ОБЛАДАЯ 116 ОБЛАЖВАМ
за да унинтожи синките там угнетения и тиранства. П. Кисимов, О АII (превод), 58.
ОБЛАДАЯ. Вж. обладавам.
ОБЛАЖА. Вж. о б л а ж в а м.
ОБЛАЖА1. Вж. облажавам1 и обла-зявам.
ОБЛАЖА2. Вж. облажавам2.
ОБЛАЖАВАМ1, -аш, несв.; облажа, -йш, мин. св. -йх, св. (рядко), прех. 1. Обла-зявам. Когато съседките завистливо я об-лажаваха за хубавата и работна снаха, тя сурово стискаше уста и никой не можеше да разбере дали се гордее, или е недоволна. И. Петров, НЛ, 147. Облажавах го за свободата му, облажавах го за тихото щастие на домашните му. К. Величков, ПССъч. I, 110. Облажаваше ме Лаврентий — щял съм да стана живописец като баща си, всичко ми било под ръка. Ем. Станев, А, 41. Магарето облажавало коня, не го хранят изо-билно, и го гледат, и го редят. П. Р. Славейков, Б (превод), 88. Аз неволно се замислих за тях [братчетата си] и ги облажих, задето те още не знаят много работи, които знаях аз, и от които животът почна да ми става страшен. Ст. Чилингиров, ХНН,
201.
2. Остар. Разглеждам нещо (обикн. минал период от време, събитие и под.) като блажено, честито, изпълнено или свързано с блаженство. Дните на детинството си ти често облажаваш с жалостна радост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 116. Поетите облажават в песните си изчезналото вече щастие на заминалите времена. Ч, 1870, бр. 1, 13.
3. Остар. Правя някого блажен, честит, щастлив; ощастливявам. Ах, тоз лош часовник! Не ща ни да го гледам, че когато моя О лаф с присъствието и любовния поглед най-много ма облажава, толкоз скоро върви. Ил. Цанков, БГ (превод), 36. В сърцето му се вмъкнала сладката надежда, че може би ще види жена си и детето си — и тази надежда го облажила. Ст. Ботьов, К (превод), 183. Тя [любовта] не пресметва, нито ся грижи, ако накрай верността ще я облажи, или предателството ще я задуши. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 29. — Добрата жена облажава сърцето на мъжа си, а лошавата го пълни с отрова. У, 1871, бр. 11, 176. облажавам се, облажа се страд. Него ден [на сбора] подир Жана вървяха сюрия жени и моми да й се нагледат,.. И за нищо друго не се говореше, а само за Жана и се облажаваха и родители, и бъдещи мъж, свекър, свекърва. К. Георгиев, ВБ, 5.
ОБЛАЖАВАМ2, -аш, несв.; облажа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Облажвам. Баща ми останал без работа,.. Ходел при девера си Мочеолу и там надувал закланите овци и той му давал кога дроб, кога крака, кога глава, та си облажавал къщата.
П. Р. Славейков, Избр. пр II, 20. Купих си и кравичка, коя облажава къщичката ми. Ил. Блъсков, ЗК, 180. Една радостчица само му оставаше и му облажаваше тъмния живот: съзнанието, че България е свободна. Ив. Вазов, Съч. X, 100. облажавам се, облажа се страд. Не са облажава тлъстото месо от пусталото. П. Р. Славейков, БП I, 310.
ОБЛАЖАВАМ СБ несв. ; облажа се св., не-прех. Диал. Облажвам се. — В Стаматово-то стопанство да не мислиш, че друго ядат? Такива бели сомуни вадят! — Ива-ница показва с ръка. — И баници точат по празник, и с месце се облажават, не са като нас! А. Гуляшки, СВ, 319. Веднаж-дваж в годината близваха ярма или трици. Това се случваше по Великден или Коледа, когато и ние, стопаните им, се облажавахме. Кр. Григоров, ОНУ, 43. Господ ти дал и дечица,.., ще ти спомогнем да са сдобиеш с лози-це и що-годе с добитачец, да ти са облажават дечицата. Ил. Блъсков, ЗК, 29.
О Облажавам / облажа въжето. Диал. Бивам обесен.
ОБЛАЖАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от облажавам1 и от облажавам се; облазяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАЖАВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от облажавам2 и от облажавам се; облаж-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЛАЖВАМ, -аш, несв.; облажа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Давам на някого да яде месо или друга блажна храна; блажа1. Случваше се, когато държеше касапница, да дойде в дюкяна му [на Кабзата] някоя бедна женица. — Дай ми една мръвка да облажа дечицата си! — ще се примоли тя. А. Гуляшки, СВ, 191. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които не-мат с що и децата си да облажат за Великден! М. Георгиев, Избр. разк., 124-125. // Давам на някого да яде блажна храна по време на пости; омърсявам.
2. Правя нещо да стане блажно, мазно. Че може ли, бе Спирдоне, в такова топло време тлъсто месо, а? Ама и аз си зная своето я.. Мазничко е, колкото да облажи гювеча... Ст. Чилингиров, ХНН, 12.
3. Прен. Донасям, принасям някому облага. Той вярваше, че е започнала повсеместна революция, ала не смееше да излезе навън и да се присъедини към бунтарите. „И пръст да не помръдна за новата власт, тя пак ще ме облажи...“. И. Петров, MB, 178.
4. Прен. Доставям някому радост, удоволствие.
ОБЛАЖВАМ СЕ несв.; облажа се св., неп-рех. Разг. 1. Ям месо или друга блажна храна. Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Елин Пелин, ПР, 97. Чорбаджи Аврам ходи в църква, върна се, облажи се и той с късче печено месце, че и той бе постил. Д.
