ОБЛАЖВАНЕ 117 ОБЛАЗЯ
Талев, ЖС, 344. Та ние може би нямаше дори и да се облажим с коледна мръвка, ако съседите Араванови не биха ни раздали по стар обичай от месото и сланината на тя-хната свиня. Д. Бозаков, ДС, 62. Запръщи ли нещо на огнището и замирише на пържено масло, ние, децата, наобикаляхме баба. Слюнки потичаха от устата ни, че рядко се случваше — само в тържествени дни — да се облажим. Кр. Григоров, Н, 191. До двегодишната им възраст не ги [децата] хранят с месо или с каквато да е блажна храна,.. Нъ най-строго ги пазят особито от месо; защото грехота е, казват, да се омърси [облажи] малко дете до две години. СбНУКШ ч. III, 28. Девет були едно яре млъзли, /у чибук са млеко избивали, /у лула са масло събирали — сичка се е Босна облажила. Нар. пес., СбНУ XLIV, 353. // Ям блажна храна през пости; омърсявам се.
2. Прен. Имам, получавам облага от нещо. Еснафско умиление и задушевност бе обзело съборяните. Надеждата да се облажат от властта пълнеше сърцата им със сладки мечти. Ем. Станев, ИК I и II, 493. Сякохме що сякохме, кога накрая измериха отсеченото, паднаха ни се по четири кубика дневно на човек — речи го, двойно повече от нормата. На ти висока производителност на труда — и работникът да се облажи с висока надница, пък и стопанството да си изпълни плана и направи икономии. Н. Хайтов, ПП, 42. — Защо плюеш, дядо попе? Аз нищо не съм направил... Плюй по-добре на зетя си, дето го направи магазинер. — Знам аз, ти беше кандидат. — Защо пък да не съм кандидат? Нека и ние, сиромасите, се облажим малко... все вие ли? К. Калчев, ЖП, 17. Англичаните като видяха, че ще могат да са облажат твърде много от тази богата държава [Индия], захванаха с различни средства да подсвояват ту този, ту онзи град. С. Бобчев, ПОС (превод), 226.
<> Облажвам / облажа въжето. Диал. Бивам обесен. Пий си кафето, пък разкажи си пра-вичката — всичко, което те пита и той [каймакамина] ще те прости. „Така зер, думах в себе си, да ви объдя правото, че да облажа въжето, ама не ще ви омръзне“. Ив. Докторов, ЗД, 107. Облажвам си / облажа си душата. Разг. Получавам, изпитвам сил-но удоволствие от нещо. Ние облажихме душите си с приказки, а туй, дето ще хапнем сега — то ще е сладка притурка. А. Гуляш-ки, ЗР, 181. Облажвам си / облажа си пръстите. Разг. Имам, получавам облага от нещо. Обсъждаха бъдещите мероприятия, които щяха да се извършат със завещаните на общината пари, изказваха се опасения, че някои от изпълнителите на завещанието могат да си облажат пръстите. Ем. Станев, ИК I и И, 404.
ОБЛАЖВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от облажвам и от облажвам се.
ОБЛАЗВАМ, -аш, несв.; облазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За насекомо или влечуго — лазя по нещо или по някого обикн. навсякъде, по цялата му повърхност или тяло; полазвам. Свечери ли се и трудещите се легнат да спят, хлебарките плъзват, заничат из долапите, облазват хляба, захарта. Г. Краев, Ч, 229. — Глей, глей! И това не бех виждал! Дървеница по житата!.. Обретен неволно се почесваше, сякаш облазиха и него. Ст. Даскалов, ЕС, 138. Рада свила очи под трепки, а шията зад тила и ушите й червени, червени, като че я е облазила некоя гъсеница. М. Георгиев, Избр. разк., 85. Скоро, далеч от родители, край платноходите кръгли / псетата теб ще разръфат и червеи рой ще облазят гола снага ти. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 55.
2. Прен. За облак, дим, влага, цвят и под. — като се простирам, разпространявам, бавно, постепенно покривам, обземам, обхващам повърхността на нещо. Те бяха известни с фермите си., когато излезеха по баирите белорунните им стада .., като че облаци облазваха синьото небе. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4. Брат ми не се уплаши. Ония си пиеха, заканваха се, ние си мълчахме, пот облазваше голите ни гърбове и си редяхме тухлите. Кр. Григоров, ОНУ, 60. — Гости са ти дошли! — каза баба Мария и се облегна върху желязната табла на кревата. Тя кимна към Кайряков.. Людмила изви глава, срещна погледа му и тутакси гъста руменина я облази чак до шията. А. Гуляшки, СВ, 231. • Обр. Насмешка облази лицата на всички. — Къде ти ран зеленчук в тоя балкан бе, сине! — обади се със съжаление дядо Братан. Ст. Даскалов, ЗС, 126. облазвам се, облазя се страд.
О Облазват ме / облазят ме мравки (<студени(хладни)> тръпки). Разг.', Мравки (<студени(хладни)> тръпки) облазват / облазят гърба ми. Разг.; Облазват ме / облазят ме <студени> морници. Поет. Изведнъж ме обзема силно безпокойство, тревога, страх. За миг Велика усети ония, някогашните мравки да я облазват и отмести поглед от снимката, после пак вдигна очи към паметника. ЛФ, 1977, бр. 1, 4. Като хора си зашушнаха близките дървета. Облазиха ме тръпки. Ст. Даскалов, БП, 40. На около стотина разкрача застана за миг на тясна пресечка,.., и тъкмо в този миг дочу нещо като въздишка,.. Хладни тръпки облазиха гърба му. Така стенеха ранени хора. Г. Караславов, ОХ II, 91. Но все пак морници облазват ме студени... / Защо понякога не мога аз да спра / въздишка във гърди. К. Христов, Избр. ст, 102.
ОБЛАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облазвам и от облазвам се.
ОБЛАЗЯ. Вж. облазвамиоблазям.
