преди да е отнел свещеникът. А. Каменова, ХГ, 110. отчитам се, отчета се страд. от отчитам (в 1 знач.). — Сега да се отчете молитвата! — нарежда тато. Т. Влайков, Пр. I, 239. Зърна пшеничени.. /.. бере най-отборен жетвар / и ги по Коледа пред божия олтар / донася — там над тях молитва се отчита особна... П. П. Славейков, КП
ч. Ш, 162.
ОТЧИТАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отчитам1 и от отчитам се. — Аз замествам управителя на болницата, отчитането на всички разходи става при мен. Д. Ангелов, ЖС, 461. Точката О, в която се пресичат двете оси, представлява началото за отчитане на времето и пътя. Физ. IX кл, 1965, 13. Всички счетоводни отчитания, извън годишните.., се наричат междинни счетоводни отчитания. Стен. VIII кл, 109. Най-подходящи за отчитането на ниски температури., са спиртните термометри.
ОТЧИТАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отчитам2 и от отчитам се; отброяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899..
ОТЧИТАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отчитам3 и от отчитам се; отпява-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само в съчет.: Отчово грозде. Диал. Цариградско грозде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1819.
ОТЧОВ м. Диал. Втори, несъщински баща; пастрок. Бащата и той си отиде рано, майката се пожени, вторият баща — от-човът — бе кротък човек. И. Радичков, ВН, 50. Нещастният ни баща се съгласил да ме осинови бездетната сестра на майка,.. От малък зачиракувах при моя отчов.
В. Караманчев, 43, 95.
— Друга форма: о т ч у х.
ОТЧОПЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отчопля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Отчоплям. отчошповам се, отчопля се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарскнй язик, 1899.
ОТЧОПЛЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отчоплювам и от отчоплю-вам се; отчопляне.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЧОПЛЯ. Вж. отчоплювам и отчоплям.
ОТЧОПЛЯМ, -яш, несв/, отчопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. С чоплене отделям, откъсвам част от нещо. Колкото пъти през деня бъркаше в торбичката си да си отчопли хляб, Ваклушка.. се отправяше към него. Ил. Волен, БХ, 87. Извади кремък и ог-ниво. Нарочно бавно отчопли снопче пра-хан. Т. Харманджиев, КЕД, 49. отчоплям се, отчопля се страд.
ОТЧОПЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от отчоплям и от отчоплям се.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЧУВАМ, -аш, св., прех. Диал. Отгледам, отхраня; очувам, изчувам. Къщата му се виждаше грозна и проклета. В нея, дето с радост и любов бе отчувал децата си, сега нямаше ни радост, ни любов. Елин Пелин, Съч. III, 26. — Богородице, ако те има на небето,.., помогни ми да отчувам този юнак. Г. Манов, КД, 16. — Кое е право, такава крава ние нямаме и не можем да отчу-ваме! Ст. Даскалов, СЛ, 141. Чувала майкя гледала/дор двама сина левенти, / .. /Като ги майкя отчува, / жени ги, та ги одоми. Нар. пес., СбВСтТ, 977. отчувам се страд. Принцът ся грижливо отчува. Кр. Пишур-ка, МК (побълг.), 149.
ОТЧУВАМ СЕ св., непрех. Израсна, порасна, стана годен за самостоятелен живот; очувам се, изчувам се. Домна нищо не губи, децата и ще се отчуват. Б. Болгар, Б, 76.
ОТЧУЖДАВАМ, -аш, несв.; отчуждя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Вземам, отнемам частен имот в полза на държавата или за обществени нужди. На три пъти., бил отчужден изцяло и дворът [на баба Тонка]. Н. Ферманджиев, РХ, 289-290. — Знаеш ли какво ни е забъркало Пандуровото куче? — .. — Кметът ли? — Кметът зер. Отчуждават ливадите. Г. Караславов, С, 130.
2. Остар. Прекратявам своето или на някой друг владение върху даден имот в полза на трето лице. По тогавашните полуфеодални обичаи, тия селяни бяха прикрепени към земята си, без право да я отчуждават или напущат. Ив. Вазов, Съч. XTV, 89. Сдружаванията са юридически лица.. Също те не могат да сключват заеми и да отчуждават и ипотекират имотите си без одобрението на Българския еснафски съюз. Хр. Даа-лиев, ТИ А, 128-129. Съществува вероятност, че умрелият чрез туй изповедание е възнамервал да отчужди една част от на-следието в полза на едногото, а във вреда на другите наследници. ДЗОИ III (превод), 31.
3. Прен. Ставам причина някой да прекрати връзката, близостта си с някого или нещо, правя някои да станат чужди един на друг. Нещо тежко и безнадеждно изпълни., къщата, гнещеще ги и ги отчуждаваше един от други. И. Йовков, Ж 1945, 164. Предишната интимност помежду им се рушеше всекидневно, за да се дигне постепенно стената на една неприязън, която ги отчуждаваше един от други. Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Такива мисли преминаваха през ума ми — злобни, злъчни, — та ме отчуждаваха от манастира. Ем. Станев, А, 36. Влезе и се настани в тая къща някаква
