св., прех. Диал. 1. Отхапвам, отгризвам. Аз се дръпнах, той уж ме пускаше и току из невиделицата ме ухапваше за ухото. Изпи-щявах, а дядо Тасе вземеше да се оправдава издалече: — Хе, голяма работа. Не съм ти отял ухото, я... Това е от обич, синее, сине. Кр. Григоров, Н, 209. Нивата по края беше огазена; имаше и зелени стръкове — отяде-ни през пролетта от добитъка и отпосле израсли. Ил. Волен, МДС, 45. Бяло са месо наяжте, / черни са кръви напите, / дясна ми рака отяжте, / па я носете, носете, / дег видите камен двор, / камен двор, каща каменна. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 39.
2. Прен. Неправилно, несправедливо вземам, отнемам нещо от някого. Смятаха го за глупав,.., отяусддха от заплатата му, оскърбяваха го. И. Йовков, ЖС, 34. Кой не знаеше кой е чорбаджи Трифон. На кой ли работник при него не беше отял по някой и друг грош, кого не беше оскубал с безбожна лихва. Г. Караиванов, ЮМ, 133. отяждам се, отям се страд.
ОТЯЖДАМ СЕ несв.; отям се св., непрех. Диал. Ям много, до насита; отяждам си. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Елин Пелин, Съч. I, 202. Тя си вързала: вече приятел по-голям от инспектор, който щял да я назначи в шоколадената фабрика. Да се отяла на шоколадени бонбони, па ако ще да дигнела и над сто и петдесет кила. Г. Краев, СК, 61-62.
ОТЯЖДА МИ СЕ несв.; отядё ми се св., непрех. Отщява ми се да ям, не ми се иска повече да ям. На всички им се отяде, прибраха хляба, завързаха набърже торбите. К. Петканов, X, 139-140. — Яж, яж... вие нямате овце, а мене сирене ми се е отяло вече... Г. Русафов, ИТБД, 219. Като се спомена за учителя, тя леко примижа ийсе отяде. А. Страшимиров, К, 69.
ОТЯЖДАМ СИ несв.; отям си св., прех. и непрех. Обикн. с предл. н а. Ям нещо много, до насита; отяждам се. Да разиграя и аз не-мъчена пара в джоба, да си отям на баклава, да си кусна от всичко, каквото не бях втасал да опитам. Н. Хайтов, ШГ, 270. — Ако не друго, ще си отядем на ябълки — засмя се Искра. Ем. Манов, МПЛ, 338-339. Първия ден козата си отяде и нито веднъж не врекна да покаже тъга по стария си стопанин. Г. Краев, Ч, 10. Отядохме си прясна риба. Н. Геров, РБЯ III, 434.
ОТЯЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; отям се отядёш се, мин. св. отядох се, прич. мин. св. деят. отял, се., непрех. Простонар. Отговарям на някого троснато, сопнато, като обикн. искам да му противореча, да го уязвя. Невъздържана е, не търпи забележки и винаги се отяжда, като й кажеш нещо такова.
ОТЯЖДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от отяждам и от отяждам се; отядане.
ОТЯЖДАНЕ2 ср. Простонар. Отгл. същ. от отяждам се.
ОТЯЗДВАМ СИ, -аш си, несв.', отяздя си, -иш си, мин. св. -их си, св., непрех. Яздя много, до насита; отяздям си, наяздвам се.
ОТЯЗДЯ си. Вж. отяздвам си и отяздям си.
ОТЯЗДЯМ си, -яш си, несв. (рядко); отяздя си, -иш си, мин. св. -их си, св., непрех. Отяздвам си, наяздвам се.
ОТЯМ. Вж. отяждам и отядам.
ОУ1 и (удължено) оу-у-у, междум. За израз на учудване, изненада. — По сирището ние познаваме каква ще е зимата. „Оу, я кажете!“ — каза малко пресилено жената. Й. Радичков, СР, 45.
ОУ2 частица. Диал. 1. За повикване на някого.
2. Подвикване при подкарване на домашни животни (едър и дребен добитък); у, у-у-у.. Когато пускаше навън врякащите кози и подвикваше подире им: „Оу! Циц! Оу!“ —о.. видя в края на ливадата куцащата жена. Й. Радичков, СР, 66.
3. При обаждане, когато викат някого (Н. Геров, РБЯ). // За утвърждаване, потвърждение, съгласие.
ОФ и (удължено) офф, междум. Простонар. Ох. През това време баба ще си опъне крака и ще каже: — Оф, изтръпна ми кракът. К. Калчев, ПИЖ, 133. В сички: Бабо Кито, ти що не стана, бабо Кито? Баба Кита: Оф, — не мога, чеда, не мога веки. Ц. Церковски, ТЗ, 14. Оф!.. То е тъй... заробили сме са, залудели сме, — а помощ ни от чуждо, ни от свое... Ц. Церковски, ТЗ, 6. — Сбогом Мойше...офф, сладък Мой-ше... чакай още веднъж... по устата, по ус-тицата... Л. Каравелов, Съч. I, 227. На кой дявол мязаш не зная! Оф! Оф! Оф! Какво съм ти сторула, Боже, какви грехове съм имала!... Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5460, XIX.
ОФАНЗЙВА ж. 1. Боен. Нападение, настъпление на голяма войскова единица на широк фронт. Противоп. дефанзива. Говореше се за патрулни нападения, за локални битки, предвещаваха дните на голямата пролетна офанзива. П. Вежинов, ВР, 236-
237. Германското командуване.. съсредоточава грамадни механизирани армии на южния сектор и през лятото на 1942 г. предприема офанзива. Ист. X кл., 235-236.
2. Прен. Книж. Голямо, масирано, организирано действие, акция срещу някого или нещо в областта на обществения, политическия или стопанския живот, обикн. с цел нещо или някой да бъде разкритикуван, разобличен, злепоставен. Противоп. дефанзива. В пасивното съпротивление,.., в дефанзива ние сме дали всичко, що може да се даде — със свободата естествено би трябвало да
