4. Който става или се прави, извършва се в съответствие с определени норми, при спазване на определени изисквания, традиции и др. Той прави официални постъпки чрез София за отпущането на помпите. Г. Ка-раславов, ПМ, 22. Той я обикваше повече и .. сериозно мислеше да направи официално предложение на баща й. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 110. Бъдещият зет предяви искане половината от полагаемата сума да му се предостави веднага след официалния го-деж. П. Незнакомое, ХР, 15-16.
5. Който е представителен за някого или нещо. Особено хубави са двата капитела, които красят дървените колони пред входа при северната фасада. От тая страна е бил официалният вход [на сарая]. Ст. Михайлов, БС, 72. Постройката се намирала в непосредствена близост до официалната изложбена сграда. Хр. Ковачевски, СК, 59. Във всичките частни музеи посетителят трябва да бъде предпазлив и да се не доверява лесно на официалните каталози. К. Величков, ПССъч. III, 202.
6. Който е предназначен за или е присъщ на събития с представителен характер. Стоеше изправен зад масата в черния си официален костюм, избръснат, елегантен, вмирисан на одеколон. Ем. Станев, ИК III и IV, 542. Аз трябва да си имам и офицйална дреха. Д. Калфов, Избр. разк., 303.
7. Който е вежлив и строго се придържа към определени общоприети норми за общуване. Зара чакаше от половин час. Мария беше отказала да я приеме горе. Между двете приятелки от колежа сега съществуваха само хладни, официални отношения. Д. Димов, Т, 140. Стори ми се, че със сядането при бюрото искаше да придаде някак официален характер на разговора ни. П. Славински, ПЩ, 164. Той [съдията] каза някак повелително и с един официален тон:
— Приканвам ответника да доложи. М. Георгиев, Избр. разк., 204.
— От лат. officialis 'служебен' през фр. officiel и рус. официальный. — В-к Цариградски вестник, 1.1.1857.
ОФИЦИАЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Държа се, отнасям се към някого официално, проявявам официа-лност. Двамата китаристи., не обичаха да официалничат с хора, към които не изпитват официални чувства. Т. Монов, СЧ, 141.
ОФИЦИАЛНИЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от официалнича.
ОФИЦИАЛНО. Нареч. от официален; по официален ред, начин. Войната между Сърбия и Турция официално не е обявена. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 86. Дипломатическите отношения с Русия били възстановени и европейските държави признали официално Фердинанд за законен княз на България. Ист. VII кл, 106. За голямото множество занаяти в Карлово съдим и по общия брой на официално зарегистрираните еснафски сдружения. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Когато правителството издаде фермана, то призна официално и съществуванието на българския народ. С, 1872, бр. 31, 241-242. От сватбата насам се обличаше още по-хубаво, всеки ден официално. Ем. Станев, ИК III, 124.
ОФИЦИАЛНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на официален. — За да се подготви годежът, необходимо е време. Вашите няма да се съгласят, без да му се придаде официалност. Ем. Станев, ТЦ, 101. Без да продума, той сне шапката си и учтиво поздрави Марина. Но в този поздрав имаше такава официалност, че всичката кръв., нахлу в главата й. Ст. Мокрев, ЗИ,
341. Вече два часа бяхме принудени да стоим на тези грубо сковани дъски, за да придадем някаква официалност на това, което ставаше тук. Кл. Цачев, СШ, 67.
2. Обикн. мн. Официални думи, изрази или действия, прояви, постъпки. Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние., да правим на публиката удоволствие с различни зрелища. Елин Пелин, Съч. II, 115. — Това бяха срещи на най-близки хора, срещи непринудени, лишени от всякакви официалности. НК, 1958, бр. 13,3.
ОФИЦИАНТ м. Остар. Рядко. Сервитьор, келнер. След малко яви се нашият официант и поднесе на всякого от нас по един резен пъпеш и по една лъжичка. Ал. Константинов, БПр, 42.
— От нсм. Offiziant през рус. официант.
ОФИЦИАНТКА ж. Остар. Рядко. Сервитьорка, келнерка. Гърмеше музика, тържествени официантки разнасяха тържествени блюда..ъ цялото заведение бе шумно и бъбриво. И. Радичков, НД, 184.
ОФИЦИОЗ м. Книж. Печатно издание (вестник, списание и др.), което формално не е свързано с правителството, с властта, но фактически провежда политическите възгледи и позицията на управляващата партия. Вестник „Витоша“ бе орган на консерваторите и играеше роля на официоз. В. Геновска, СГ, 12. Органът на бившия министр-президент Каравелов „Пряпорец“, който от официоз се обърна на опозиционен, посветил уводната статия., на новия цанковистки кабинет. Бълг., 1902, бр. 448,
3. Официозът на правителството не се е задоволил само да изрази негодуванието си. Пл, 1934, бр. 1065, 3.
— От лат. officiosus 'служебен' през рус. официоз или нем. Offiziös.
ОФИЦИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който формално не е свързан с правителството, с властта, но фактически провежда политическите възгледи и позицията на управляващата партия, който е в услуга на властта. За известно време Икономов преобразява официозния и компро-
