ОБЛАКЪТЯВАНЕ 121 ОБЛАСТ
бяха облакътени върху страничните облегала на стола и дигнати нагоре, за да не ги замърсява. П. Славински, ПЩ, 15. // Облягам, подпирам (глава) върху опряна на лакът ръка. Протосевастът седна и облакъти побелялата си глава. Ст. Загорчинов, ДП, 132. А мъжът седна до мотора на помпата, запали цигара и облакъти глава. Г. Крумов, Т, 88. Леца дълбоко въздъхваше и като облакатяваше глава на коляно, захапваше върха на малкото си пръстче и пренесено се замисляше. Д. Нсмиров, Д № 9, 24. облакътявам се, облакътя се страд. ОБЛАКЪТЯВАМ СЕ несв.\ облакътя се се., непрех. Обикн. с предл. на, върху. Облягам се, подпирам се на нещо с лакът (лакти). Облакътил съм се на прозореца на вагона и наблюдавам с интерес пъстрата, неспокойна тълпа, вслушвам се в глъчката. Др. Асенов, СВ, 134. Татко седеше в един ъгъл с някакъв непознат човек в кафяв балтон. Беше се облакътил на масата. Сп. Кралевски, ВО, 47. Горанов скоро обузда раздразнението си и седна, като се облакъти на бюрото. Ст. Марков, ДБ, 145. Пет-канов се бе облакътил върху коляното си, подпрял брадичката си със стиснат юмрук. К. Калчев, ЖП, 353.
— Друга (диал.)форма: облакътя.
ОБЛАКЪТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облакътявам и от облакътявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Голяма част от територия, държава, обособена географски, исторически, икономически и пр.; район. Иванов пръв път влазяше в тая непозната и тайнствена област. Делиорманът тук беше доста рядък. Ив. Вазов, Съч. XII,
107. Християнските съюзници преследвали разбитите турски войски, минали Дунава, завзели Белград заедно с някои сръбски области и стигнали дори до София. Б. Пенев, НБВ, 34-35. Тези експедиции си поставят за цел да изследват най-суровата в климатическо отношение и най-малко познатата досега област — Антарктида. НА, 1955, бр. 2252, 3. Провинциализми са казват думите, които не са известни в цяла страна на един народ, а само в някоя област. Т. Шишков, ТС, 38. Тая автономия да са простре над трите български области: България, Тракия и Македония. НБ, 1876, бр. 54, 209. и Голяма административно-териториална единица у нас, в Русия и др. Иван Кралйчът, от град Видин, Дунавска област,.., дири се от властите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. То [Видинското деспотство] било подчинено на унгарския крал, който по тоя начин искал да задържи по-дълго време областта за себе си. Ст. Михайлов, БС, 133. Държавите, за по-лесно да се управляват, делят се на части, които имат особни имена; запр. Руската държава се дели на губернии и области. К. Смирнов, 3,
71. Той я [държавата] разделил на префектури, епархии и провинции (области) .. и докарал наряд събирането на данъка. Й. Груев, КВИ (превод), 55- 56. Във всякоя област има много села, нъ областен или главен град е само един. Д. Манчев, БЕ II, 66. България е разделена на области.
2. Обикн. със съгл. опред. Пространство, район, в който е разпространено някакво явление или който се характеризира с някакви особености; зона1, пояс. България може да се раздели на три главни песенни области. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),
16. Обширната територия на Канада може да се раздели на четири климатични области: полярна, или арктическа, студена, или субарктическа, умерено студена и област на планинските климати. Л. Мелнишки, К, 18. Косатката е широко разпространена в океаните и моретата. Тя се среща от полярните области до екватора. К, 1967, кн. 7, 7. На юг от Стара планина, в така наречената термална област (или подобласт), която започва от Банкя и се простира до Черноморския бряг (..) се наброяват около 10 находища. П. Делирадев, БГХ, 27. В началото на терциер се обособили две големи фитогеографски области: северна листо-падна (дъб, бук,..) и южна вечнозелена (маг-нолии, бамбук,..). Биол. IX кл, 1981, 36. Характеризирайте особеностите на следващата мелодия. Определете от коя фолк-лорна област е тя: Добруджа, Югозападна България, Тракия. ПМ VII кл, 1982, 17. // Остар. Място, където се извършва, става нещо. Областта на земане-даването се нарича търг, тържище, пазар. Ступ., 1875, бр. 4, 28. • Обр. Тая беззаветна радост бе чиста от всичко земно, тя беше небесна радост; само упоителната област на небето може да я даде. Ив. Вазов, Съч. XV, 80.
3. Място, пространство, което се включва, простира в определени граници, в някакви предели. Стените на двустенния ъгъл разделят пространството на две части, от които едната смятаме, че принадлежи на ъгъла и я наричаме вътрешна област, а другата наричаме външна област на ъгъла. Стереом. V кл, 26. Изследователските лаборатории „Бел“ съобщават, че техните специалисти са успели да конструират лазерно устройство, което е в състояние да генерира лазерни лъчи в областта между ултравиолетовата част и жълтата част на светлинния спектър. О, 1971, бр. 2,4.
4. Със съгл. или несъгл. опред. Участък от тялото, заеман от някакъв орган или характеризиращ се с някакъв признак. — Господин докторе, жена ми е много зле!.. Шандов му обясни, че болките са в коремната област. Ив. Вазов, Съч. IX, 142. Завива ми се свят. Изохквам от остра болка в сърдечната област. С. Таджер, ПНМ, 59. Едва сега вратата се открехнала и през процепа надникнало намръщено русо лице с презри
