ОФИОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Дял от зоологията, който се занимава с описание и класифициране на змиите.
— От гр. бфц 'змия' + Ypacpco 'пиша*.
ОФИОЛАТРИЯ, мн. няма, ж. Книж. Боготворене, обожествяване на змиите.
— От гр. офц 'змия' + Xaxpela 'обожавано, обожание'.
ОФИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от зоологията, който се занимава с изучаване на змиите.
— От гр. ОфЦ 'змия' + -логия.
ОФИОФАГ, мн. -и, м. 1. Книж. Човек, който яде змии.
2. Зоол. Вид голяма змия, която се храни със змии.
— От гр. офц 'змия' + -фаг.
ОФИОФАГИЯ, мн. няма, ж. Книж. Ядене на змии.
— От гр. бфц 'змия' + -фагия.
ОФИС-. Първа съставна част на сложни думи със значение: офисен, напр.: офис-администратор, офисасистент, офис-компютър, офисконсумативи, офис-мебели, офисмениджър, офиссграда, офиссекретар, офиссътрудник, офис-техника, офисцентър и др.
ОФИС м. Книж. 1. Служба, където се извършва някаква търговска дейност, бизнес или се осъществява определена ръково-дна, управленска, административна дейност; канцелария, кантора. Фирмата има офиси във всички по-големи градове в страната.
2. Помещение, в което се намира такава служба. Потърсете го в офиса му.
3. Обслужващо междинно помещение, което свързва кухнята със столовата, със салона за гости в ресторант или в друго заведение за обществено хранене.
4. Като прил. Който се отнася до офис; офисен. Офис обзавеждане. Офис техника.
— От лат. officium 'служба' през англ. office илн фр. office.
ОФИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който се отнася до офис. Офисни мебели.
ОФЙТ1 м. Минер. Вид диабаз, минерал от вулканичен или метаморфен произход, обикн. зелен, със светли петна. Стари евреи изсипваха пред тях железните си ковчежета... В полумрака на сводовете се запалваха снопове блясъци: диадеми, обкръжени с перли, с офити, хризоберили и гранати. Ст. Дичев, ЗСII, 255.
— От гр. 6ф{тл<; 'змиевиден'.
ОФЙТ2. Вж. офити.
ОФЙТИ мн., ед. (рядко) офйт, м. Истор. Членове на гностически секти от II в. от н. е., които боготворели змията като въплъщение на божествената мъдрост.
— От гр. oqnxris 'змиевиден'.
ОФЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до минерала о<рит. Офито-ва структура.
ОФИЦЕР м. 1. Лице от командния1 състав на войска, полиция или флот. Министерството на войната взе генерал Крилов, отличен строеви офицер. С. Радев, ССБ I, 307. Всеки пограничен офицер е длъжен веднъж в седмицата да пренощува в щ-црй от постовете на заставата си. И. Йовков, Разк. II, 42. Имат офицери, които познават твърде добре военния ред. НБ, 1876, бр. 6, 24. Артилерийски офицер. Кавалерийски офицер. Морски офицер. Действащ офицер. Офицер от запаса. Генералщабен офицер. Дежурен офицер. Школа за запасни офицери.
2. Воинско звание на лице от командния състав на войска, полиция или флот. Произведоха го офицер. Служеше и се готвеше за генералния щаб. Г. Стаматов, Разк. I, 79. Разжалваха го от офицер в редник по политически причини.
3. Остар. Чиновник, служител. Владетелите назначават публичните офицери, уч-реждават съдовищата, отварят пристанища, ползу ват са от даждията, поставел ни със съгласието на колонистите и прч.
4. 1872, бр. 18, 822.
4. В шахмата — фигура със заострен връх, която се движи по диагонал върху шахмат-ната дъска. — Шах — каза Ленков,., и заплаши царя с белия офицер. М. Грубешлиева, ПП, 243.
— От лат. officiarius 'служещ, служител' през нем. Offizier. — А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.
— Друга (остар.) форма: о ф и ц й р.
ОФИЦЁРИН, мн. офицёри, м. Остар., сега простонар. Офицер. Перспективата пак да продължавам и развивам в зле рит-мовани редове фелдфебелските идеи ме уплаши и аз издействувах, чрез покровителството на един познат офицерин, да бъда преместен в строя. Ив. Вазов, Съч. XIII, 12. Палавата ми фантазия често ме караше да се виждам ту офицерин, ту учител,.., но само за малко. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. — Гледам офицерин, де да знам, че си ти. Й. Йовков, В АХ, 103. В това време ся прославил във французката войска едиу млад офицерин Наполеон Бонапарт. Г. Йошев, КВИ (превод), 326. Вестниците съобщават, че един офицерин е арестуван за високо предателство. С, 1894, бр. 1510,1.
ОФИЦЁРКА ж. Разг. 1. Жена на офицер; офицерша. Нали сме вистови, що ни е работата — да прислужваме. Било на офи-церина, било на офицерката, па било и на любовницата му. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 375.
2. Жена офицер.
ОФИЦЕРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който се отнася до офицер, който е свързан с офицер. Петъофи — поради лич-
