нагаждане към модата, за отърсване от старите им разбирания и начин на живот? Л. Станев, ПХ, 81.
ОТЪРСЯМ, -яш, несв. (рядко); отърся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отърсвам. На заранта той се намери в синора край шосето. — Хама че съм я направил — изръмжа той кисело, като се изправи и започна да отърся дрехите си от праха. Д. Немиров, Д №9, 38. По пътя си той отърсяше орехите си от хоросана. В. Геновска, СГ, 122. отърсям се, отърся се страд.
ОТЪРСЯМ СЕ несв. (рядко); отърся се св., непрех. Отърсвам се. След още един удар давам му пътя. Той [песът] се отърся, сякаш идкаида отхвърли от себе си пояса от жар. И. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5473, XIX. Когато бликват отдолу затаените сили, то [клончето] смутено се отърся, заглежда се на всички страни и започва да шепне. Д. Немиров, Др, 102.
ОТЪРСЯНЕ, ср. Рядко. Отгл. същ. от отърсям и от отърсям се; отърсване.
ОТЪРЧА. Вж. отърчавам.
ОТЪРЧАВАМ, -аш, несв.; отърча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. В съчет. с обет. за място или следв. подч. изр. за цел. С тичане отивам до определено място, в някаква посока с определена цел; изтърчавам, изтичвам. Засмива се и отърчава напред. Весел и пъргав е тоя изгорял, жилав, възрастен мъж. К. Константинов, П, 23. Малко след пристигането ни вкъщи Дивотово [прякор на Иванчо] отърчаваше до дома си, грабваше пушката и след един час — заекът готов. Д* Калфов, Избр. разк., 284. Стоянчо, грабни бъкеля от магарето и отърчи др дрнесеш малко прясна вода от кайнака. Й. Йовков, В АХ, 156. Той притисна раната и без да се обади вкъщи, отърча до амбулаторията. Г. Караславов, С, 183. Кучетата го подушиха отдалеч и отърчаха да го посрещнат. Т. Влайков, Съч. I, 8. Горанчо отърчал да се оплаче на татка си. Д.Манчев, БЕ П, 12.
ОТЪРЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от отърчавам.
ОТЪРШУВАМ, -аш, св., прех. Разг. Претършувам. Помаците отършували „комиците“ и като им ударили няколко сопи в знак [на] вознаграждение — да не стават „комици“ — освободили ги от дървените клапи и конския яхър. М. Кънчев, В, 289.
ОТЮХКАМ СЕ. Вж. отюхквам се.
ОТЮХКВАМ СЕ, -аш се, несв.; отюх-кам се, -аш се, св., непрех. Рядко. Тюхкам се, вайкам се, окайвам се. Вечерта в стаята на председателя на стопанството пълномощникът Тодорчин се отюхкваше недоволен: — Че то на какво прилича това? Б. Обретенов, С, 134. Додето майка и дъщеря се отюхкваха и насаждаха баща си, и додето се помайваха, за да измислят някоя лъжа, с коя да завъртят гостите си, син и баща, останали насаме, приказваха си. Китка 3-4, 1886, 13.
ОТЯВЛЕН прил. Който е силно проявен, който е широко известен като някакъв, с определени, обикн. лоши, отрицателни качества; краен, върл. В Панаирхан полицейският пристав Али бей., е надминал всички жестокости, които досега и най-отявлени-те палачи са чували. К. Странджев, ЖБ, 65. Тази група от едрата буржоазия е привърженик на постепенните и умерени реформи и отявлен противник на всякакви буржоаз-но-либерални свободи. Ив. Унджиев, ВЛ, 18. По-голямата част от тие просветители са или крайни идиоти, или страшни егоисти, или отявлени подлеци. Знан., 1875, бр. 22-23, 352. // Явен, открит, който не се прикрива. Двамата уж победоносни командува-щи паши., най-сетне стигнали до отявлен конфликт. В. Мутафчиева, КВ, 155.
— От рус. отъявленный.
ОТЯГАМ СЕ несв., непрех. Диал. Бавя се, разтакавам се. Той заработи с нови сили. Хокаше другите аргати, следеше ги като куче и ръмжеше, когато почиваха или се отягаха на работа. Г. Караславов, СИ, 91.
— Пък да идем — рече той и стана. И колкото преди малко се отягаше, толкоз повече сега се разбърза. Г. Караславов, ОХ Ш, 227.
ОТЯГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отягам се; бавене, разтакаване.
ОТЯДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отям, отядёш, мин. св. отядох, прич. мин. св. деят. отял, св., прех. ОтяждаМ. Сърцето й се разтуптяваше,.., когато чорбаджиите отядаха от пазарната надница. Ст. Даскалов, СД, 565. — Не искам хората да ме чув-ствуват като пришелец, дошъл да им отяда хляба. Ще работя хубаво, ще видиш. Н. Каралиева, СМ, 48. отядам се, отям се страд. С пълно право искат сметка, от къшея им се отяда. Н. Каралиева, ДП, 34. — Не е хубаво да се краде, деца. И още по-лошо е да се отяда сиромашкият хляб. А. Ст-рашимиров, А, 229.
ОТЯДАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отям се св., непрех. Отяждам се.
ОТЯДА МИ СЕ несв. (остар. и диал.); отядё ми се св., непрех. Отяжда ми се.
ОТЯДАМ СИ несв. (остар. и диал.); отям си св., непрех. Отяждам си.
ОТЯДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отядам и от отядам се; отяждане.
— А дълг е, ще се плаща кога да е. Никому не съм нищо отядал и не е за отядане: сухи пари ми е дал човекът. А. Страшимиров, А, 529.
ОТЯЖДАМ, -аш, несв.; отям, отядёш, мин. св. отядох, прич. мин. св. деят. отял,
