ОБЛАЗЯВАМ 118 ОБЛАК
ОБЛАЗЯВАМ, -аш, несв.; облажа, -йш, мин. св. -йх, св. (рядко), прех. Мисля някого за блажен, честит или казвам някому, че е блажен, честит; облажавам1. Койно гледаше това движение на хора и добитък от селото и за селото и ги облазяваше като същества, живеещи в друг свят. X. Русев, ПС,
165. Много интересно е у него това лъжов-но чувство. В тези времена на механизация и автоматизация в живота — Дончев независима личност!.. И все пак го облазявам, защото на този свят да живееш с илюзии не е никак лошо. Г. Краев, СК, 4-5. Говореше се, че Хаджията ще се завърне на обекта, и то точно сега, когато хората бяха го позабравили и го облазяваха,.., че си е оправил играта. В. Жеков, ТП, 129. На положение се държал даскалът. Бил, както казват яворовци, от голямото добрутро. И хората го облазявали. М. Кюркчиев, ВВ, 86. облазявам се страд.
ОБЛАЗЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от облазявам и от облазявам се; облажаване1.
ОБЛАЗЯМ, -яш, несв. (диал.); облазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Облазвам. облазим се, облазя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАЗЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от облазям и от облазям се; облазване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Сгъстени водни пари, натрупани високо във въздуха. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци, над които прозираха късове от също тъй замислено и студено синьо небе. Елин Пелин, Съч. I, 44. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци. Д. Димов, Т, 177. Чух как селяните се оплакваха, че през лятото градоносен облак очукал нивите им по полето. Ал. Спасов, С, 19. Откъм северозапад нахлуха грамади от космати, кълбести облаци. А. Гуляшки, Л, 401. По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят. К. Христов, Кр, 39. Когато слънцето залазя в облак, на другия ден ще е облачно. СбНУ VI, 93. Тъован се облак подаде, / ситна миj)oca заросе. СбНУ XXXIX, 98. Перести облаци. • Обр. Бе началото на пролетта — пролет, която в Словения прилича на треска — с тая лудуваща зеленина, с белите облаци от разцъфтели храсти, със синината на небето. П. Вежинов, НС, 76. Пъпките на кривия дрян бяха се пръснали
— жълт облак крещеше сред сивите гранки, подобно пендара в пръста. Д. Цончев, ЛВ, 9. Бледното й личице беше съвсем дребно и се губеше сред облака руси коси. М. Грубешлиева, ПИУ, 201.
2. Прен. В съчет. със следв. същ., понякога с предл. от. Гъста маса от малки летящи частици прах, дим и под. Конниците смушкаха конете си и препуснаха по нагорнището.
Подире им се повлече облак прах. Ст. За-горчинов, ДП, 341. Те палеха всяка запустяла воденичка и колиба. Цели две седмици се носеха облаци пушек над горите и долините. К. Калчев, ЖП, 463. Нивята, селата, ливадите и горите биле запалени от турските войски и гъсти облаци дим са повди-гале към ясното небе. Л. Каравелов, Съч. V, 144-145. Обгоряла купчина чернееше на мястото на къщата и зимният вятър вдигаше облаци пепел. Д. Вълсв, 3, 69. Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. И. Йовков, Разк. I, 14. Танцуващите се люлееха в бавния ритъм на танго, а над тях висеше облак от синкав тютюнев дим. Д. Димов, Т, 106. • Обикн. мн. С предлог н а. На следващи една след друга гъсти маси. Макар намокрена, бялата лепкава прах се виеше на облаци пред очите ми. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 16.
3. Прен. В съчет. със следв. същ., понякога с предл. от. Гъста маса от насекоми, птици, стрели и под., означени със следващато съществително, които се струпват или летят, излитат вкупом, заедно. А когато нагазехме виолетовите острови, излизаха магарешки тръне, които стърчаха високо над равнеца и целите бучаха от облаци пчели. А. Дончев, ВР, 136. Над Стоичковия двор се зави тъмен облак от разтревожени и изплашени щурци и с ужас се завъртя над треперя-щите върхове на върбата. Елин Пелин, Съч. II, 12. Наистина аз бях далеч от последния миг на живота си, но никога не забравях родното селце, малката къщичка,., и перестия орех, който зимно време се покриваше с цели облаци от врабци и врани. М. Марчевски, ОТ, 413. — Представете си: цяли облаци от комари, а всред тях върви човешки керван. Върви неуморно, упорито — ден, два, три, пет, месец... К. Кюлявков, СПП, 83. Кога ставаше нужда, облаци стрели политаха из града, или въз Царев друм, или въз дълбоките долове на Янтра. Ив. Вазов, Съч. XIV, 34. • Обикн. мн. С предл. н а. На следващи един след друг гъсти рояци, ята. От царевичните ниви излизаха коли, накамарени с кулени и тикви, врабците се дигаха на облаци над градините с узряло просо. А. Каралийчев, НЗ, 82. Скакалците живеят по поляните,.., по нивите, някогаш и по дърветата.. Откак поядат тревата на полето и листиете на дърветата и оголят сичко, тия животни оставят опустошената страна и прехвръкват на друго място на гъсти облаци. Т. Икономов, ЧПГ, 71. Стенобойните машини засипваха стената с камъни, на облаци летяха стрели, прах се дигаше. Ем. Станев, А,
202.
4. Прен. Обикн. в съчет. с вися, надвис-вам, вия се и под. и с предл. над. Заплаха, опасност, непосредствено заплашваща някого или нещо. Страшен облак виси над земя
