ни несгоди съблякъл не преди много време офицерския мундир — се явява отново на бойното поле. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 151. Това, разбира се, аз не забравям, имайте моята честна офицерска дума, имайте думата на цялото наше офицерство! Ст. Дичев, ЗСI, 300. Вървеше усмихнат, празничен с черния си панталон, пристегнат с широк офицерски колан. Л. Михайлова, Ж, 127. Офицерско училище. Офицерски клуб. Офицерски корпус. Офицерска заповед. Офицерски кръст за храброст.
О Офицерски кандидат. Остар. Воен.
1. Офицерски чин между фелдфебел-школ-ник и подпоручик. — Какъв чин има? — Офицерски кандидат. Л. Стоянов, X, 64. 2. Лице с такъв чин. Офицерският кандидат беше се завърнал от обиколката си по постовете и даваше и тук наставленията си. И. Йовков, Разк. II, 59.
ОФИЦЕРСТВО ср. 1. Само ед. Длъжност, звание или занятие, професия на офицер. Офицерството бе изличило хубавите и светли черти от неговото лице и от погледа му. Т. Влайков, РП I, 142. — Хайде да играем на войници.. — Но ще хвърляме жребие кой пръв ще бъде офицер. .. Второто офицерство се падна на мене. Г. Белев, ПЕМ, 101. Освен того дават офицерство всекиму, кой чета от 100 момци събере. БДн, 1857, бр. 12,46.
2. Събир. Множество от офицери или всички офицери като общност, съсловие. Имайте моята честна офицерска дума, имайте думата на цялото наше офицерство! Ст. Дичев, ЗС I, 300. — В градината стана кръвопролитие!... Гражданството и офицерството са в стълкновение! Ем. Станев, ЙКI и II, 121. Офицерството не се е създало от вчера, то си има традиции. П. Вежи-нов, ВР, 235-236.
ОФИЦЕРЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал., обикн. ирон. или пренебр. от офицер.
— Искаш ли да станеш булка на ей това офицерче? А. Станоев, П, 86. — По онова време, господа, имаше между военните доста разгаленички офицерчета. Ал. Константинов, Съч. I, 290. — Аз не искам жена ми да я оглеждат разни офицерчета и мръсници. Ем. Станев, ИК III, 266. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета... В. Геновска, СГ, 135.
ОФИЦЕРША ж. Разг. Жена, съпруга на офицер (в 1 знач.). Жената на Илков не беше някоя надута офицерша, тя се държеше просто, скромно. Г. Караславов, ОХ II, 269.
— Всяка неделя богаташите и офицерши-те носят в черква за молитва коливо. П. Здравков, НД, 85.
— Рус. офицерша.
ОФИЦЕРЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Неодобр. Офицерски дух, съвкупност от офицерски качества. — Баща ми е способен на всичко .. Офицерщината в него е като заряд, който щом избухне, унищожава всичко. Вл. Полянов, ПП, 232.
ОФИЦИАЛ м. 1. Истор. В древния Рим
— чиновник при важно държавно лице.
2. Истор. В средните векове — чиновник при епископ, завеждащ светските дела.
3. Църк. Църковен съдия.
4. Църк. Чиновник при църковен или друг орден.
— От лат. оШ^аИв 'служебен'. — От М. Филипова-Бай-рова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
ОФИЦИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който представя управлението на държава, селище, учреждение, предприятие и под. или е свързан с тях. През 1867 г. великият възрожденец с вълнение наблюдава обучението на втората легия в Белград и е твърде нежелан %ост за официалната сръбска власт. В. Йосифов, Избр. тв I, 79. От официални кръгове се потвърждава вече новината, че Юденич настъпва с големи сили към Петроград. Хр. Ясенов, Събр. пр, 135. Следва команда след команда. Полкът е строен. .. Отново тишина. Пушките са при нозе. Пред строя застават официалните лица. В. Нешков, Н, 253-254. Той е поучен от всички официални представители на науката, но в същото време., чувствува мъчително колко далеч е от тайните на природата. М. Арнаудов, Г, 66. На перона не забелязахме много хора, имаше само официални посрещани: помощникът на кмета., и членове от комитета на изложението. Ал. Константинов, БГ, 32. В тържествената тропна зала българските владетели са приемали официалните си гости и чуждите пратеници. Ст. Михайлов, БС,
35.
2. Който изхожда, произлиза от органите на ръководство или управление, от администрацията на държава, селище, учреждение, предприятие и под. Надписът показва още, че всички официални и частни документи са се пишели вече на старобългарски (славянски) език. Ст. Михайловски, БС, 60. Негова светлост княз Михайло ме натовари като извънреден пратеник и пълномощник, за което нося това официално писмо. Ст. Дичев, ЗС I, 281-282. Когато всичко беше вече готово и трябваше да се поставят наименованията на улиците, той направи едно сво^ворно изменение на официалния проект. Й. Йовков, ПК, 38. Официално съобщение. Официални телеграма.
3. Който е приет, утвърден по силата на закон, заповед, традиция и под. Официалният език на българската държава да бъде българският. НБ, 1876, бр. 54, 209. На официалните празници софийският еснаф прави тържествени манифестации. А. Каралий-чев, ПГ, 196. Официално честване. // Който е утвърден, формално признат, приет. В калкулациите предвиждаше заплащане на хамалите по официалните тарифи. П. Спасов, ХлХ, 253-254. Официален план.
