ОБЛАК 119 ОБЛАК
та ни, братя. Татарите, нули сте, идат въз Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 94. Изпълни се пак стринината Венковичина къща с радост. Тъмните облаци, които беха се надвесиле над нея, неусетно се разпръснаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 267. Говореше за предупреждението на дедеца да не бързат в нищо, внимателно да опознае сърцето си и преди всичко пред никого да не показва близостта си с тях, защото че-мерни облаци се вият над истинските християни. М. Смилова, ДСВ, 234. Никой не смее да съобщи на Гьоте за кончината на приятеля му.. Но и други мрачни облаци надвисват над Ваймар и над Гьоте. Прусия обявява воина на Наполеон и бива разгромена при Йена на 14 октомври 1806 г. М. Арнаудов, Г, 40.
5. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Безпокойство, грижа, недоволство, които някой изпитва; сянка. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Ив. Вазов, Съч. XX, 43. Мъничък, незабелязан, незнаен, той [Комков] носеше в себе си голяма скръб: в плахата му душа се бе спуснал грамаден чер облак. М. Кремен, СС, 78. И чер облак пребули ясната й по-напред душа. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 39. Но какво имаше зад това ниско закръглено като на жена чело? Освен жаждата за пари, имаше ли той някакъв друг стремеж? В душата й се надигна тъмен облак от чувства. М. Грубешлиева, ПП, 157. Тъй рече той [синът на Нестора]. И Ахила облак от скръб го обгърна, / с двете си ръце той грабна пепел от черно огнище, / па си главата посипа, бяло си лице зацапа. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 29. // Прен. Леко отражение върху лицето при безпокойство, грижа, недоволство; сянка. Теодосий, който слушаше безмълвно, поклати глава.. И по неговото бледо постническо лице, където всяка жилка, всяка гънка на челото тълмеше като писмен знак някаква скрита мисъл и престрадана грижа, пролази тъмен облак. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Иде [Орчо] всякога при тебе с усмивка па очите, като че иска да те разтуши с това обло лице, по което не прозира сянка от облак. К. Величков, ПССъч. I, 72. Връз лицата на мъжете падна облак и, макар че за Албена не казваха още нищо, като че не Mojnce$a да търпят и Нягула да седи до нея. И. Йовков, ВАХ,
135. — И ти не успя да видиш Смилеца? — Не! — отговори троснато Радоил и облак от скръб мина по челото му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 99. И понеже ставаше дума за воденицата, не беше чудно синовете й да са се скарали в дюкяна. Затова Костадин го нямаше, затова и Манол бе спуснал облаците по челото си. Ем. Станев, ИК I и II, 203.
6. Разг. Напитка — смес от ментовка и мастика. Едни пиеха чиста ментовка, други правеха „облак“ — мешеха я с мастика. К.
Колев, М, 93. — Шефе, вземете си облака! Бавно, някак обредно той изсипа дъхавата мента в голямата чаша, дето плуваха кристалчетата на мастиката. К. Колев, ТЕ, 32.
7. Диал. Небесна дъга; Богородичен пояс, Божи рог (лък), зона2, зоница, зонка (Н. Ге-
ов, РБЯ).
. Диал. Широка, дебела дъска на предната част на самар, около която се намотава въжето (Н. Геров, РБЯ). Преден облак с два палеца (за навиване въжето). СбНУ ХЬП, 169.
О Вдигам / вдигна до облаците някого или нещо. Книж.; Въздигам / въздигна до облаците някого или нещо. Остар. Книж. Прекалено много хваля, възхвалявам, превъзнасям някого или нещо. Богатий продума и синките са умълчаха, и неговите думи въздигнаха дор до облаците. У, 1871, бр. 22, 352. Витая в (по) облаците; живея в облаците. Книж. 1. Напълно съм откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той й приличаше на Самуи-ла, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси. Трудно се съжителствува с жена, която живее в облаците. Гоня облаците. Разг. Полагам напразни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено. В нашето село като дойде някой чужденец, мало и голямо зяпва в устата му. А нас, дето сме тук и не ходим да гоним облаците, тачат ни като леща по Великден. Р. Стоянов, М, 11. Градя <високи> кули под облаците. Остар. Книж. Създавам, сътворявам нереален план, идея и под. Когато това чекърче са откаже да са върти правилно и когато на писателят непременно са иска да поблести, то негова милост пуща в пълен ход езикът си и дава му свобода да гради високи кули под облаците или да гони вихрите. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Изсипвам се / изсипя се като градоносен облак. Разг. За войска — нападам внезапно и стремително с голяма и унищожителна военна сила. Ивайловата войска като градоносен облак се изсипва върху царската войска. Д. Динков, ЗБ, 50. Като темен облак. Нар.-поет. За означаване, че нещо е в голям брой, голямо количество, с големи размери. По полето се млади юнаци. /.., / калпаци им като темен облак / ча-дъре им, чадър чадър гледа. Нар. пес., СбВСтТ, 239. Откак са е зора зазорило, / оттогава е войскя завръвела. / Като връ-ват, като летка летат: / пушките им като гаста гора, / капели им като темен облак, / знаците им като ясни дзвезди. Нар.
