умът му се обогати с много нови понятия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 204.
О Отърквам / отъркам прага на някого или на нещо. Разг. Непрекъснато ходя някъде, обикн. с цел да измоля или да уредя, да постигна нещо. Крачи например по нашата хубава земя, диша въздуха й инженер Б.,.. Крачи, усмихва се подкупващо комуто трябва, отърква праговете на разни министерства и ведомства. ВН, 1960, бр. 2616, £
ОТЪРКВАНЕ ср. Отгл. същ. от отърквам и от отърквам се; отриване, изтъркване.
ОТЪРКОЛВАМ, -аш, несв.; отърколя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отърколя-вам, отъркалвам, отъркулвам. отърколвам се, отърколя се страд.
ОТЪРКОЛВАМ СЕ несв.; отърколя се св., непрех. Диал. Отърколявам се, отъркалвам се, отъркулвам се. Едра капка се отърколва по бузата ми и пада върху книгата... Т. Влайков, Пр. I, 328.
ОТЪРКОЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отърколвам и от отърколвам се; отър-коляване, отъркалване.
ОТЪРКОЛЯВАМ, -аш, несв.; отърколя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. С търкаляне премествам, придвижвам нещо от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отъркалвам, изтърколявам, изтър-калвам.
2. Повалям, събарям нещо или надвивам някого в борба; отъркалвам.
3. Рядко. Отъркалвам (в 1 знач.). отърколявам се, отърколя се страд. ОТЪРКОЛЯВАМ СЕ несв.; отърколя се св., непрех. 1. С търкаляне се премествам, придвижвам се от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отъркалвам се, изтърколявам се, изтъркалвам се. Той посегна да поеме снопа, но на Станка беше додеяло да държи с порязаната си ръка на-бодката и снопът се отърколи малко встрана. Ил. Волен, ДД, 106. Десетина картофа се отърколиха по паважа след него. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. Тя се обърна и скритом с края на кърпата си попи сълзи-цата, която се отърколи по бузата й. П. Проданов, С, 23. —Доде да ги [работниците] сбере и слънцето се отърколи до големи обед. Кр. Кръстев, К, 59. Детето пак посегна към сметалото но чудо! Неочаквано то подрипна нагоре .. и се счупи. Шарените му топчета се отърколиха навред: под масата.., под гардероба. П. Бобев, ГЕ,
119.
2. Прен. За период от време — изминавам бързо, неусетно, изтичам; изтърколявам се, отъркалвам се. Нямаше никакво значение дали три, дали четири или пет месецц са се отърколили от идването на Елена. И. Гешев, ВТ, 81. Денят като тежко колело се отърколи. Сл. Трънски, Н, 149.
3. Рядко. Отъркалвам се (в 1 знач.).
ОТЪРКОЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отърколявам и от отърколявам се; отъркалване, изтърколяване, изтъркалване.
ОТЪРКУЛВАМ, -аш, несв.; отъркуля, -иш, мин. св. -их, и отъркулна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отъркулнат, св., прех. Диал. Търкулвам нещо, та се премества, придвижва се от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отъркалвам, отърколвам, отърколявам. — Вие видяхте, деца, колко е тежък камъкът.. Чак когато всички се хванахте и напънахте, го отъркулихте. Ил. Волен, НС, 88. отъркулвам се, отъркуля се и отъркулна се страд. ОТЪРКУЛВАМ СЕ несв.; отъркуля се и отъркулна се св., непрех. Диал. Търкулвам се от едно място на друго, с търкаляне се премествам, придвижвам се в определена посока или до някъде; отъркалвам се, отърколвам се, отърколявам се. Те, селата, досущ приличат на посипани бели бобови зърна. Може да са се посипали равномерно,.., но веднага са се отъркулили и затуй сега всички са скупчени долу, в ниското. В. Милев, РК, 89.
ОТЪРКУЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отъркулвам и от отъркулвам се; отъркалване, отърколване, отърколяване.
ОТЪРПЯ. Вж. отърпявам.
ОТЪРПЯВАМ, -аш, несв. ; отърпя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отърпял, -а, -о, мн. отърпели, св., непрех. и прех. Остар. Изтърпявам, изтрайвам. Пдгнататък се слушаха из влажната долина тънките гла-совце на малките пеленачета, които не можаха да отърпят на студената балканска нощ. 3. Стоянов, ЗБВ II, 117-118. „Този момък учен, умен, патриот, но слаб: да влезе в ръце, не може отърпя, ще ни предаде.“ М. Кънчев, В, 265. отърпявам се, отърпя се страд.
ОТЪРСВАМ, -аш, несв.; отърся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С тръсване, тръскане правя нещо да се отдели, откъсне, отрони или да падне от някъде, от нещо; изтърсвам. Дъждът заливаше гората. Вятърът отърсваше от клоните на дърветата студените капки. Ем. Станев, ПГВ, 101. Вятърът беше отърсил снега от клоните на дърветата. А. Каралийчев, НЧ, 31. Искаха да спрат някого, който тропаше^ за да отърси снега от чизмите си. Й. Йовков, Разк. III, 202. Селянинът .. отърсваше трохите от хляба, които се бяха полепили по дрехите му. Й. Радичков, ЧП, 1971. От време на време отърсва с показалец пепелта от цигарата си. Д. Калфов, Йзбр. разк., 322. Отърсете плода на дърветата, изтръгнете и утъпчете градините, откъснете зеле
