преминем в офанзива. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 29. Преди всичко враждебният неутралитет на Иларион Макарио-полски към някои моменти от униатската офанзива в последвалия период идват от неговото твърдо убеждение, почерпано нагледно в Кукуш, че патриаршията отстъпва само пред непосредствена заплаха. Т. Жечев, БВ, 56. Започна медийна офанзива срещу инфлацията.
— От фр. offensive.
ОФАНЗЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Рядко. Който се отнася до офанзива; нападателен, настъпателен. Противоп. де-фанзивен. Офанзивен план.
— От фр. offensif, -ivc.
ОФАНЗЙВНО. Книж. Рядко. Нареч. от офанзивен; нападателно, настъпателно. Противоп. дефанзивно.
ОФАНЗЙВНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от офанзивен; нападателност, настъпателност. Противоп. дефанзивност.
ОФЕ, мн. (рядко) -та, обикн. членувано, ср. Разг. От съкратеното название (ОФ) на организацията Отечествен фронт. — Той се опитваше да излага партията и офето, но аз никога не съм му позволявала. К. Калчев, СТ, 233. Оная вечер излизаме от комитета. Тя се прибира вкъщи, аз — на заседание на офето. Ем. Манов, ДСР, 935. —Да се беше записал в офето, белки те назначеха на държавна служба. В. Диаватов, СбСт, 1957, 286.
OФÈЙKАМ. Вж. офейквам.
OOÈÜKBAM, -аш, несв. \ f^èâxaM, -аш, св., непрех. Разг. Неодобр. Махвам се от някъде, напускам дадено място, обикн. бързо, с бягане или скришом, тайно, незабелязано; избягвам, побягвам, духвам, изчезвам. Една нощ пазачът на отстранения пленник заспива — и пленникът офейква. П. К. Яворов, Съч. П, 211. Този адвокатски син озлочести красивата девойка и офейка. Г. Ка-раславов, ОХ Ш, 334. Плашеше я коравата Нонкина глава. Каквато си е, ще си вземе някоя нощ бохчичката и ще офейка с някого. И. Петров, НЛ, 22. Кога се мръкна, ний офейкахме из манастира. Св. Миларов, СЦТ, 163.
— От гр. фвдусо 'избягвам'. — М. Балабанов, Скъперникът, 1875.
ОФЕЙКВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от офейквам; избягване, побяг-ване, духване, изчезване. Нямаше и защо да бързат. Не бяха нито пред турски гарнизон, нито пред гръцко пристанище, та от-рано да мислят за доброто офейкване. Г. Стоев, 3, 69.
OФEPÈHT м. Търг. Лице или компания, фирма, която прави оферта (в 1 знач.).
— От фр. offir'предлагам'.
ОФЕРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Търг. Давам, правя оферта; предлагам.
2. Книж. Разш. Предлагам. Всички, които имат нуждата да оферират чувствата си там, където са отправени потайните надежди на всеки властник, могат да ги оферират с всичките компромиси на личното си достойнство. Д. Казасов, ВП, 394. оферирам се страд. Посредникът, дребен човек, се издигна на пръсти, за да му подшушне последната цена, която е получена. Цената не се казваше високо. И човекът, комуто се оферираше — трябваше също шеп-нешком да направи предложението си. П. Спасов, ХлХ, 344. Тук... и титулярен кмет да си, пак си с отмерена заплата, пак си, значи, чиновник, а това, което ми се оферира... Д. Калфов, Избр. разк., 387-388.
— От нсм. offerieren.
ОФЕРЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от оферирам и от оферирам се; предлагане.
ОФЕРТА ж. 1. Търг. Предложение за сключване на сделка от страна на търговец, предприемач, фирма и др. Трябваше да се правят оферти, да се сключват договори с досадни и педантични до втръсване немски фирми. Д. Димов, Т, 61. Постъпи и оферта за цимент. Фирмата пишеше, че искала да ликвидира с тоя артикул. Ст. Мокрев, ЗИ, 46. Получихме изгодна оферта за приватизация на няколко от търговските обекти.
2. Книж. Разш. Делово предложение за реализиране на някаква дейност, при която единият от участниците (едната от страните) поема финансирането на изпълнението.
— От лат. offertus 'предложен' през нсм. Offcrta. — В. Свобода, 1894.
ОФЕРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Търг. Който се отнася до оферта. Офертна цена.
ОФЙК1 м. Диал. Болест пелагра.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОФЙК2 м. Диал. Само в съчет.: Бял офик. Растение бял равнец.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОФЙКА ж. Широколистно горско и парково дърво с дребни, събрани в метлица цветове и кичести керемиденочервени плодове. Sarbus aucuparia. В градовете трябва да се садят клен, елша,.., офика,.., хвойна и други храсталаци. Вл. Помаков, ПДП (превод), 41. По скалистите и каменливи почви се среща офиката. Тя е дърво, което достига до 16 м височина. Ив. Димитров, ОП,
40. Богатата дървесна растителност в района е представена от благун, цер,.., офика. ПЗ, 1981, кн. 10, 22.
ОФИКИЯ ж. Църк. Отличие, което се дава от архиерей на свещеник или дякон за усърдие в службата.
— От гр. o<p<piKiov от лат officium 'служба'.
