студенина, която раздели людете тук и ги отчужди. Д. Талев, ПК, 343-344. — Е, доходен ли е тоя занаят? — .. — Съвсем не,.. Отчужди ме от работата. Елин Пелин, Съч. IV, 120. Годините на раздяла ги бяха отчуждили и сега не можеха да се сближат отведнъж. Ст. Даскалов, ЕС, 283. отчуждавам се, отчуждя се страд. — Мястото, където е сега кооперацията, ще се отчужди, нали? К. Калчев, ЖП, 138. Един ден началникът ми каза, че трябва да се направи оглед на къщата и да се съобщи на собствениците, че се отчуждава. О. Бояджиев, П,
117. Отчуждава се срещу обезщетение и се превръща в къща-музей къщата в гр. Берковица, в която е живял и творил Иван Вазов. РД, 1950, бр. 190, 1.
ОТЧУЖДАВАМ СЕ несв.\ отчуждя се св., непрех. Преставам да бъда близък, в близки отношения с някого или с нещо, преставам да го чувствам близък, става ми чужд (чуждо). Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите й. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 92. Той дал обет на тая видена в сън Богородица, че ще се отчужди от света, че ще посвети сърцето си на оногова, комуто и тя е посветила своето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373. Обзе ме някаква тревога. Почувствувах, че татко се отчуждава от мене. Не! Не! Това е ужасно. С. Кралевски, ВО, 30. Колко се бяхме отчуждили! Навремето бяхме неразделни,.., а сега мълчехме и не знаехме какво да си кажем. М. Вълев, ПСС, 34.
— От рус. отчуждать.
ОТЧУЖДАВАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от отчуждавам и от отчуждавам се. Цялото село вече знаеше за отчуждаването на Гергановия имот. К. Калчев, ЖП, 223. Много съществено е за градостроителя при проектирането да познава фактическото състояние на собствеността и да прави целесъобразни предложения, без да прибягва до излишни отчуждавания. Т. Горанов и др., ПА, 108. — Сред нашите владици, сред нашето духовенство се шири заразата на Фенер. Жажда за власт и почести, алчност за всекакви земни блага, интриги, разврат, отчуждаване от народа. Д. Талев, ГЧ, 347. Щастието му щеше да бъде още по-пълно, ако не съществуваше една особено важна причина,.. Това беше отчуждаването, настъпило между него иЛина. В. Райков, ПВ, 101.
ОТЧУЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от отчуждя като прил. 1. За имот — които е взет, отнет в полза на държавата или за обществени нужди. Общината не е в състояние да изплати за отчуждените места на бедняците. Ал. Константинов, Съч. I, 128. Собственикът на отчуждения имот се обезщетява чрез плащане в брой или чрез отстъпване на подходящ равностоен парцел. М. Мичев и др., 3, 36.
2. Прен. Който чувства някого или нещо чужди, който не изпитва близост към някого или нещо. В София хората живеят твърде отделени и отчуждени едни от други. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6-7. Те се явяват понякога сред суетните и ггрдзни множества, отчуждени и самотни. И. Йовков, Разк. III, 99. Дивна гледка, дивна нощ, дивни трепети се будеха в сърцето на бедния поет, сиротно отчужден досега и от омайните красоти на тази родна природа. Ц. Церковски, Съч. III,'51. И в неговите [на замъка от метал] бронзови обятия / заключих свойта скръб и своя блен, / и заживях високо над земята — / от хората и бога отчужден. Хр. Ясенов, Събр. пр, 81.
3. Който изразява или който е проява на отсъствие, липса на участие, интерес или близост към някого или нещо. Марина го погледна и в замъглената синина на очите й докторът съзря същия отчужден, пълен с недоверие и ням укор израз. Ем. Станев, ТЦ, 89. Филип запали цигара и при пламва-нето на клечката видя лицето й: то беше тъжно и отчуждено. Ем. Манов, БГ, 204. Грашев често изпадаше в едно особено състояние на дълбока замисленост, погледът му ставаше отчужден и отсъствуващ. Д. Фучеджиев, Р, 136. В отчуждения свят на хората .. никой не им се притече на помощ. П. Вежинов, НБК, 111.
ОТЧУЖДЕНИЕ ср. 1. Състояние или преминаване в състояние на отчужден, отсъствие на близост, разбиране, интерес към някого или нещо. Там [в очите на сина] се таи едно равнодушие, което ме изплашва, аз се старая да го скрия от майка му, за да избягна неминуемия скандал и вечните упреци за отчуждение от „свещената среда“ на родителите. Др. Асенов, СВ, 102. Тя го погледна в очите, посърналите й устни промълвиха тихо, но твърдо и както му се стори, със студенина и отчуждение: — И аз съм се лъгала в тебе! И. Петров, НЛ, 205. Мнозина от приятелите на момичето го изоставят, ледената стена на отчуждението и присмехът го обгръщат. Е. Каран-филов, Б III, 51. Спартанците били превъзходни войни;., страхливостта била у тях рядкост; тя се наказвала с общо презрение и отчуждение. Н. Михайловски, РВИ (превод), 83.
2. Остар. Вземане, отнемане или отдаване на частен имот в полза на държавата, на друго лице или за обществени нужди; отчуждаване. Взискванието може да бъде обърнато преди всичко върху движимий, а след това върху недвижимий имот, и при това върху такъв имот, отчуждението на който ще да е най-малко обременително за длъжника. ВП, 53. Накрая [на обяснителната записка] се дават обобщени таблици за строителството, за размера и стойността на отчужденията, както и за
