от смърт, не ме постига убийството, което ме е заплашвало. Скитал четири дни из планината, като последните два дни тъпчел стомаха си с киселец, наскочил на жан-дармеристи и едва отървал куршума. Ем. Манов, ДСР, 41-42. Той сам се бил предал преди месеци и разкрил своя чер замисъл, та щял да отърве ножа. В. Мутафчиева, СД, 361. Отървавам / отърва от въжето някого. Разг. Избавям, спасявам някого от обесване. — Какво ще има? Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена!.. Нека я вземе, нека я отърве от въжето. Й. Йовков, А, 145.
ОТЪРВАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отървавам и от отървавам се. Той., поиска да чуе нещо., за второто окончателно отърваване на родния му град от турците. Ив. Вазов, Съч. X, 41. Значи тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи. Н. Райнов, КЧ П, 79’
ОТЪРВАМ1, -аш, несв.; отърва, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Изтръгвам, измъквам, вземам нещо със сила, обикн. от ръцете на някого. Друг един турчин се за-тичва, грабва един остър камък и посяга да удари Ботйова по главата. Той отърва от ръцете му камъка и него самого стоварва по главата. 3. Стоянов, ХБ, 101. Сборич-кват се [Минка и Кунчо], застъпват Горана, който скача, отърва от Минка кошницата и сяда пак да side. Ц. Церковски, ТЗ,
33.
2. Освобождавам, избавям, спасявам; отървавам. Ако много имаш, много давай, ако ли малко, малко и давай, но винаги давай щедро, защото милостинята отърва челяка от вечната мъка. Н. Михайловски, ССИ (превод), 69. Аз не съм лош чоляк. И сто души да додат да те нападнат, аз ще те отървам. М. Кънчев, В, 100. Райчо му заема потребното количество пари и го отърва от затвор. У, 1871, бр. 1, 94. Да-финке либе, Дафинке, / .. / Много си ма отървала / и сега ма мен отърви. Нар. пес., СбНУ XXVI, 134.
3. Изпускам, изтървавам, изгубвам; отървавам. Мъглата беше толкоз гъста, щото не можех да виждам ни на две крачки отпреде си, — заради това трябваше да не отървам пътечката. Св. Миларов, СЦТ, 234. отървам се, отърва се страд. и взаим. — Хич от вълчи уста кокал отърва ли се? Ил. Блъс-ков, ДБ, 70.
ОТЪРВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отърва се св., непрех. 1. Изтръгвам се, измъквам се със сила, обикн. от ръцете на някого. — Не ни остава ни минутка да са бавим, — рекох й аз, като я грабнах под едната си ръка;.. — Аз ще мога да вървя — каза Павлина, като се отърваше, с такава непорочна срамежливост, която вече беше поцве-тила лицето й. Ч, 1875, кн. 6, 275.
2. Освобождавам се, избавям се, спасявам се; отървавам се. Ако ся надеем на своята сила, ще ли можем да ся отърваме от изкушенията на дявола? КТЕМ, 1868, 38. Много хора са загинали в боя и сама Семирами-да са принудила да са отърва с бяг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 37. Ний всички трябва да сме благодарни, че това е именно тъй, защото вий се отървате с туй от много страдания. ССГ (превод), 142. Той, който умира, са отърва, ами който остава, да му мисли. Послов., СбНУ XXV, 19. От своеволството на турския султан / ще се отърваме, та нов ли пък тиран / ще да възкачваме сами на своя врат? П. П. Славейков, КП ч. И, 26.
3. С отриц. За някаква работа, за нещо, което има да се върши, да се свърши — затруднявам някого, убягвам, изплъзвам се и оставам несвършен или недоизпипан. — Всяка работа успява, стига да има кой да я върши. От човешката ръка нищо не се отърва. И. Петров, МВ, 28. — Както сам виждаш, вече нищо не ти се отърва. Д. Ангелов, ЖС, 380. — Отличен. Нищо не се отърва от ръцете му, бързо схваща. За една година и майстор може да стане. И. Петров, МВ, 211.
ОТЪРВАМ2, -аш, несв., непрех. Разг.
1. Обикн. в 3 л. С непряко доп. с предл. н а. Съм, представлявам интерес за някого, изгоден съм някому. Другите го усукват — та пари не им достигали, та да им я [къщата] дам на почек... и все такива едни, дето на тях отърват, а на мене в сметката не влизат. Г. Караславов, ОХ III, 483-484. Нали на чорбаджията не му отърват новите работи, току дума: — Я оставете това кооперативно... За сиромаси като вас не са тия работи. Кр. Григоров, Н, 50. Думата „лято“, както и да се тълкува, не отърваше на тяхната ревност! Сг. Станчев, НР, 118.
2. Само безл. Няма изгода, интерес, не е из-годно. През дене си седнал Марин, най-големият, па като на бащин инат дума: — Не отърва... Трудове много, а печалба никаква... и,. Церковски, Съч. Ш, 247. Месото като е твърде скъпо,.., не отърва да са купува толкова, колкото са трябваше. С, 1872, бр. 43, 338.
ОТЪРВА МИ несв., непрех. Разг. Имам полза, интерес, изгода; изнася ми. Стоката е моя. Колкото ща, толкова ще искам. Ако не му отърва, да не купува. А. Каралийчев, ТР, 195. Ще види с очите си и всичко ще разкаже такова, каквото си е: хубавото — хубаво, лошото — лошо. Комуто отърва
— да слуша и вярва, комуто не отърва — на добър му час! Г. Караславов, Избр. съч. I, 217. Моят живот аз няма да сбера нито в кърпа, нито в къща. Ако не си го разбрала
— разбери, и ако не ти отърва — върви! Н. Хайтов, ПЗ, 69. Аз сам не се веселя през Ко-ледата и не ми отърва да развеселявам ле
