тъждествени едно на друго; идентифицирам, приравнявам, съпоставям. Това произведение [„Бай Ганю“] е дотам "българско„у не мнозина отъждествяват неговия герой с българина въобще. Г. Бакалов, Избр. пр, 282. Той [Митхад] иска да убеди Европа, че всичките народи в империята са солидарни и отъждествяват своята участ с участта на държавата. К. Странджев, ЖБ, 31. Гнети го своеволието, с което той отъждествява болшевизма. Ем. Станев, ИК I и И, 232. отъждествявам сс, отъждествя се страд. Постепенно понятието грък е почнало да се отъждествява с понятието образован. Б. Пенев, НБВ, 11. Много автори от миналото .. са подчертавали, че «хлябът е основа на храненето, на живота на българина»,.. И заради това хлябът се е отъждествявал с понятието храна. Л. Петров и др., БНК, 7.
ОТЪЖДЕСТВЯВАМ СЕ несв.; отъждествя се св., непрех. Възприемам или представям себе си за напълно еднакъв, тъждествен с друг. Шести [поет] се отъждествява с всички стихии на света. К. Христов, ПП I, 8. Стоянов очевидно взима миража си за някакъв заговор срещу него самия, както и срещу дружеството, с което отдавна се е отъждествявал. М. Арнаудов, БКД, 205.
— Друга(остар. книж.) форма: отождсствявам.
ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от отъждествявам и от отъждествявам се; идентифициране, идентификация, приравняване съпоставяне. Академик Кръстю Миятев аргументирано изрази становище в полза на отъждествяването на крепостта и на монументалните сгради с Омуртаговия преславен дом на Дунав“. Отеч., 1979, кн. 1/, 12.
— Друга ( остар. книж.) форма: отождсствяванс.
ОТЪМВАМ, -аш, несв.’, отъмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отъмнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Вземам, отнемам, изтръгвам нещо от някого. — За една държава [имот]., се скарали Рангел и турчина Исуф, оти я отъмнал на баща му в турското... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 164. Кметът видя, че със сила нищо не ще постигне, затова отъмна пищова и смири Манчо и бащата на булката. П. Здравков, НД, 168. Царицата .. му отговори, че тя искаше царската корона и че ще дойде да му я отъмне от главата. Кр. Пишурката, МК (побълг.), 327. Безумната Гана грабва брадвата,.. Старата бабичка., скокнала да отъмне брадвата от Гана. У, 1870, бр. 1, 20.
2. Дрен. Отървавам, спасявам. Каза ми,.., че видели как са те заптисали тук, та дойдох да те отъмна, че и стрина си Стаматица да зарадваш! А. Гуляшки, ЗР, 182. Борис се ядосваше, че няма сабя, за да се разправи с кучетата, подскочи с коня право към един от плетовете и извика на селянина: — Защо не излезеш ти бе, да ме отъмнеш? Й. Вълчев, СКН, 30. Мари копрало, копрало, / за три дни тя съм отсекъл / и за три дни довлекъл, / токо мя сега отъмни / от тия църни манафи. Нар. пес., СбАД, 52. отъм-вам се, отъмна се страд. Те [римляните] не бяха в състояние да обдържат владенията си, и им ся отъмнаха от народи, които ся ползуваха от тяхната слабост. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 358.
ОТЪМВАМ СЕ несв.; отъмна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Отървавам се, спасявам се. Доживя до внуци и още си вардиш животеца, криеш се в олтара и се надяваш, че след някой месец войската ще се запилее и отново ще се отъмнеш. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 186. Гърците ся възползуваха от туй обстоятелство и сгодно време, за да ги превземат.., което и направиха в год. 971. Но българите пак ся отъмнаха и одър-жаха ся изпосле до 1018 година. Ч, 1971, кн. 21, 656-657.
2. Рядко. Опирам се, противопоставям се, не се поддавам. — Спечели баса, Гъоре. Абе има ли нещо да се отъмне на гороцветча-нин? Кр. Григоров, ТГ, 106.
ОТЬМВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отъмвам и от отъмвам се.
ОТЪМНА. Вж. отъмвам, и отъмну-вам.
ОТЪМНУВАМ, -аш, несв.; отъмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отъмнат, св., прех. Остар. и диал. Отъмвам. отъмну-вам се, отъмна се страд.
ОТЪМНУВАМ СЕ несв.; отъмна се св., непрех. Остар. и диал. Отъмвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЬМНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отъмнувам и от отъмнувам се; отъмване.
ОГЪНА. Вж. о т ъ в а м.
ОТЪНЕЯ. Вж. отънявам1.
ОТЪНЯ. Вж. отънявам2.
ОТЪНЯВАМ1, -аш, несв.; отънея, -ееш, мин. св. отънях, прич. мин. св. деят. отънял, -а, -о, мн. отънели, св., непрех. 1. Ставам тънък или по-тънък, с по-малка дебелина; изтънявам. Снегът по дворовете, по покривите и по отсрещните хълмове отъня. Г. Марковски, СК, 49. Знаеше и много други неща, които го караха да се чувствува като човек, който върви по отънял вече лед и старателно се оглежда и ослушва, преди да направи следващата стъпка. Ст. Марков, ДБ, 433. По изпръхналите, отънели устни на Шишманя отново цъфна предишната измъчена усмивка. В. Нешков, Н, 35. Носът му стърчеше много отънял и някак си смален. П. Здравков, НД, 140. И на дъжда сгъстената решетка / редее, отънява и след миг / като златиста паяжина светка / на слънчевия радостен светлик. Бл. Дими
