ма от шумата." Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 51. отшумвам се, отшумя се страд.
ОТШУМВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от отшумвам и от отшумвам се.
ОТШУМЯ. Вж. отшумвам.
ОТШУМЯ. Вж. отшумявам.
ОТПГУМЯВАМ, -аш, несв.; отшумя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отшумял, -а, -о, мн. отшумели, св., непрех. 1. За шум, звук, глас, песен и под. — постепенно преставам да се чувам, обикн. поради отдалечаване; заглъхвам, затихвам, утихвам. Отдавна са заглъхнали стъпките и на последните минувачи, отшумял е и последният тропот в посока към гарата. К. Стран-джев, ЖБ, 138. В дола отшумява глухата музика на пороя. 3. Сребров, Избр. разк., 163. Бурята бавно отшумява и дъждът затихва. Л. Стоянов, X, 112. // Отдалечавам се с шум, като шумя. Някакво животно про-фуча през храстите и отшумя нагоре, като ронеше камъни по склона. А. Наковски, БС, 43.
2. Прен. Преставам да съществувам или да съм важен, съществен, актуален; отминавам. Плътта отново е станала прах, прибран в черната гръд на земята. Отшумели са страсти, страдания, възторзи. К. Константинов, ПЗ, 205. Тя мислеше за отшумялата младост и за закъснелите пориви. Ст. Марков, ДБ, 181. — Изговоря ей такива думи, сетне историята отшуми, но аз помня п%>ед кого съм ги изговорил. М. Радев, СР,
ОТШУМЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отшумявам. Натъжи го бързото отшумяване на младостта.
ОТТЦЕ МИ СЕ. Вж. отщява ми се.
ОТЩЙПВАМ, -аш, несв.; отщйпя, -еш, мин. св. -ах, и отщйпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отщйпнат, св., прех. С щи-пане откъсвам нещо. Тя хваща крехкото най-горно клонче на доматовия стрък и търси малките жълти цветчета. Отщип-ва с металическо щипало тичинките.. и оголва плодника. А. Каралийчев, ПД, 46. отщипвам се, отщйпя се, отщйпна се страд. и възвр.
ОТЩИПВАНЕ ср. Отгл. същ. от отщипвам и от отщипвам се.
ОТЩЙПНА. Вж. отщипвам.
ОТТЦЯВА МИ СЕ несв.; отще ми се,
мин. св. отщя ми се, прич. мин. св. деят. от-щял ми се, отщяла ми се, отщяло ми се, мн. отщели ми се, св., непрех. Престава да ми се ще, преставам да имам желание за нещо. — Светът си е хубав,.., ама годините станаха грижовни, та човек като гледа, че все на по-лошо отива, отщява му се и живот, и всичко. Г. Караславов, ОХ II, 67. Така съм уморен, че ми се отщява не само яденето, но и животът. О. Василев, ДГ, 19. От седмица насам бяха го хванали пак тия отвратителни настроения, все по-чести напоследък, и всичко му се беше отщяло. К. Константинов, Избр. разк., 120. Отщя му се работата. Не му се и пиеше. В. Ченков, ПС, 10. Дебелият не довърши, като да бе смутен от някакво вътрешно, неизречено възражение срещу себе си. А и на Павел му се отщя да говори. Г. Стоев, 3, 75.
ОТЪВАМ, -аш, несв.; отъна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Облива ме, покрива ме нещо обилно и изцяло, отвсякъде съм обграден, отрупан с нещо; потъвам. Отъна-ла във влага, градината сякаш зъзнеше: от дърветата се отронваха студени капки. Ем. Станев, ИК III, 45. Разплакан и отънал в сълзи вървеше той, придружен от шестима заптиета. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 156. — Султанка да станеш, цяла в злато да отънеш, в още по-голям сарай да живееш!... Г. Крънзов, Избр. п, 145. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. И нея нощ в бойния вихър / Крез, в кърви отънал и бледен, / бе хванат и в тежки вериги / во шатра при Кира доведен. П. П. Славейков, ЕП 1907, 45. Кога при Белю отишле, / Белю си в кърви отънал, / два го сокола миеха, / миеха и оплакваха. Нар. пес., СбГЯ, 106-107.
ОТЪВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отъвам.
ОТЪВНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отъвнат, св., прех. Диал. Отърва, спася; отъмна. Бил се Марко с турци янича-ре, / бил се Марко три месеци време, / та отъвна девет кадевлъци. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 9. — „Видували сме го на Маджар-планина, / на Маджар-планина с маджарин се бие, / .. / Дано да надвие, земя да отъвне, / земя да отъвне, маджарка да земе.“ Нар. пес., СбВСтТ, 758. отъвна се страд. ОТЪВНА СЕ св., непрех. Диал. Отърва се, спася се; отъмна се. — Ранениче да си зела, / да си ни, мале, чувала, / както са Петър и Лазар, / сега да се двама отъвнем / от тия соколе фъркате. Нар. пес., СбВСтТ, 976. И данок му изпраща [на султана] / до неколко малко време, / запреа му и даноко, / и дано-ко му не даваа, / и па са бой започеле, / и съвсем се отъвнаа. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 448.
ОТЪЖДЕСТВЁНИЕ ср. Остар. Книж. Отъждествяване, уеднаквяване. Отъжде-ствение на две лица.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ОТЪЖДЕСТВЯ. Вж. отъждествявам.
ОТЪЖДЕСТВЯВАМ, -аш, несв.; отъждествя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Възприемам, приемам две или повече явления, предмети, неща за напълно еднакви,
