се наблюдават облакообразни образувания с най-различна форма от по-плътни горещи газове, които се наричат протуберанси. Вселена 69, 77-78. Възможно е да се изследват и онези участъци от небето в точките на либра-цията на Земята, в които според полския астроном Казимир Карделевски има облакообразни натрупвания на космически прах. К, 1965, кн. 3, 3. Има друга теория, която сега въобще ся приима като най-вероятна. Според нея слънцето изпърво е било една облакообразна маса, която е занимавала всичкото пространство, което цялата сълнечна система сега занимава. ЙЗ 1877,293.
ОБЛАКЪТЯ. Вж. облакътявам.
ОБЛАКЪТЯВАМ, -аш, несв.; облакътя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Облягам, подпирам на лакът (лакти). Евгени се откъсна от прозореца, мина в кабинета и седна на бюрото, като облакъти ръце и подпря главата си. Д. Ангелов, ЖС, 481. Ръцете му
