трова, Л, 39. // Намалявам размерите, големината или количеството си. Реката отъня, но без да пресъхне. Р. Сугарев, СС, 84. Огромната леха на петстотиндекарния блок все повече отъняваше. Ст. Марков, БД, 266. Този рай не беше за дивеча: отъняха ни запасите, отъняха, та започнахме да се оглеждаме към съседите. ЛР, 1977, кн. 5, 4.
2. Обикн. за човек или животно — ставам тънък, слаб; изтънявам, отслабвам. Конете, кравите и телетата, измокрени от студения есенен дъжд, отънели като хрътки.., отиваха %ато замаяни не там, дето трябваше. И. Йовков, ЖС, 100.
3. За глас, звук — намалявам силата си или ставам тънък, висок, писклив; изтънявам. — Господин поручик, добре ми е известно коварството ви... — плътният, зовящ към солидарност глас на момъка отъня, спря да се движи, подобно на изопнат до краен предел ластик. Д. Вълев, 3, 178.
ОТЪНЯВАМ2, -аш, несв.\ отъня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане тънко, по-тънко; изтънявам, отънявам се, отъня се страд. За да се извърши по-лесно занитването на кухи стойки, краят се отънява отвън. П. Минков и др., ЕФМ, 73.
ОТЪНЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отънявам1. За да не се получи голямо отъ-няване на външната страна на тръбата при свиването й, минималният радиус на свиване не бива да бъде по-мдлък от 4 пъти диаметъра на тръбата. Й. Вучев и щз.,
0. 119. Резбата се прави с по-малка дълбочина.. с цел да не се получи голямо отъня-ване и отслабване на тънкостенните тръби в мястото на резбата. Ст. Михайлов и др., ГМ, 20.^
ОТЪНЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отънявам2 и от отънявам се. Инструмент за отъняване на дървени плоскости.
ОТЪНЯЛ, -а, -о, мн. отънели. Прич. мин. св. деят. от отънея като прил. Който е станал тънък; изтънял. Тежко халище го завиваше чак до гърдите и върху него бяха отпуснати ръцете му, слаби и отънели. Й. Йовков, Ж 1945, 163. С едната си суха, жилеста ръка тя придържа притворени на гърдите си реверите на отънялото си, изтъркано палто. ОФ, 1958, бр. 4397, 2.
ОТЪПЕЯ. Вж. о т ъ п я в а м2.
ОТЪПЯ. Вж. отъпявам1.
ОТЪПЯВАМ1, -аш, несв.\ отъпя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар., сега рядко.
1. Притъпявам; затъпявам1 (във 2 знач.)
2. Затъпявам1 (във 2 знач.). Пресилени и продължителни усещания докарват да намалее чувствителността на оръдията [сетивата] и може докрай да ги отъпят. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 145. Труд без веселби (развлечение) отъпява чловека. Й. Груев, СП (превод), 265. Мнозина человеци, като пият тютюн, ракия и проч., отъпя-ват си вкуса. НКАФ (превод), 108. отъпявам се, отъпя се страд.
ОТЪПЯВАМ2, -аш, несв.\ отънея, -ёеш, мин. св. отъпях, прич. мин. св. деят. отъпял, -а, -о, мн. отъпёли, св., непрех. Рядко. 1. Затъпявам2 (във 2 знач.). Сотиров се забърка и сякаш отъпя, защото се почувствува виновен, без да знае точно в какво, и му стана тежко и срамно. Ем. Станев, ИК I и П, 10. Службата в нея [войската] трябваше да трае дълго. Но не за да могат войниците повече да научат. А за да отънеят,.., да загубят всяка критичност и всяка способност за разсъждение. В. Геновска, ПЮФ, 58-59.
2. Притъпявам се, губя остротата си. Той се оформява като отлично от останалия животински свят същество, в което нагоните.. са изгубили от своята чистота и буд-ност, отънели са и са изгубили за човека оная цена, каквато някога са имали. Ас. Златаров, Избр. съч. Ill, 111.
ОТЪПЯВАНЕ1 ср. Остар., сега рядко. Отгл. същ. от отъпявам1 и от отъпявам се; затъпяване1.
ОТЪПЯВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от отъпявам2; затъпяване2.
ОТЪПЯЛ, -а, -о, мн. отъпели. Прич. мин. св. деят. от отъпея като прил. 1. Който е станал тъп, безчувствен, невъзприем-чив, глупав; затъпял, оглупял. Когато въведоха Фучик в тая килия, Рудолф седеше отъпял, безчувствен, почти жив мъртвец. В. Геновска, ПЮФ, 145.
2. Който изразява тъпота; затъпял. В блясъка на светкавиците жадно се взира в разп-лаканото, отъняло лице, в сресаните набързо руси коси. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 371. Отъпял поглед.
ОТЪРВА. Вж. отървавам и отър-вам.
ОТЪРВАВАМ, -аш, несв.; отърва, -ёш, мин. св. -ах, прех. 1. Правя някой или нещо да избегне или да бъде освободен от нещо опасно или неприятно, досадно, трудно; спасявам, избавям. Тогава дядо Костадин я [Яна] отърва от кучетата. К. Петканов, СВ, 67. Прокурорът искаше няколко години тъмничен затвор. — Ще го отървем — уверяваше адвокатът, като се връщаха от затвора. В. Геновска, СГ, 227. Приказва ми сега пък за тримата братя, за страшната ламя и за царската дъщеря, дето я отървава най-малкият брат и се оженва за нея... Т. Влайков, Пр I, 48. Когато вълкът ми грабне някоя овца, аз тичам да я отърва. Йв. Вазов, Съч. XIII, 149. Какво има Илия? Нито занаят, нито от баща си е наследил нещо. Нека му се мернат двайсетина декара земя, че иди я отървавай от ръцете му... Г. Караславов, Тат., 138. "Ний летим на България / помощ да дадем / и от тежка
