ниви человеци. (превод) Н, 1883-1884, кн. 3-4, 342. ^
ОТЪРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отървам и от отървам се. Като дойдат сеймени или еничари, от тях вече можеш да избягаш.. А хаирсъзите, ако се навъдят.., отърване няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. Намери се отнякъде голям вълчи капан. Две тежки железни дъги с едри зъби. Като те склопят, няма отърване. 3. Сребров, МСП, 88. Това е най-отровната гъба, от змия по-опасна! От змията все има отърване, инжекции, лекарства, а от тази няма, няма! П. Бобев, ЗП, 26. Гена — От хорската одумка и в гроб отърване няма. Р. Стоянов, М, 44. — Умиране има — отърване няма, братко. К. Видински, НСП, 22.
ОТЪРКАЛВАМ, -аш, несв. ; отъркалям, -яш, св., прех. 1. Разг. Правя нещо или някой да се търколи, да се търкаля в нещо (кал, прах, сняг и под.); отърколявам. Интересно хлапе, още зелено и чисто, но и него животът ще отъркаля в калта, тогава бог знае какъв хитрец ще стане. Ем. Станев, ИК III,
80.
2. С търкаляне премествам нещо от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отърколявам, изтърколявам, изтър-колвам. То го попита как са си взели после машинистите шапките. Спрели влака и си ги взели, само че трябвало да потичат — вятърът ги бил отъркалял далече. И. Радичков, ПЦ, 12.
3. Повалям, събарям или надвивам в борба; отърколявам. Такъв един човек като Славя, ако няма сила да отъркаля един Гърбун, кой друг ще може? Д. Немиров, Д №9, 61. отъркалвам се, отъркалям се страд. ОТЪРКАЛВАМ СЕ несв.; отъркалям се св., непрех. Разг. 1. Търкалям се в нещо (кал, прах, сняг и под.); отърколявам се. Сашко гледаше зелените ливади и му идеше да скочи от колата и да се отъркаля в меката трева. Г. Караславов, Избр. съч. VIII,
236. Ще се напиеме като запорожци, ще строшиме два-три стола, ще се отъркаляме в локвите през нощта. А. Каралийчев, ПГ, 68. Кучето изскочи отнякъде и ги [кокошките] подгони. Сетне легна по гръб, отъркаля се хубаво и весело заскимтя. И. Петров, НЛ, 25.
2. Премествам се, придвижвам се от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отърколявам се. Топчетата се отъркалват под леглото.
3. Прен. За период от време — изминавам бързо, неусетно, изтичам; изтърколявам се. Само четири-пет деня остават. Ей го, отъркаля се още един, и още един... Т. Влайков, Пр. I, 238.
ОТЬРКАЛВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отъркалвам и от отъркалвам се; отър-коляване.
ОТЪРКАМ. Вж. отърквам.
ОТЪРКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отъркам като прил. За плат, дреха и под. — който е изхабен, изтънял от продължително носене, употреба; изтъркан, изтрит. Един висок, малко приведен и пле-щест селянин, разгърден, с отъркани потури и с голям мокански калпак от черна агнешка кожа, се показа на прага на кръчмата. И. Йовков, ЧКГ, 12. По улицата мина млад мъж с отръкана бозява куртка и с широк изкърпен войнишки панталон. Г. Караславов, ОХ I, 383.
ОТЪРКВАМ, -аш, несв.; отъркам, -аш, св., прех. 1. С търкане, триене допирам, докосвам едно нещо о друго; отривам. Минава [Страшимиров] край нас с бастуна си, ама така някак си гордо, презрително и предизвикателно някак си, дори си отърква палтото на масата ни. СбАСЕП, 63. Хорото мина край градинката, отърка гърбовете си по стената на плевника и се струпа на куп. К. Петканов, МЗК, 209. Дупката беше ниска, колкото да влиза в нея рошавата й стопанка [мечката], без да отърка някъде козината си. О. Василев, 33, 13.
2. С търкане изчиствам, почиствам нещо, отстранявам, премахвам влага, прах и др. от повърхността на нещо; избърсвам, изтривам, отривам. „Бре!“ — рече ковачът и отърка с ръката си стъклото, под което лежеше овехтялото майсторско свидетелство. Й. Радичков, СР, 107. Гелак отърка с опакото на дланта запотеното си чело. Н. Антонов, В ОМ, 59. Она с кърпа отърка маждрака да не е кървав. СбНУ Х1Л, 461.
3. С търкане, от продължителна употреба повреждам, изхабявам, изтънявам нещо; изтърквам, изтривам. Лека-полека отъркахме полировката на холовата маса. отърквам се, отъркам се страд.
ОТЪРКВАМ СЕ несв.; отъркам се св., непрех. 1. С търкане, триене се допирам, докосвам се до нещо или до някого; отривам се. — Да си жива и здрава, майчице, дето така сладко ме гости! — Тя прегърна Ива-ница и се отърка в рамото й. А. Гуляшки, СВ, 320. Старата котка повдигна опашката и се отърка., в краката му. П. Вежинов, ДВ, 154. Козелът стоеше неподвижно, не отиде да се отърка в коляното му, сякаш бе оскърбен от нещо. Й. Радичков, СР, 33.
2. Поради търкане, триене или от продължително носене се повреждам или се изхабявам, изтънявам; отривам се, изтривам се, изтърквам се, ожулвам се. Директорът е уредил градинки., и не ще да отстъпи място на десетките коли. Те се блъскат, отъркват се, обелват се, олющват се. ВН, 1960, бр. 2866, 2.
3. Прен. Разг. Събирам се, общувам с други хора, та придобивам повече опит; отраквам се. Той се отърка между другите хъшове,
